Кери Мълиган: Казаха ми, че не съм достатъчно секси

Фаворитката за „Оскар“ в главна женска роля

Кери Мълиган е голямата фаворитка за спечелване на „Оскар“ за главна женска роля тази неделя. Тя спечели одобрението на критици и колеги с играта си във феминисткия трилър с елементи на черна комедия „Момиче с потенциал“. Филмът има ясен политически ъгъл и е типично левичарско творение като за днешната епоха, но Мълиган е бяла и това може да е единствената пречка по пътя към наградата „Оскар“, защото в нейната категория са номинирани две чернокожи жени.

А Кери е една от най-успешните британски актриси с роли в „Гордост и предразсъдъци‘, „Великият Гетсби“ и „Истинският Люин Дейвис“.

- Кери, вие сте номинирана за „Оскар“ за ролята си в „Момиче с потенциал“. Лесно ли приехте предложението да участвате в такъв филм?
- Сценарият ме привлече със своето рисковано съдържание. В един филмов текст трябва да има нещо, което да ме стресне и да ме накара да помисля, че има шанс да се изложа, да прецакам ролята. Искам да има усещане за опасност. Иначе не си струва. Като чета сценарий и ако до 20-ата страница вече знам накъде отива историята, веднага губя интерес. 

- Веднага ли ви грабна сценарият на „Момиче с потенциал“?
- Да, влюбих се в текста, в образите и диалозите, в начина на писане. На всеки пет страници имаше изненади. Мислиш си, че знаеш накъде тръгва историята и оставаш подведен от собствената си интуиция и предварително изградени очаквания. 

Толкова освежаващо беше да прочета сценарий, в който нямах ни най-малка представа какво ще се случи в следващата сцена. Какви ще са съдбите на образите. Особено на моята героиня – как тя се развива, какво прави и защо го прави. Първото прочитане беше препълнено с изненади. Изобщо не очаквах финалът да бъде такъв. 

- Как подходихте при изграждането на ролята, която съвсем скоро може да ви донесе първата награда на Американската филмова академия?
- Подходът ми беше като за вяска роля – какъв би бил най-автентичният начин да разкажем тази история. Да надникнем в психологията и да разкрием мотивацията. Защо тя върши нещата, които върши. 

Това, което хваща интереса ми е задаването на въпроси и чуденето защо някой би направил определено нещо.
Сега се сещам за една сцена по време на снимките на „Гордост и предразсъдъци“, в която трябваше да се срина емоционално. Да бъда разбита, разревана, емоционално смазана. Преди да вляза в кадър прекарах три часа, представяйки си погребението на майка ми. 

А тя всъщност си е жива и здрава, щастлива и в чудесно разположение на духа и тялото. Но това направих аз като актриса и после чувствах ужасно. Едно ужасно нещо в името на актьорската игра.

- Имаше ли критики на играта ви в „Момиче с потенциал“, които ви изненадаха неприятно?
- Винаги съм казвала, че е важно да има критика. Но конструктивна. От значение е да гледаме правилните неща, когато говорим за филмово изкуство и артистични изпълнения. 

Но в една рецензия в голямо и четено издание като Variety прочетох обяснение, че едва ли не, не съм била достатъчно физически атрактивна за ролята в „Момиче с потенциал“ и не съм се вписала в образа заради начина, по който изглеждам.

Не съм сигурна, че това беше конструктивна критика. 

- Обидихте ли се?
- Да се обсъжда така как изглежда един актьор ми се стори странно. В този текст ставаше ясно, че авторът е разочарован от липсата на физическо привличане в моето излъчване. Не беше лично и не беше нещо, което да нарани егото ми. 

Но ме озадачи и разтревожи, че голямо издание като Variety ще публикува такава критика на външния вид на една актриса и ще я представи като рационално поднесен негатив за обсъждания филм.

- Какво точно беше посланието на критичния материал?
- Авторът направо си казваше, че не ставам за точно тази роля защото не съм достатъчно секси. Аз вътрешно си казах : „Наистина ли. Точно за този филм ще има подобен прозрачен коментар. Сега. През 2020?“ Да си кажа честно не можех да повярвам.

- Правилно ли беше да реагирате остро и публично?
- На мнение съм, че важно да се посочват тези работи и да се говори за тях. На пръв поглед те изглеждат малки и незначителни. 

Хората около мен ме съветваха да го преглътна и да мина напред. Да не се занимавам. Но то остана в мен. Това беше един от онези ежедневни моменти, които се натрупват.

- Как този епизод се вписва в по-голямата картина за положението на жените в развлекателната индустрия?
- Неизбежно е да признаем, че в шоубизнеса се опитваме да редактираме присъствието на жените на екрана. Да искаме да изглеждат по определен начин. Искаме да изгладим и изчистим картинката, образа. 

Те трябва да изглеждат перфектно. Без недостатъци и дефекти. 

След това манипулираме и редактираме начина, по който функционират, по който се движат, мислят. И начина, по който се държат. Нещата са свързани. Аз си мисля, че всички имаме нужда да видим истински, живи, дишащи жени на екрана.

Жени, които да представени и развити в цялата им противоречива сложност. Почувствах се длъжна да го посоча. Да акцентирам върху това. Надявам се, че е било от полза.