Левият консерватизъм преобръща германската политика

„Крайнодясната“ звезда на германската левица е Сара Вагенкнехт

Разбива разделението между ляво и дясно

Слушайки Сара Вагенкнехт, иконата на твърдата левица в Германия, може да ви бъде простено, ако оставате с впечатление, че най-голямата заплаха за демокрацията са „лайфстайл левичарите“, които смучат соево лате в чаши за многократна употреба, докато пазаруват био зеле на фермерски пазар в Берлин.

Такива заможни, екологични градски бохеми поддържат своите „морално безупречни“ възгледи за всичко - от войната в Украйна, та до изменението на климата. А след това налагат тези вярвания на обикновените хора с драконовско усърдие, казва социалистката.

Вагенкнехт - на чиято наскоро сформирана популистка партия социолозите дават двуцифрени резултати преди провинциални избори в Източна Германия в неделя - също така вярва, че в страната идват твърде много търсещи убежище, твърдейки, че „няма повече място“.

Тя запазва голяма част от гнева си за партията на Зелените в Германия, обвинявайки техния стремеж към чиста енергия за деиндустриализацията на страната и подкрепяйки по-близките отношения с руския президент Владимир Путин.

Един от най-харесваните политици в Германия, Вагенкнехт започва в политиката като член на комунистическата партия на Източна Германия и отдавна е лицето на твърдата левица в страната. Напоследък обаче тя често звучи като „крайнодясна“
Нейните възгледи и язвителни атаки срещу мейнстрийм левите всъщност u спечелиха много крайнодесни почитатели. Бьорн Хьоке, един от най-крайните политици в крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и лидер на партията в източната германска провинция Тюрингия, беше толкова впечатлен от Вагенкнехт - особено от нейната позиция спрямо Путин - че веднъж я призова да се запише в редиците на „АзГ“. „Умолявам ви, елате и се присъединете към нас!“, каза той миналата година по време на реч в Дрезден.

Вместо това Вагенкнехт изкова нова политическа сила, дефинирана от привидно оксиморонна идеология, която тя нарича „ляв консерватизъм“. В този процес тя преобръща германската политика, като премахва разпадащата се доминация на основните партии в страната и допълнително разбива разделението ляво-дясно, което характеризира западната политика през по-голямата част от 20-ти век.

Тъй като утвърдените партии губят влияние в Европа, раздробеният политически пейзаж улеснява политическите предприемачи като Вагенкнехт да заложат на нова територия. Това важи във все по-голяма степен и за Германия, която отдавна служи като опора на стабилността на Европа - политиката дълго време беше относително стабилна и предвидима.
Отдавна отминаха дните, когато традиционните партии можеха практически сами да определят политическия курс на Германия. Новите формации като „Алтернатива за Германия“ и партията на Вагенкнехт - наречена Алианс Сахра Вагенкнехт - подклаждат бунт срещу политическия мейнстрийм.

Този бунт е особено силен в региона, съставляващ бивша Източна Германия, който - въпреки че повече от три десетилетия опитва да интегрира бившата комунистическа държава след падането на Берлинската стена - все повече следва собствената си политическа реалност.

Много скоро ще се проведат избори в три провинции в Източна Германия - тази неделя в Саксония и Тюрингия, както и в Бранденбург на 22 септември. Навсякъде „Алтернатива за Германия“ води или е близо до лидерството. Новата партия на Вагенкнехт пък събира между около 13 и 18 процента, поразителен резултат за партия, която току що се е сформирала.

Срещнах Вагенкнехт по-рано тази година зад кулисите в театър в Берлин, където тя трябваше да отговаря на въпроси на репортер от германския левичарски вестник Die Tageszeitung пред публика на живо. Вагенкнехт беше с характерната си визия - сако с подплатени рамене, пола с дължина до коляното и обувки - стил, толкова неизменен, че тя често е питана за него от репортери. („В крайна сметка имате усещането, че това е вид униформа“, каза журналистът от Tageszeitung, Улрике Херман, на Вагенкнехт на сцената по-късно същата вечер.)

Вагенкнехт далеч не е единствената, която размива традиционния ляво-десен спектър. В САЩ бившият президент Доналд Тръмп възприе някои традиционно леви икономически политики по отношение на търговията и митата, което отчасти обяснява привлекателността му за избирателите от работническата класа.

Крайнодясната лидерка на Франция, Марин Льо Пен, копира икономическата и социалната политика от традиционната левица, привличайки в този процес много бивши гласоподаватели на Френската комунистическа партия.

Когато попитах Вагенкнехт дали вижда някакви прилики между себе си и Льо Пен или други радикални десни партии, нотка на шок сякаш проби през хладното u, спокойно изражение. Такива партии, каза ми тя, не представляват наистина „така наречените малки хора“. По-скоро, каза тя, нейната марка политика го прави - ляво, което се фокусира върху борбата с икономическото неравенство, като същевременно, както тя се изрази, също възприема социални политики, които насърчават „традициите, стабилността и сигурността“.

Това е територия, каза тя, в която лявото погрешка е отстъпило на дясното. „Това са съвсем легитимни човешки нужди и в един момент левицата вече не се интересуваше от тях“, ми каза Вагенкнехт. След това тя обвини за възхода на крайната десница германския канцлер Олаф Шолц и „арогантния“ подход към управлението на неговата лява коалиция.

„Това е пряк резултат от невероятно разочарование и възмущение от погрешни политики“, каза тя. „И възмущението е основателно“.

Вагенкнехт е свикнал да се отличава. Тя е родена през 1969 г. в Източна Германия от баща иранец, който е дошъл в Западен Берлин да учи, и майка германка, която е работила като търговец на произведения на изкуството и е живяла от другата страна на Берлинската стена, което прави невъзможно двойката да поддържа редовно контакт.

Когато Вагенкнехт е едва на три, баща u заминава за Иран и никога не се връща. Тя е отгледана от баба си и дядо си в малко селце в Тюрингия, където, както тя ми каза, други деца са я подигравали за нейната черна коса и тъмни очи. „Всъщност не беше толкова хубаво за мен като дете“, каза ми тя. „Бях сравнително саморна. Нямаше деца с родители чужденци.“

Когато навърши пълнолетие, голяма част от нейния характер изглежда се определяше от съпротивата срещу промяната. На 19-годишна възраст, точно преди падането на Берлинската стена, тя се присъединява към източногерманската комунистическа партия от желание да помогне за предотвратяване на колапса на държавата поради това, което тя смята за „контрареволюционни сили“. След като стената падна, тя се присъедини към наследника на партията, Партията на демократичния социализъм, и представляваше „младото лице“ на „Комунистическа платформа“, крилото на партията, което представляваше възгледите на бившето ръководство на Източна Германия.

Благодарение на младостта си и спокойствието, хладнокръвие, с което разпространяваше радикални идеи, тя се превърна в немски медиен феномен. Докато нейната партия се опитваше да се отдалечи от източногерманските си корени, тя продължи да защитава стария режим, поддържайки опозицията си срещу Запада, НАТО и капитализма. „По-добре Източна Германия със стената, отколкото обществените условия, които имаме днес“, каза тя в интервю през 1996 г. по обществената телевизия.