Мадлен Алгафари, психотерапевт, пред „Труд News”: Най-опасното нещо е да спестяваш трудности на детето си

В днешния напрегнат живот, пълен със стрес и проблеми, хората имат все по-голяма нужда от специализирана помощ. Преди години българинът се срамуваше да се обърне към психотерапевт, за да не го „сметнат за луд“. Все повече хора обаче получават нов старт в живота след общуването със специалист. Кое е важното, за да съхраним себе си в днешния луд свят, разговаряме с Мадлен Алгафари.

- Г-жо Алгафари, какви са душевните проблеми на българина?
- Като на всеки един човек на тази планета – или сме самотни, или сме депресивни, или сме тревожни. Много искаме все да сме различни, но не мога да кажа, че има нещо толкова специфично. По-скоро нашата драма е ниската самооценка, че не си знаем цената.

- А това в резултат на какво е?
- Ами на моделите на възпитание, които се променят във времето. Да целуваш детето, докато спи, е най-перверзното нещо, най-невротичната поговорка, която може да съществува на този свят. Естествено, че това ще доведе до такава черта в националния характер. Когато родителите пораснат, защото ходят на терапия и разберат колко е важно да бъдеш утвърждаващ и да поощряваш детето си, това ще се промени.

- През последните двайсетина години родителите се стараят да предпазят децата си от всички трудности и вълнения, това добре ли е?
- Това е най-хубавият въпрос, който има смисъл да бъде задаван днес. Това е най-неправилното възможно нещо, защото най-правилното нещо в живота са грешките ни. Ако ние не бъркаме, няма как да растем, да се развиваме. А да се спестят трудностите, е изключително опасно, защото не се формира борбено и креативно поколение, на което освен това липсва емпатията. Защото може да състрадава само човек, който е страдал, който е способен да чувства.

В една от книгите ми аз разказвам за един експеримент, който се казва „Вселена 25“. Той е свързан с миши популации. На едни мишки им създават абсолютно комфортен живот - има топлинка, храна, пухче за гнездата да си раждат малките, вода, тоест не се налага да правят никакво усилие, за да си набавят нужното. И те започват да се израждат – наблюдава се как женските стават все по-агресивни, мъжките – все по-нефелни и накрая загива цялата популация. Този експеримент се провежда 25 пъти. Изкуственият комфорт – имаме покрив, храна, отопление, изключително много променя човека.

Един любопитен факт е, че тялото ни е устроено да копае, да тича, да бере билки, да гони глигани. Тялото ни не се е променило от далечните пещерни времена. Обездвижването и изкуственият комфорт създават диагнози, които нашите прадеди не са имали. Например пандемиите на планетата днес – депресивност и тревожност, не са съществували в човешката история, когато е имало трудности, мобилизация. Не говоря за някаква страшна инквизиция, че трябва човек да ходи в концлагер, не става дума за такива трудности, а за онези, нормалните, които правят човека човек. Първо го правят съчувстващ, хуманен, а след това го карат да се развива и да расте. Така че, родители, които спестяват трудностите на децата си, не са далновидни.

- Това ли е причината децата да са толкова агресивни напоследък?
- Разбира се. Ние сме устроени да воюваме, но когато имаме трудност, воюваме в правилната градивна посока. Например – воювам да спечеля състезанието по едикакво си, или воювам да спечеля сърцето на едикой си. Ние трябва да можем да водим битки, но когато те не са в правилната посока, да се справим с нещо трудно, някъде трябва да се дене тази съперническа енергия и тя отива в неправилната посока. И това спестяване на трудности прави изключително удължено детството, ние вече говорим официално, че пубертетът е до 26 г., а той дори е до повече. И съперничеството, когато не може да бъде в посока на справяне с някаква трудност, за да може, като я преодолея да порасна, отива в посока на властова невроза.

- Това ли е причината все повече млади хора се оплакват от депресия?
- Ами, именно затова трудностите трябва да бъдат дозирани според възрастта. Ние имаме имунитет за тях, трябва да можем да имаме имунитет и за вина, за срам, за излагане, да видим, че не се умира от всичко това. Първата трудност на току-що проходилото дете ще бъде да прибере плюшените играчки в кашона, след това с възрастта ще помага в къщи, за да може да израсне човек, който знае, че трудното и лесното са част от живеенето. И дори, ако трябва да сме честни, страданието е правило в този живот, щастието не е правило. Не случайно страданието е постулат за всички религии. То ни е нужно, за да ни облагородява. Разбира се, човек може да се озлоби и да избере да търси реванш. Затова има добро и зло. Но същото това страдание може да ни ашладиса, да ни облагороди и да бъдем хора, които усещат способностите си, силата си.

- Добротата ли е най-дефицитна в днешния живот?
- Осъзнатостта, не добротата. Хората не са родени да са зли, но ние не сме осъзнати. Има толкова много его, толкова много властова невроза, толкова много инфантилизъм. Аз се радвам, че има вече много хора, които се обръщат към психотерапевт. Това означава да излезеш от матрицата, означава, че искаш да пораснеш, да разбереш дълбоката логика на собственото си поведение, както и тази на другия. Ако човек не знае как работи колата му, той не може да си я поправи. По същия начин, отивайки при психотерапевта той разбира как може да постигне тази осъзнатост, която всъщност е спасителната, тя е панацеята. А липсата ѝ е най-страшната диагноза на днешния човек.

- Политиците имат ли нужда от психотерапевт, според вас?
- Няма човек днес, който да няма нужда от психотерапевт. И психотерапевтът ходи на психотерапевт, това означава да обичаш себе си, да си пораснал. Защото когато един човек не знае, че не знае, той винаги се чувства прав. Това означава, че не може да търпи критика. А колкото повече знае един човек, толкова повече разбира, че не знае (да цитираме Сократ) и толкова повече е отворен да търпи критика, следователно има по-голям шанс да се развива. Това се отнася не само за политиците, а за всички хора на тая планета.

- Ние като че нямаме навик, както в други страни, да се обръщаме с проблемите си към специалисти.
- Напротив, българинът вече има интерес. Ако преди 30 г., когато аз започвах, се молеха да не им давам бележка, на която да пише психотерапия, за да не се изложат, ако им я намерят в джоба, днес сме съвсем на друго ниво на психологическа култура. Има огромно търсене, затова и има огромен наплив за учене на психология, на психотерапия и за ходене на терапии, което е много хубаво, защото означава, че хората порастват и си отварят очите за истината.

- Вие издадохте 14 книги, част от които са преведени на различни езици. Имате ли обратна връзка с читателите?
- Непрекъснато имам, дори ме изненадват понякога. Някои хора казват, че животът им бил спасен от книгите, отворили си очите. Разбира се, имам и критики – че се повтарям на много места. Тази връзка с читателите ме кара да продължавам да пиша, макар че и да я няма – няма да спра.

- Защо българинът през последните години се затвори в себе си и стана намръщен?
- Аз не харесвам това обобщение – българинът. Много обичаме да си приписваме някакви работи. Аз имам късмета да работя по цялата планета и знам, че това важи за всички. След пандемията, след тези високи нива на стрес, след този невротичен начин на живот, навсякъде има повишени нива на тревожност. Това си има и поведенческа, и физиологична логика, защото когато имаме много мобилизация на имунната система, много цитокини, тогава следва една естествена потиснатост след време. Има си един биоритъм, който телата ни следват. Това е резултат и от нездравия начин на живот, стимулирането на отчуждението на много места по света. Има държави, в които децата дори не могат да седят продължително време до един и същи съученик – сменят им чиновете, класовете, учителите. Целта е да не се създадат дълготрайни и близки отношения, което е много опасно. Това е най-противочовешкото нещо. Защото ние сме стадни същества. И изолацията, и самотата са изключително патогенни фактори. От самота се умира, буквално. Защото това противоречи на първата потребност на човека от принадлежност. Ако говорим за усамотяване, за да можем да се обърнем навътре, да чуем вътрешния си глас – приветстваме го, защото връзката със себе ни е необходима. Но ако говорим за изолация, това не е здравословно. Това също е реакция на нездравото във външния живот, човек търси да се капсулира и да отпусне, защото ние се опитваме да опровергаем природата. Нервната ни система е устроена така, че ако има напрягане, задължително трябва да има и почиване. И ако някой иска да навива постоянно пружината, то тя ще се скъса.

- Добре ли е това, че младите, започнаха да се връщат в селата? Това вид усамотяване ли е?
- Дай Боже, това да се случва, защото това е признак на помъдряване. Контактът с природата е едно от най-целебните неща. Например, в момента в медицинските университети в Япония има предмет горска медицина и лекарите казват какво се случва в телата, когато човек само един час е прекарал в гората. Това е много по-добре от антидепресантите, от лекарствата. Така че тази тенденция от обработване на земя, физическата активност и чисто енергийната близост с природата е най-мощният очистителен механизъм и лекарство. Няма болест, на която да не се отразява благотворно.

- Могат ли хората да си опазят психиката в днешното време на кризи и стрес?
- Най-добрият начин е да отидеш на психотерапевт, природата вече я споменахме. Но важно е и физическото докосване, ние се обезтелесяваме. Терапията, с която аз се занимавам, се нарича психотелесна и тя работи с тялото и душата, с двете страни на същността „човек“. Има много притеснителни изследвания за това колко малко се докосваме днес, като изобщо не говоря само за сексуалната близост. Говоря за човешкото докосване – прегръдката, милувката, потупването по рамото. Ние се отчуждаваме или пък се сексуализираме и така сами увеличаваме нивата на тревожност. Формулата е – добри приятели, избрани хора, чиста храна, физическо движение, музика, творчество. Всеки твори по някакъв начин – един меси баница, друг пише стихове, това също е важно. Както и умение за диалог с вътрешния глас, време за тишина и за чуване със себе си, послание към собственото тяло и търсене на цел, нещо което да ме направи значим в моята реалност.

- Парите изместиха ли душата?
- Парите могат да имат и духовно съдържание, нищо на този свят не бива да бъде анатемосвано по един абсолютен начин. Те могат спокойно да съжителстват с душата, те не си противоречат, важно е да може да има от всичко. Но когато парите са самоцел и просто се трупат, тогава може да търсим и патология. Тука много зависи от нивата на осъзнатост, от ценностната система, от характера на човека. Едни от най-тревожните пациенти, които съм имала, са били хора, които имат повече, отколкото им е необходимо. Това генерира много тревога. Самоцелното трупане на пари си е форма на невроза.

- Вие на какво най-вече научихте децата си?
- На емоционална интелигентност, на правилни модели на възпитание, за да могат един ден да предадат напред по-верния подход към собствените си деца, на един светоглед, който се интересува не просто от собствената си паница, а от човечеството и планетата ни Земя. Ще цитирам една реплика на сина ми, надявам се да не ми се сърди. Когато се прибираше не с най-хубавата оценка от училище, влизаше и на вратата още казваше: „Мамо, ти нали каза, че най-важно е първо да си добър човек?“ На много неща съм ги учила, но най-вече на човечност.

Нашият гост

Мадлен Алгафари е една от най-известните и успешни психотерапевти в България. Завършила е психология в СУ “Климент Охридски“ и режисура за драматичен и куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Член е на Българската асоциация по психотерапия, на Европейската асоциация по психотелесна терапия, на Управителния съвет на Института за психотелесна терапия, главен редактор на световното списание по психотелесна терапия IBPJ, издавано от Европейската и Американската асоциации по психотелесна терапия. Автор е на 14 книги, преведени на различни езици.