Мицкоски не иска „пржино“, стяга се за избори

Премиерът на Северна Македония предложи лидерска среща, на която да бъде договорен краят на т. нар. техническо правителство

За много българи това „Пржино“ звучи екзотично. Екзотично ли? Такава политическа бомба се крие в него

Колкото и да отрича, председателят на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Република Северна Македония Християн Мицкоски се стяга за предсрочни парламентарни избори.

Иначе за какво ще му е да свиква така наречената “лидерска среща” на ръководителите на основните политически партии в страната - управляващи и опозиционни, на която да се обсъди премахването на института “техническо правителство”.

Договореността за неговото създаване, както знаете, бе постигната през 2015 г. с посредничеството и менторството на Европейския съюз, а фактът, че това се случи в резиденцията на посланика на ЕС в Република Македония (тогава) в квартал Пржино в Скопие, автоматично му даде и името - Пржински договор.

Продуктът на споразумението - така нареченото „техническо правителство“, което ние наричаме „служебно“, стана „Пржинско“, всеки негов елемент и всяка клауза от договореността популярно бяха наричани „пржински“. За нас, българите, далече по-естествено би било да изговаряме името на скопския квартал като Пържино, но знаете, че „тъмният вокал Ъ“ е най-злият враг на местната лингвистична наука, изхвърлен първи от азбуката, която се ползва в днешна Северна Македония. Да им се чудиш на акъла. Пишат „Грция“, но никога от никого край Вардар не съм чул да „грачи“ с това натрупване на съгласни, хората масово си казват Гърция. Като нас.

Извън лингвистиката обаче, на политическия терен нещата изглеждат сериозни. Най-малкото, защото още в началото на новата година, когато държавата по правило „спи“ поради коледните празници, се появи рискът от нова линия на разделение в обществото. И той е породен от идеята на премиера Християн Мицкоски да поднови една забравена неформална, но важна форма на търсене на консенсус сред политическите лидери в страната. Става дума за така наречената „лидерска среща“, която събира на едно място ръководителите на четирите основни политически формации в страната - по две от македонския блок и още толкова от албанския. Този формат се появи като необходимост за търсенето на важни решения преди всичко по време на криза, което често се случваше в прехода на Република Македония като суверенна и независима държава. Криза днес, криза утре, така постепенно „лидерската среща“ се утвърди като неотменим елемент на политическия и обществен живот в страната, без да е формализиран или институционализиран официално. Старателно бе спазвано и крехкото етническо равновесие, като винаги броят на представителите на македонските партии бе еднакъв с тези от албанските, независимо от това какво влияние или в какво състояние в момента се е намирала всяка от тях. На лидерската среща, която през 2015 г. постигна консенсус относно Пржинския договор, бяха представени управляващата тогава ВМРО-ДПМНЕ начело с Никола Груевски, който беше и премиер, опозиционният СДСМ със Зоран Заев, Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) с Али Ахмети и Демократичната партия на албанците (ДПА) с Мендух Тачи.

Сега Мицкоски се обърна с предложение за среща най-напред към лидера на опозиционния СДСМ Венко Филипче, който веднага я отхвърли. Направи го по принцип, но още повече, когато разбра, че темата на обсъждане е отменянето на утвърденото от договора от Пржино „техническо правителство“. Според социалдемократа, това би могло да се случи тогава, когато обществото в Северна Македония е достатъчно зряло да предприеме и приеме този ход. Значи, в момента то не е. Д-р Филипче вижда в тази идея и в „бързането“ на Мицкоски намерение да се проведат избори, а след това в страната „да се вкарат имигранти срещу пари“. Става дума за онази мистериозна договореност с Лондон, отричана от Мицкоски, но потвърждавана от Филипче, според която Великобритания ще изпраща край Вардар имигранти, които самата тя не иска да приеме. Срещу съответната сума пари, разбира се.

От другите евентуални участници в подобен формат, насрочен от Мицкоски за утре, сряда, 14 януари, до този момент не съм чул и видял официално изразено становище. Подозирам обаче, че реакцията и на ДСИ на Ахмети и на новия член на „лидерската среща“ от коалицията албански партии в управлението ВЛЕН, не биха били толкова ентусиазирана като вносителите на предложението. Подкрепа за идеята на Мицкоски дойде от другия коалиционен партньор-партията ЗНАМ на кумановския кмет Максим Димитриевски, която обвини Филипче в най-тежките политически грехове. Какво да се прави, в историята е пълно с примери, когато най-острите критики идват от довчерашните идеологически и организационни партньори. Но първият въпрос, който възниква, е кой сега, в този конкретен политически момент би седнал на масата на „лидерската среща“ при тази променена парламентарна конфигурация и обществена и партийна структура? Кой?

Разбира се, извън политическите формации темата се обсъжда активно. А нейното непосредствено свързване с евентуални предстоящи избори си има своето сериозно основание преди всичко в съдържанието на договора от Пржино. Според него, точно сто дни преди парламентарните избори се създава т. нар. преходно правителство, което трябва да осигури честен, прозрачен и демократичен вот. Процедурата започва с подаването на оставка на премиера на политическото правителство, а с това следва и оставката на целия кабинет. Премиерът на техническото правителство се излъчва от управляващата партия, но той не може да бъде човекът, който е водил политическия кабинет и вече е подал оставка. В началото на 2016 г. в разгара на кризата с извадените на показ масови подслушвания от режима на премиера Никола Груевски, той напусна поста си и на мястото му бе избран неговият съпартиец Емил Димитриев. Съдбата на Груевски по-нататък е известна. В началото на 2020 г. по същия начин постъпи и Зоран Заев, а второто по ред техническо правителство бе поето от вътрешния министър от неговия кабинет Оливер Спасовски. Миналата година технически, или служебен премиер стана председателят на парламента Талат Джафери от ДСИ. Неговият временен мандат приключи с победата на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарния вот на 8 май.

Другата характерна и отличителна от българските служебни кабинети черта е, че опозицията получава правото да номинира свои кадри за онези министерства, които имат пряко влияние и контрол върху изборния процес. Става дума за вътрешното министерство, по обясними причини, и за това на труда и социалната политика, където са избирателните списъци. Към тези двама министри от опозицията се назначават двама заместници от управляващата политическа сила. Заедно с това в още три министерства се определят заместници от опозицията, без чието съгласие не може да мине нито един акт. Евентуалните спорове между титуляри и заместници се решават от Държавната изборна комисия. И още веднъж - задачата на преходното правителство е една - организирането и провеждането на честен, прозрачен и демократичен вот. Повече пълномощия то няма.

Голяма част от мненията, изразени от политически наблюдатели и анализатори, са на страната на Мицкоски в опит да го оправдаят, че искането за закриването на инструмента „техническо правителство“ не е свързан с предстоящи парламентарни избори. Той си имал достатъчно власт, не му трябвало повече, но в името на сигурността и стабилността на държавата в този турбулентен период на Балканите и по света договорът от Пржино вече нямал място в правния мир на Северна Македония. Но ако наистина това със закриването се случи, би означавало, че следващите избори в страната ще бъдат организирани и проведени от редовния кабинет начело със самия Мицкоски. А това съответно би означавало изборният мач да започне при резултат 3:0 за премиера и неговия екип. Или направо да си запише служебна победа. Толкова изкушения се въртят в такава една ситуация, че би било едно истинско чудо мераклията Мицкоски да не се възползва. Толкова проста логика, че се вижда и с невъоръжено око. Още повече, че тя напълно съвпада с политическия профил и личните амбиции на сегашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на съседната държава. През миналата година бяхме свидетели с какво настървение и с колко страст бе проведена кампанията за органи на местното самоуправление и с каква радост и възторг бе посрещната убедителната победа. Сякаш на карта бе поставена както личната съдба на Мицкоски и на неговия екип, така и на държавата. А уж били само някакви си местни избори...

Мицкоски обича властта и не крие това. Забелязал го е и проф. Башким Селими, който в едно интервю за местен сайт в Скопие заяви, че „съществува риск от абсолютна власт. В актуалния контекст ВМРО-ДПМНЕ тежнее към цялостна концентрация на изпълнителната и институционална власт. Техническото правителство е последната институционална пречка за абсолютна и неконтролирана власт и неговото закриване би създало опасна политическа асиметрия в държавата“.

Иначе за много българи това „Пржино“ звучи екзотично. Екзотично ли? Такава политическа бомба се крие в него...