Цифровото евро предизвиква дебати за личната свобода

ЕЦБ подчертава ангажимента си да защитава данните на потребителите

Възходът на криптовалутите се възприема от властите като заплаха за установения паричен ред

Намалява употребата на пари в брой

Цифровите валути на централните банки (ЦВЦБ) представляват значителна еволюция в паричните системи и се характеризират като цифрови форми на пари, чиято стойност произтича от характера им на законно платежно средство. Те се емитират и регулират от централните банки. Тази адаптация на валутата се обуславя от намаляването на употребата на пари в брой (основно заради целенасочената политика на държавите), от все по-широкото разпространение на частните цифрови валути и от напредъка в технологиите за цифрови плащания. Подготовката за въвеждане на цифрово евро вече напредва, като втората фаза е планирана да приключи през октомври 2025 г. Предвид очакваното приемане на единната валута в България от 1 януари 2026 г. стартирането на цифровото евро би представлявало още една новост за българската икономика и затова заслужава внимание.

Предимства и недостатъци

Потенциалът за кибернетични заплахи е важен проблем, свързан с цифровото евро.

Цифровото евро, предложено от ЕЦБ като цифрова валута, има за цел да промени значително финансовите трансакции в еврозоната. Тази инициатива е част от по-широките усилия за адаптиране към променящите се предпочитания на потребителите към цифрови плащания, като по този начин се повишават потребителското преживяване, финансовата стабилност и сигурността.

Решението на централните банки да проучат възможностите на ЦВЦБ произтича от различни икономически предизвикателства и възможности, пред които са изправени съвременните икономики. Възходът на криптовалутите и по-специално на т.нар. „стабилни пари“ (stable coins) се възприема от властите като заплаха за установения паричен ред и регулаторните рамки. Правителствата и централните банки наблюдават как тези частни форми на валута предизвикват промени в  съществуващите финансови системи, което ги подтиква да се опитат да използват тази тенденция и да емитират цифрова валута, подкрепена от държавата, за да ограничат използването на алтернативни валути и да запазят контрол върху паричната политика.

Една от основните характеристики на цифровото евро е определянето му като задължение на централната банка, подобно на традиционните банкноти и монети. Тази характеристика затвърждава ролята му на сигурна и стабилна форма на цифрова валута, тъй като е пасив на централната банка, което би подпомогнало за повишаване на общественото доверие в него. Това разграничение гарантира, че притежанията на потребителите на цифрова валута са по-малко податливи на рисковете, свързани с частните криптовалути.

Освен това цифровото евро може да функционира в рамките на двустепенна система, която включва и търговските банки. Тази структура би позволила на централната банка да емитира цифровата валута, а на частните банки да управляват платежните интерфейси. Подобна организация би могла да намали разходите и да подобри скоростта на трансакциите в сравнение с традиционните банкови процеси. Този подход би могъл да насърчи пазарната конкуренция и да стимулира иновациите в предлагането на услуги на клиентите сред търговските банки.

Сигурността е друга критична характеристика, която ЕЦБ приоритизира при разработването на цифровото евро. Предвид нарастването на киберзаплахите проектът трябва да даде приоритет на сигурността на данните чрез надеждно криптиране и сигурна обработка на трансакциите. ЕЦБ подчертава ангажимента си да защитава данните на потребителите, като същевременно дава възможност за регулаторен надзор за борба с незаконните дейности, като по този начин се стреми да балансира между неприкосновеността на личния живот и сигурността.

Оперативната съвместимост е друго важно съображение, тъй като цифровото евро се стреми към съвместимост както със съществуващите платежни системи, така и с други ЦВЦБ и криптовалути. Този аспект е жизненоважен за дискусиите относно трансграничните плащания и необходимостта от хармонизирани стандарти за улесняване на международната търговия. ЕЦБ проучва възможностите за сътрудничество с други държави и икономически региони, за да осигури ефективно функциониране в рамките на глобалната цифрова икономика.

Цифровото евро ще бъде система, базирана на индивидуални сметки в ЕЦБ. Базираните на сметки ЦВЦБ изискват от потребителите да имат сметки при централната банка, функциониращи подобно на традиционните банкови сметки, където се поддържат салда и се регистрират трансакции. Понастоящем се обсъжда салдото по тези сметки да не надвишава 3 хил. евро – т.е. по този начин ще могат да се извършват по-малки по размер плащания, докато за по-големите все още ще се разчита на традиционните банкови сметки. Същевременно цифровото евро ще позволява извършването на офлайн трансакции, когато няма пряк достъп до системата при липсата на интернет връзка. Тези операции обаче ще бъдат отчитани и няма да позволяват извършване на плащания без достатъчна наличност.

ЦВЦБ представят предимства и на потребителите по отношение на трансакционните разходи и ефективността, тъй като част от плащанията ще са без такса. Внедряването им би могло да намали таксите, особено за трансграничните плащания, като по този начин се насърчава използването на финансови услуги. Понастоящем много потребители и предприятия се сблъскват с високи такси за парични преводи. Внедряването на ЦВЦБ би могло да улесни по-евтините и по-бързи плащания, допринасяйки за икономическия растеж. Като използват технологията на разпределената счетоводна книга централните банки могат да рационализират процесите и да повишат прозрачността на цифровите трансакции.

Въвеждането на цифровото евро може да доведе до прехвърляне на част от депозитите на физическите лица от търговските банки към централната банка, което в крайна сметка би намалило ликвидността на банките и способността им да отпускат кредити. Това изместване може да наруши традиционните банкови операции, което да доведе до ограничаване на достъпа до кредити и да повлияе неблагоприятно върху икономическата активност, при положение че банковият сектор разчита на депозитно финансиране най-вече от домакинствата, за да функционира.

Така централните банки биха могли да бъдат обвинени, че се намесват в отношенията между търговските банки и клиентите им – т.е. в област, където такава намеса не е необходима. В случая може да бъде направено уточнението, че ако ЦБ могат да предложат същите услуги (плащания и текущи сметки) при по-ниски цени, това би означавало, че пазарът на тези услуги не е достатъчно ефективен – тоест поради наличие на олигопол цените са по-високи отколкото биха могли да бъдат.

Банките обаче са силно регулирани и основният фактор за липсата на достатъчно конкуренция е именно този. Тоест регулациите повишават цените на услугите, а след това централната банка се намесва, за да ги свали. Логиката би трябвало да бъде по-скоро да се създават по-малко пречки пред конкуренцията. Все пак участието на нов играч на този пазар би могло да повлияе и върху цените на останалите доставчици.

Друг фактор, чието въздействие е необходимо да се отчете, са т.нар. финтех компании, които през последните години представляват все по-силен конкурент за банковата система чрез използване на високи технологии. Тяхното навлизане се отразява позитивно на потребителите, които получават по-лесен и по-евтин достъп до финансови услуги, но въпреки това банките все още доминират.

Търговските банки биха могли да се опитат да компенсират намесата на ЕЦБ чрез по-високи такси за други услуги, тъй като при тях по-голямата им пазарна сила спрямо техните клиенти би се запазила. Все пак те са подложени на натиск от акционерите си да поддържат определени нива на рентабилност. Тоест общият ефект за потребителите може да не бъде толкова добър, а да се промени само структурата на разходите им за банкови или платежни услуги.

Основният риск, произтичащ от употребата на ЦВЦБ, се отнася до неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните. Като цифрова валута, емитирана и контролирана от централен орган, всяка трансакция може да стане проследима, което повдига въпроси относно наблюдението и правото на финансова неприкосновеност. Потенциалът на ЕЦБ да следи индивидуални трансакции предизвиква дебати за личната свобода срещу спазването на нормативните изисквания, особено що се отнася до усилията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Балансът между правото на личен живот и необходимостта от надзор ще бъде критично предизвикателство за въвеждането на цифровото евро.

Друг съществен недостатък е рискът от засилване на финансовото изключване. Въпреки че цифровото евро има за цел да подобри достъпността, лицата, които нямат цифрова грамотност или достъп до необходимите технологии, могат да бъдат допълнително маргинализирани. Уязвимите групи от населението, като например възрастните хора, хората в селските райони или групите с по-ниски доходи, може да се затруднят да се адаптират към изцяло цифрова валутна система. За да се гарантира, че тези демографски групи няма да пропуснат ползите от цифровото евро, като например по-бързи трансакции и по-ниски разходи, ще е необходима целенасочена образователна и инфраструктурна подкрепа.
Потенциалът за кибернетични заплахи е друг важен проблем, свързан с цифровото евро. Тъй като финансовите системи все повече интегрират цифрови валути, рисковете от хакерски или кибератаки могат да нараснат. Успешен кибер-пробив може не само да компрометира индивидуални потребителски сметки, но и да подкопае общественото доверие в стабилността и сигурността на паричната система на еврозоната. ЕЦБ трябва да приоритизира мерките за киберсигурност, за да намали тези рискове и да гарантира общественото доверие в тази нова форма на парична единица.
И накрая, текущите консултации и пилотни проекти показват ангажимента на ЕЦБ за активно участие на заинтересованите страни в процеса на разработване на цифровото евро. Като събира информация от граждани, предприятия и финансови институции, ЕЦБ се стреми да гарантира, че цифровото евро отразява предпочитанията и нуждите на населението, което в крайна сметка ще го използва. Този подход може да повиши легитимността и приемането на цифровото евро като основен паричен инструмент в цифровата ера.