Труд
Автор:
Стефан Кючуков
От 9 август цените трябва да бъдат изписвани в левове и евро
Има 30 нови модела
Подготовката на касовите апарати за еврозоната се превръща в мисия невъзможна. Както във филма с Том Круз вероятно накрая всичко ще завърши успешно, но дотогава бизнесът ще срещне доста трудности. Над 460 хил. са касовите апарати в страната, които трябва да бъдат подготвени за еврото до 9 август. Това стана ясно по време на национална дискусия “Ефектът на еврозоната”, организирана от Икономическия и социален съвет.
Всички държави членки на еврозоната подкрепиха единодушно членството на България от 1 януари 2026 г. Очаква се окончателното решение за приемане на еврото да бъде взето на 9 юли в Брюксел. Един месец след това, от 9 август всички цени в магазините трябва да бъдат едновременно и в левове, и в евро. Всички касови апарати трябва да бъдат подготвени за три промени. Първата е от 9 август - на касовите бележки крайната цена трябва да е изписана в левове, а след това и в евро, обясни по време на дискусията Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК. Втората промяна е от 1 януари 2026 г., когато стартира едномесечният срок, в който ще плащаме в магазините едновременно и с левове, и с евро. Тогава на касовите бележки цените на всички стоки трябва да преминат в евро, а общата сума за плащане първо трябва да е написана в евро, а след това и в лева. Третата промяна е от 1 февруари 2026 г., откогато сумата за плащане на касовите бележки трябва да е само в евро. Това е доста работа за производителите на касови апарати и за фирмите, които ги обслужват.
Търговците трябва да се свържат със сервизната си фирма или производителя на касовия апарат, за да бъде променен софтуерът на касовия им апарат. В зависимост от модела на касовите апарати и годината на производство, някои апарати позволяват дистанционна връзка, с която в рамките на 5 до 10 минути може да се промени софтуерът по новите изисквания. Когато касовият апарат е по-стар модел или с по-стар софтуер, ще трябва да дойде при търговеца сервизен техник или представител на производителя, за да промени софтуера в съответния обект. Идеята е търговецът да не прекъсва дейността си. Но проблем може да има с капацитета на сервизните фирми и фирмите, които обслужват касови апарати, за да могат през оставащото време до 9 август да посетят всеки търговски обект, за да извършат необходимата промяна на софтуера.
Има над 30 нови модела касови апарати, които отговарят на новите изисквания, но нито един от тях все още не е одобрен от Българския институт по метрология, каза Станислав Попдончев. Надяваме се процесът по смяна на софтуера на касовите апарати малко да се забърза, така че на 9 август потребителите да бъдат информирани за цените в евро във фискалния бон, допълни зам.-председателят на БСК.
Максимално разрешената сума в пощите е 10 хил. лв.
Има риск от кражби
Пощите да обменят левове за евро безплатно в продължение на 12 месеца, предлагат от бизнеса.
В пощите да може да бъдат обменяни по-големи суми левове за евро, настояват от бизнеса. В момента Законът за въвеждане на еврото предвижда през първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото в България “Български пощи” ЕАД за обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 1000 лв. на ден за един човек.
За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за безплатна обмяна на банкноти и монети от левове в евро е необходима предварителна заявка от 3 до 5 работни дни. Освен това обмяната на такива суми ще става само в предварително обявени пощенски клонове в страната. Проблемът е, че в малките населени места всички хора се познават, каза Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК. Ако човек в малко населено място обяви, че след пет дни ще занесе в пощата 10 хил. лв. в брой има опасност през това време парите му да бъдат откраднати. Затова от бизнеса предлагат срокът за безплатна обмяна на левове в пощите да не бъде 6 месеца, а 12 месеца. Така хората ще имат повече време и ще могат на няколко пъти да обменят по-малки суми без да дават предварителни заявки.
Според Закона за въвеждане на еврото, в пощите няма да може да бъдат обменяни левове в евро в размер над 10 хил. лв. на ден от един човек.
При доставки на по-големи суми в брой в пощите се осигурява видимо полицейско присъствие, обясни по време на дискусията за ефектите от еврозоната министърът на вътрешните работи Даниел Митов.
В Хърватия храните са по-евтини
Цените в България на редица стоки няма как да бъдат пазарно обяснени, каза по време на дискусията Пламен Димитров, президент на КНСБ. Експерти на КНСБ сравняват цените на 20 основни жизнено необходими стоки от малката потребителска кошница в България и още седем държави от ЕС. Оказва се, че някои от тези стоки са най-скъпи в България.
“Няма как това пазарно да бъде обяснено. Ако можеше пазарно да бъде обяснено, някой щеше да внесе сирене от Турция на по-ниска цена, такава има, но не внася или тя не стига до пазара. Тоест някой пречи на пазара това да се случи. Кой пречи, интересно е да видим регулаторите какво ще кажат по-нататък. Но това, което виждаме, е че има изкривяване на пазара. Да, трудно се доказва, и някои се опитват да ни обезкуражат - докато се докаже какво е станало с тези 40% на минералната вода, то вече няма смисъл. Смятам, че и това може да бъде разсеяно с една обща мобилизация на държавата и обществото, на медиите, на всички организации на бизнеса, които имат влияние, на потребителските организации”, каза Пламен Димитров.
Президентът на КНСБ изнесе и данни, които показват, че основните храни в България са по-скъпи, отколкото в Хърватия. Кошница от 20-те основни жизненоважни стоки (19 храни плюс бензин) в България струва 119,60 лв. (61,15 евро), като тя е поскъпнала с 5,5% за последните 12 месеца, или с 6,27 лв. Същевременно средната работна заплата в България през първото тримесечие на годината е 2443 лв. (нетно 1896 лв.). Така кошницата от 20 стоки може да бъде купена със средната заплата 15,9 пъти.
В Хърватия същите 20 стоки от потребителската кошница струват по-малко - 112,66 лв. (57,60 евро), като те са поскъпнали с 6,1%, или с 6,49 лв., за последните 12 месеца. Същевременно средната заплата в Хърватия през първото тримесечие на годината е 3849 лв. или 1968 евро (нетно 2773 лв. или 1418 евро). Със средната заплата в Хърватия кошницата от 20-те стоки може да бъде купена 24,6 пъти. Оказва се, че в Хърватия при по-високи заплати цените са по-ниски, което позволява на хората за купуват повече стоки.
Някои бързооборотни стоки и услуги ще поскъпнат с много повече от отчетената инфлация заради еврото в другите страни, които последни влязоха в еврозоната, каза Пламен Димитров. “За кафето, минералната вода и някои други може би ще виждаме увеличение с 15-20%, което няма да ни събори. Защото, ако е 2,50 лв. кафето, като поскъпне с 15% ще стане 2,80 лв., или 3 лв. в най-лошия случай”, каза Пламен Димитров. Трябва да сме подготвени, че ще има и такива стоки и услуги, няколко на брой, но те не са хляба, млякото, месото, допълни той.
Пламен Димитров изнесе и данни за повишението на заплатите в някои страни за периода след влизането им в еврозоната. В Литва за периода 2015-2024 г. реалното увеличение на средната заплата е със 163% (инфлацията за 10 години е 50%). В Латвия за периода 2014-2024 г. реалното увеличение на средната заплата е със 75% (инфлацията за тези 11 години е 47%). В Естония за периода 2011-2024 г. реалното увеличение на средната заплата е с 60% (инфлацията за тези 14 години е 50%).
Бизнесът губи конкурентоспособност, ако вдига цените, коментира проф. Даниела Бобева от Институт за икономически изследвания при БАН по повод информацията за поскъпването на някои стоки. Като вдигат цените и компании, които произвеждат по-скъпо, ще могат да продават у нас, обясни тя. Така конкуренцията в страната ще се изостри.
Колкото и амбициозни да са държавните институции без мотивация на бизнеса да не спекулира с цените няма да успеят, заяви още проф. Даниела Бобева.
