Мартин Табаков, доктор на политическите науки, пред „Труд news”: От остър таралеж ДСБ се превърна в обикновен игленик, прибран в чекмеджето за общо ползване

Кметските избори в София са още далече, но битката в дясно вече започна. Най-напред ППДБ издигнаха кандидатурата на тежко свързания с ДС Васил Терзиев. След това Инициативен комитет номинира проф. Вили Лилков. Дългогодишен общинар, бил член на СДС и ДСБ, който заяви, че ще обедини дясното.  Как ще се развива този двубой, ще подкрепят ли ГЕРБ и СДС кандидатурата му, десен ли е Терзиев, десни ли са партиите, които го издигнаха – по тези въпроси разговаряме с доктора на политическите науки Мартин Табаков. 

- Кандидатът за кмет Вили Лилков заяви, че кандидатурата му е отговор на възмущението срещу лидерите на десницата и смята, че той ще обедини десницата. Ще успее ли според вас, господин Табаков?
- Биографията на Вили Лилков, с нейната професионална и идеологическа страна, е като катехизис на дясното. Всички останали кандидати за кмет на София, които имат претенцията да са десни, могат да направят услуга и на себе си, и на избирателите си, като се равняват спрямо проф. Лилков. Така ще се повиши градивният елемент на задаващата се кампания.  А от това ще спечелим всички, ще спечели и нашият град. Иначе самото издигане на кандидатурата на Вили Лилков е акт на обединение на десните. И това обединение тепърва ще се разширява, защото градската среда в столицата е критична към фарисейските рационализации, използвани от лидерите на ПП и ДБ, в опит да защитят тяхната номинация. 

- Има ли според вас разнобой в ППДБ по номинацията на Васил Терзиев? Като че ли ДБ не са много доволни от това?
- От появата на ПП насам ДБ са в незавидната роля на по-малката формация, движеща се в нишата на либералния бунт. За съжаление, ДБ са като memory пяна, приемаща отпечатъка на ПП. Това обяснява тяхната актуална битийна смълчаност, тяхната лишеност от лик, какъвто притежаваха преди това. Все пак сравнително доскоро ДБ имаха ясна физиономия и бяха двигател на процеси. Например, тяхна бе заслугата за марша към „Росенец” преди години на фона на спокойно подремващите тогава под сянката на властта националисти. Но изправена между Вили Лилков и Васил Терзиев, ДБ е в състояние на политическа аритмия. Тоест сърдечният ритъм е нарушен, пулсът се движи, но в грешните релси. Това е така, понеже има етичен конфликт между наложената от ръководството им кандидатура и естествената такава за техните избиратели. 

- Т.нар. десни лидери правят митинги срещу Радев, говорят за импийчмънт, но те не са се извинили за това, че го докараха на власт поне втория мандат, че подкрепиха Мая Манолова, че управляваха с БСП. Как ще го определите това тяхно поведение? И въобще що за хора са тези лидери?
-Трайното установяване на Румен Радев в българския политически живот е споделена отговорност на едрите десни партии. На ГЕРБ, понеже те не издигнаха конкурентноспособна кандидатура през 2016-та година; на ДБ, които заеха удобна поза спрямо вече действащия президент при преизбирането му. Тук дори не слагам в тази равносметка „приноса” на ПП, тъй като десните избиратели едва ли са имали очаквания от тях. Но да отговаря на въпроса ви: това поведение на тези партии е липса на стратегическо мислене и национално-отговорно поведение. За съжаление, политиката в страната продължава да се прави с кратки хоризонти, в които интересът на партията е по-важен от този на държавата.  

- Въпреки многото факти, които излизат срещу Терзиев, най-вече за ДС миналото на родата му и за бизнеса му, десните лидери продължават да си правят оглушки, Асен Василев дори заяви, че родителите нямат значение. Какво демонстрират те с този инат?
- За да оттеглят своя кандидат за кмет на София, ПП трябва да признаят, че са направили грешка. От опит знаем, че политиците рядко признават, че са способни на такива. Още повече, че конкретно при ПП грешките започват да се натрупват: те бяха и движеща сила в избирането на Румен Радев. Може би поради липсата на опит, тяхната младост и енергия бива използвана от други среди, в неправилната посока. Но с поведението си лидерите на партиите на либералния бунт всъщност демонстрират отровна самовлюбеност, дори егоизъм, който има потребност да бъде обслужван като сърбяща екзема. Оттам пътят към арогантността е къс и открит. А това винаги е опасно за политиците: българският народ има усет за такива неща. И не ги харесва. ГЕРБ нямаше да паднат от власт преди три години, ако арогантността не бе започнала да хвърля по-голяма сянка от собствената им.  

- Има петиция за предварителни избори за кмет в дясното пространство. Но десен ли е Терзиев и партиите, които го номинираха? Не се ли цели пришиването на Терзиев към дясното пространство?
- Всъщност това е големият проблем. Ние не знаем дали г-н Терзиев е десен или ляв. Не знаем дали котката е черна или бяла, дали лови мишки или не. Наясно сме само, че чувалът, от който изскача, е на ДС. Вижте как вече няколко седмици след издигането на въпросната кандидатура, ние продължаваме да знаем повече за семейството на г-н Терзиев, отколкото за неговия план за София. И това е проблем, с който той ще се сблъсква през цялата си кампания. Но аз го оневинявам: разбира се, че децата не носят отговорност за действията на своите родители. В условията на демокрация няма „синове на народния враг”. Г-н Терзиев е напълно свободен да се яви като кандидат за каквато пожелае. Но ако той наистина бе издигнат от БСП, тогава нямаше да го има този морален рефлукс в част от избирателите. А г-н Терзиев дали ще поиска или приеме подкрепа от БСП при един втори тур на изборите в София? Ако да, това дали просто няма да бъде повторение на кандидатурата на Мая Манолова преди четири години?

Но както казват хората, не е луд този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. И тук отговорността отново рикошира в ДБ. Оказва, че има разминаване между приказките и действията им. Понеже с позиционирането си те спомагат легитимирането на ролята на репресивния апарат на местния филиал на КГБ. Тоталитарната система рухна, но механиците й останаха. А след Румен Радев ДБ отново „перат” имидж, ако използвам вече наложила се популярна представа. Това, което БСП и веригата от периодично появяващи се русофилски партии не успяха да направят толкова години, сега бива свършено от ДБ.  

- Каква ще бъде битката на кметските избори в София – отново комунизъм-антикомунизъм, ляво-дясно, русофили-русофоби, едни бизнес интереси срещу други, нещо различно?
- Със сигурност ще бъде всичко това. Но моето лично предпочитание е тя да има и друго измерение: експертното, защото в София има проблеми от практично естество. Това е причината, поради която, заедно с много достойни сънародници, подкрепих кандидатурата на проф. Вили Лилков. Понеже той има доказан опит в сферата на местната власт. Болежките на София трябва да бъдат адресирани от специализиран доктор, а не от импровизирани телевизионни знахари и гугъл лечители. За да направят софиянци информиран избор обаче, те трябва да станат свидетели на експертен дебат между различните номинации. И тук съм напълно съгласен с ДБ и ПП: необходима е прозрачност. Затова нека техният кандидат да излезе от Фейсбук, да напусне контролираната и удобна партийна среда от съмишленици и да дебатира проблемите и решенията на столицата с проф. Лилков. Открито пред всички, без посредници.  

- Възможно ли е ГЕРБ да подкрепи Лилков? От разговори с хора от СДС разбрах, че те дори настояват за това, но всичко зависи от Бойко Борисов. Ще спечели или ще загуби той от такава подкрепа?
- Кандидатурата на Вили Лилков – като абсолютно безспорна и в професионален, и в морален план - е тест и за СДС, и за ГЕРБ, за това как ще реагират тези две формации. Ако решат да издигнат своя номинация, нека го направят. В дясното конкуренцията е актив, а не пасив. Впрочем, това е една от причините, поради които не разбрах наскоро пропълзялата позиция на ДСБ – този някогашен остър и принципен политически таралеж, превърнал се днес в обикновен игленик, прибран в чекмеджето за общо ползване - които недалновидно скочиха срещу кандидатурата на Вили Лилков. Свършиха ли левите хора, та започнаха десните да им пречат? 

Ако СДС и ГЕРБ подкрепят проф. Лилков обаче ще покажат политическа зрялост и отказ от партиен егоизъм. Още повече, че е налице усещането, че ГЕРБ са оставили политическата и кадрова инициатива в рамките на настоящия кабинет на ПП и ДБ. Според мен ще е трудно на Бойко Борисов да обясни на собствения си електорат защо е толкова консенсусен спрямо двете споменати коалиции и си партнира с тях, но не би с Вили Лилков. А доколкото политиката все пак предполага организационен и технологичен елемент, ГЕРБ наистина могат да бъдат полезни на проф. Лилков, доколкото имат изградени структури.  

- Може ли кандидатурата на Вили Лилков да „събуди“ старите седесари от началото на прехода?
- Ресорната експертиза и ценностната принципност на Вили Лилков трябва да са атрактивни на много по-широк кръг от хора. Неговата кандидатура е възможност за кръвен тест за обществото, от който ще видим политическа картина на столицата, обусловена от десните и леви „ензими”. Тя е и показа за проява на гражданска и политическа култура. А те не бяха облагородени от популистките вълни през годините. Трябва да престанем да мислим за българската политика като за каталог на масова верига за хранителни стоки. В политиката, ако избираш червените етикети с промоционални цени, даваш по-малко, но накрая получаваш нищо. В политиката евтиното винаги се оказва скъпо.

Ако използвам киркегориански език, Вили Лилков е „рицар на вярата”, който санкционира мимикрията и болезнено оголва истината. Това не е задължително приятен, но е полезен процес. И това ще бъде оценено от столичани – и от старите, и от новите десни. Защото именно в дясното приемствеността е важна. Още един урок, който явно се изпуска от ДБ.  

- Понеже споменахте дясното, има ли в България автентична дясна формация?
- Човек и добре да живее, рано или късно му го задават този въпрос (смее се). Автентично е това, което е. Другото е илюзорна проекция на социални инженери, които искат да превърнат народ, който лекува главоболието не с аспирин, а с коняк (по „Оркестър без име”), в такъв от британски тори. Всеки народ си има специфики и според нашите такива ние не сме елитарни, а егалитарни, често бъркаме Православието със суеверието и вместо да градим патриотизъм, се възползваме от него. Това не означава, че е невъзможно да има дясна партия в България. Напротив. Ето, например, че КОД подкрепиха кандидатурата на Вили Лилков. В крайна сметка легитимацията на формациите в идеологическия спектър минава не през реториката им, а през изборите, които правят. Йорданка Фандъкова или Мая Манолова, Румен Радев или Трайчо Трайков/Лозан Панов, Румен Радев или проф. Герджиков. Ако си гласувал за сегашния държавен глава, няма значение колко громиш левите или русофилите по телевизията.

Но е необходимо допълнително усилие. Дясното е градина, която трябва да се полива периодично. Кандидатурата на Вили Лилков за кмет на София е именно знак в тази посока. Особено предвид това, че голямото предизвикателство пред дясното – и тук говоря далеч не само за българското – е да не позволява на популизма да пусне корен в неговата почва. В противен случай традиционното, порядъчното и естественото, на които дясното е проявление, започват да се израждат.   

- Как ще коментирате украинския сайт „Миротворец“ и попадането на български политици и журналисти в него?
- Самото му наличие не прави услуга на Украйна, доколкото съществуването му бива експлоатирано от руската пропаганда. Добре е, че посолството на Киев тук се дистанцира от този сайт, подчертавайки, че украинската държава няма общо с него. Но това не означава, че Киев не може да предприеме действия спрямо него. 

Нашият гост

Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани  със системата на международните отношения, с акцент върху американската и турска външни политики. Бил е  председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.