Кой измисли македонизма

Антибългарската доктрина се появи в края на ХIХ век

През 1946 г. Десетият пленум на ЦК на БКП пуска директива Пиринският край да се македонизира

Македонизмът влезе в най-уродливата си форма. След като окраде половината ни история, Скопие претендира за тяхно малцинство у нас. Част от така наречената „македонска нация“ била на българска територия. Ние заявяваме, че в изкуствената им държава нямаме малцинство. Защото там цялото население е българско.
Баща на македонизма е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя доктрина за обезбългаряване и сърбизиране на нашите югозападни предели.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма...“

„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, изповядва балканският хитрец.

Потомци на Александър Македонски основали първата славянска държава. Този постулат заляга в скрижалите на македонизма. Държавата се наричала Славуния, а българите били пришълци, дива орда поробители. От конфликта покълнала македонската нация. През 1917 г. в Народното събрание Димитър Благоев обяснява историческия сблъсък:

„Българското племе, една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивизацията в нация. И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе.“

Нищо съдбовно в нашето минало не е минавало без предатели. В случая Димитър Благоев води колоната на домашните македонисти.

„Ами вие сте родом от Загоричане“, апострофира го един депутат на въпросното парламентарно заседание. Той има предвид родното село на Благоев, което е чисто българско в Костурско. Апостолът на социализма го смразява с поглед и изстрелва:

„Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.“

„Какво търсиш в България тогава?“, питат го от мнозинството. Македонстващият славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българското Народно събрание.

След Първата световна война е създаден проект за Балканска комунистическа федерация. Съветски републики ще са градивният елемент на държавното построение. Ние ще се включим с Тракийска, Добруджанска и вероятно Шопска нация.

Уставът на утопията е изработен през 1921 г. във Виена. „Балканската комунистическа федерация (БКФ) е федерация на балканските секции на Комунистическия интернационал, а именно: на българската, югославянската, румънската и гръцката“, сочи документът. Отбелязано е, че когато и в Албания се създаде секция на Коминтерна, тя ще бъде приета в БКФ.

Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.

Най-важен е езикът, на който се общува. В тази връзка решаваща е заслугата на другия безродник Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистична сбирка и заедно с други граматици реформира делото на Кирил и Методий. Скалъпена е македонската азбука.

С ново букварче под мишница Венко тръгва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:

Македонци секога сте били,
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят.
Кой ви каже болгари сте били,
той ви мами, знайте, той ви лаже...

Следната 1946 г. Десетият пленум на ЦК на БКП пуска директива Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. „Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението“, тържествено обявява той.

Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

Груба грешка беше признаването на Република Македония. През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че са архидемократи. Оттласнаха се от тоталитаризма, за да прегърнат космополитизма. Първи на планетата признаха изкуственото държавно образувание. Все едно да приемем, че има Република Тракия или Република Добруджа.

Най-любопитното по линия на македонизма предстои. Нищо чудно утре Скопие да предяви и териториални претенции. За приобщаване на тяхното „малцинство“, което пъшка под репресии у нас.