Младите европейци губят вяра в демокрацията, 53% смятат, че ЕС е твърде фокусиран върху тривиални въпроси

Само половината от младите хора във Франция и Испания вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление, като подкрепата е дори по-ниска сред полските им връстници, установи проучване.

Мнозинството от европейското поколение Z – 57% – предпочитат демокрацията пред всяка друга форма на управление. Процентът на подкрепа обаче варира значително, достигайки едва 48% в Полша и само около 51-52% в Испания и Франция, като в Германия е най-висок – 71%.

Повече от един на всеки пет младежи – 21% – би подкрепил авторитарно управление при определени обстоятелства. Най-голям е процентът в Италия – 24%, и най-нисък в Германия – 15%. Във Франция, Испания и Полша цифрата е 23%.

Почти един на всеки 10 младежи в различните страни казва, че не го интересува дали правителството им е демократично или не, докато други 14% не знаят или не са отговорили.

Торстен Фаас, политолог от Берлинския свободен университет, който е работил по проучването, каза:

„Сред хората, които се възприемат като политически дясноцентристки и се чувстват икономически неравностойни, подкрепата за демокрацията спада до едва един на всеки трима. Демокрацията е подложена на натиск, отвътре и отвън.“

Проучването е проведено през април и май. Повече от 6700 души на възраст между 16 и 26 години във Великобритания, Германия, Франция, Испания, Италия, Гърция и Полша са отговорили на деветото годишно проучване на института YouGov за фондация Tui, която финансира проекти, посветени на младежите в Европа.

48%  се притесняват, че демократичната система в собствената им страна е застрашена, включително 61% в Германия, където икономиката – най-голямата в Европа – е в затруднено положение, а крайната десница е постигнала значителен напредък, подхранван отчасти от засилената подкрепа от младите избиратели.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, възходът на Китай и пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна изместиха властта от Европа според възприятието на респондентите, като само 42% от тях считат ЕС за един от трите най-големи глобални играчи.

Въпреки – или може би заради – Брекзит, цифрата е най-висока сред британците – 50%. От анкетираните във Великобритания 73% искат завръщане в ЕС, докато почти половината от младите европейци (47%) търсят по-силни връзки. между ЕС и Великобритания.

САЩ са възприемани от 83% като част от силовото трио, следвани от Китай със 75% и Русия с 57%.

Нарастващата поляризация също тласка младите европейци към идеологическите периферии, заедно с възрастните им, но в процеса се очертава забележително разделение по пол.

Почти един на всеки петима – 19% – се определя като политически десен или центрист, в сравнение с 14% през 2021 г., докато 33% се наричат ​​центристи, 32% се определят като леви и 16% нямат никакво предпочитание. 

Жените в Германия, Франция и Италия се определят като прогресивни в по-голям брой, отколкото преди четири години, докато младите мъже в Полша и Гърция са станали по-консервативни през същия период.

Подкрепата за по-строги ограничения върху миграцията е нараснала във всички области от 2021 г. насам, достигайки 38% от 26%.

Повечето млади европейци изразяват надежда в потенциала на ЕС, а двама от трима категорично подкрепят оставането на страната им в блока, ако все още е такъв. Но 39% описаха ЕС като не особено демократичен и само 6% казват, че собствените им национални правителства работят добре, без да са необходими значителни промени.

Повече от половината – 53% – смятат, че ЕС е твърде фокусиран върху детайли и тривиални въпроси. Те биха искали блокът да се справи с високите цени, да засили защитата срещу външни заплахи и да създаде по-добри условия за компаниите, за да подобрят икономиката.

Елке Хлавачек, ръководител на фондация „Туи“, заяви:

„Европейският проект, който ни донесе мир, свобода на движение и икономически прогрес в продължение на десетилетия, се възприема като тромав.“

Гърците виждат най-силна нужда от фундаментално преразглеждане на политическата си система и са най-скептични към ЕС, който Фаас описва като коренящ се в трайната травма от дълговата криза в еврозоната, която доведе икономиката на страната им до ръба.

Въпреки по-силната подкрепа за опазване на климата сред младите европейци, само един на всеки трима казва, че то трябва да има приоритет пред икономическия растеж. Цифрата е спаднала от 44% през 2021 г.