Кой печели от офшорните зони

В България над 40% от преките чуждестранни инвестиции са от такива центрове

Обезкуражава политиците да въведат още по-високи данъци

Понятията “офшорни компании” и “офшорни зони” в ежедневието се свързват с възможност за укриване на данъци. Всъщност използването им е съвсем нормална практика, която много по-често е в рамките на закона. Общите финансови активи в такива зони надвишават 10 трилиона долара, като по-голямата част от тях не са резултат или средство за нарушаване на закона.

Какво представляват?

Офшорните центрове са данъчни убежища с добре развита банкова инфраструктура. Те предлагат услуги предимно на граждани, които не пребивават постоянно в тази юрисдикция, или на фирми, чиято основна дейност е извън съответната страна. Освен това при правенето на бизнес се изисква минимална или не се изисква оповестяването на информация. Данъчните ставки са ниски или нулеви, а регулациите са благоприятни за бизнеса. Тези центрове обикновено се обозначават като данъчен рай. Типичен пример за това са Британските Вирджински острови, Бермуда, Каймановите острови, а също така Панама, Ангила и Гибралтар. Друг вариант са развити страни или части от тях като Ирландия, Нидерландия, Обединеното кралство, щата Делауер в САЩ. Хонконг и Сингапур са пример за полуофшорни юрисдикции – те са много развити финансови центрове с ниски, но не нулеви данъчни ставки.

Може би донякъде е изненадващо, но нито някой остров от Карибите, нито някоя малка европейска страна, а всъщност Съединените американски щати се превръщат все повече в офшорен център. Те стават все по-привлекателно място за укриване на средства от данъчните власти в останалия свят. Властите нямат механизъм да накарат американските банки да разкриват информация относно фактическите собственици и салдата по сметките. Освен това там не е приет Общият стандарт за докладване. Той представлява глобално споразумение между повече от 100 държави, които взаимно си предоставят информация, която надвишава изискванията на американското законодателство по въпроса. Всъщност американските власти получават информация от други юрисдикции, но самите те не предоставят такава.

Офшорните компании са такива, които се ангажират в презгранични дейности и са регистрирани в офшорни зони. Една от използваните практики е те да не се облагат с данъци в собствената си юрисдикция, тъй като не правят бизнес там. Тя възниква първоначално в Британските Вирджински острови и след това се разпространява. Има и центрове, където корпорациите изобщо не се облагат – Каймановите острови и Бермуда. Тези компании обикновено се менажират от представител или от юридическа кантора и е възможно дори да нямат физически адрес.

Важна характеристика при създаването на офшорни компании е възможността за разграничаване на собственика по документи от фактическия собственик. Посоченият в публично достъпните документи може да бъде такъв само на хартия. В действителност обаче крайният или фактическият собственик да е друго лице. Неговото име може да се разкрие в оторизирани регистри, които са достъпни за другите собственици или за кредиторите на дружеството. Информацията от тях обаче може да бъде публична, единствено ако действителният собственик пожелае това. Това е общоприет принцип в законодателството на офшорните зони. Той не представлява пречка пред нормалното функциониране на съответния бизнес, а от друга страна осигурява по-добра защита на собствеността и по-лесното й прехвърляне.

Борбата с укриването на данъци

Според оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) законните начини за плащане на по-малко данъци струват на правителствата по света между 100 и 240 млрд. долара годишно. Изследване на Международния валутен фонд от 2015 г. показва, че трансферът на печалби от мултинационалните компании за сметка на развиващите се страни възлиза на 213 млрд. долара годишно, приблизително 2% от националния им доход.

В резултат от инициативите за приемане и прилагане на стандарти за данъчна прозрачност и от механизмите за доброволно спазване отделните юрисдикции по света между 2009 и средата на 2018 г. са събрали допълнителни приходи на стойност 93 млрд. евро от данъци, лихви и глоби. Само през 2017 г., когато започва да се прилага Общият стандарт за докладване, са обменени данни за сметки на стойност стотици милиарди евро, което означава, че доходите от тях ще бъдат обложени с данъци. ОИСР прилага механизми за обмен на информация при поискване и за автоматичен обмен.

През 2009 г. е създаден Глобалният форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели, към когото се присъединяват 98 юрисдикции. До края на 2018 г. броят на участващите юрисдикции се увеличава до 154. От тях до момента 85 фактически са предоставили данни според механизма за автоматичен обмен на информация, а България участва в него ефективно от 2017 г. 116 юрисдикции са осигурили информация при поискване. Съединените щати не предоставят данни по това споразумение, техните ангажименти са по линия на вътрешното законодателство и междуправителствени споразумения с някои юрисдикции.

Предимства и недостатъци

Основните фактори за възникване на офшорните зони са високите данъци, прекомерните регулации и усещането за несигурност. Несигурността се увеличава благодарение на неустойчивата икономическа политика на държавни дългове, която рано или късно означава повишаване на данъчното облагане, т.е. изземване на повече доходи и богатство от населението. Статистическите данни показват, че за периода между 1913 и 2007 г. преразпределението на доход през бюджета в развитите страни е нараснало в относително изражение около 3 пъти, въпреки че 1913 г. е била предвоенна. Причината за това разширяване на бюджетите е т.нар. “социална” държава.

Причините за откриване на офшорни сметки или създаването на такива компании могат да са разнообразни и напълно в съответствие със законодателството. Например, в някои случаи наследниците могат да искат да избегнат разпоредбите на ислямското право. Ограниченията върху притежаването на средства в чуждестранна валута, управлението на личните финанси и по-ниските транзакционния разходи при прехвърляне на собственост също могат да са причина.

Някои китайски компании имат практиката да учредяват свои офшорни дружества за привличане на чуждестранни капитали, което не е легално в Китай, но би било позволено почти навсякъде по света.

Индивидуалните ползи от офшорните компании са ясни – плащане на по-ниски данъци, както и по-нисък риск хора с по-високи доходи и богатство да бъдат обект на престъпления.

Ползи са налице обаче и за обществото като цяло. Възможността за избор на юрисдикция обезкуражава политиците да въведат още по-високи данъчни ставки и да изразходват повече средства, като натрупат още по-големи държавни дългове. Изнесените капитали или изобщо не биха били създадени, или биха били преразпределени и инвестирани непродуктивно, ако не е налична възможността те да бъдат скрити на сигурно място. Богатство се прехвърля към офшорните зони както от развити, така и от развиващи се страни.

Офшорните зони създават предпоставки за по-лесен достъп до спестявания за по-слабо развити икономики. Например, в България над 40% от преките чуждестранни инвестиции са от такива зони. Освен това те служат за пример при приемането и прилагането на нормативната уредба. Също така те способстват за по-голяма фискална и макроикономическа дисциплина, тъй като ограничават възможността за предприемане на някои неразумни действия от управляващите.

Подобно на всеки чуждестранен инвеститор при правенето на бизнес в други юрисдикции те също плащат данъци, съставят финансови и други отчети. На тях също са им необходими кредити, персонал и нормална среда за функциониране.

Разбира се, те носят и негативи за икономиката, тъй като се използват за инструменти за изпиране на пари, за избягване на данъчно облагане, за нелоялна конкуренция, измами и т.н. Скандалът с Панамските досиета през 2015 г. отново привлече вниманието към тази тема в негативна посока. Общият брой на регистрираните фирми, за които беше оповестена информация тогава, е около 214 хил., а засегнатите граждани бяха от над 200 държави. Повечето от изнесените факти обаче показаха използването им като инструмент за финансов мениджмънт в рамките на закона.

Като цяло офшорните компании са често използвано средство при правенето на бизнес, което в значително по-голяма степен няма за цел нарушаване на закони или изпиране на пари, а търсене на по-благоприятни условия за бизнес – ниски данъци, защита на правото на собственост, умерени регулации. Същевременно те се подчиняват на същите правила както всички останали участници на пазарите, където фактически работят. Едно съществено предимство обаче е възможността собствениците им да запазят анонимността си. Тук, разбира се, стои изборът – по-голяма сигурност или прозрачност към бизнес партньори и потребители.