Урсула фон дер Лайен представи дългоочакваното си предложение за новия бюджет на ЕС

Урсула фон дер Лайен представи дългоочакваното си предложение за новия бюджет на Европейския съюз, който възлиза на 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г. Това е значително увеличение в сравнение с 1,21 трилиона евро, одобрени от лидерите през лятото на 2020 г.

„Той е по-стратегически, по-гъвкав и по-прозрачен“, заяви председателят на Европейската комисия в сряда следобед. „Ние инвестираме повече в способността си да реагираме и повече в нашата независимост.“

Нейният план преобразува структурата на бюджета по три основни стълба.

• 865 милиарда евро за селско стопанство, рибарство, кохезия и социална политика.
• 410 милиарда евро за конкурентоспособност, включително научни изследвания и иновации.
• 200 милиарда евро за външни действия, включително 100 милиарда евро за Украйна.

Докато преките вноски от държавите членки ще покриват по-голямата част от бюджета, фон дер Лайен предвижда и нови данъци в целия ЕС върху електрическите отпадъци, тютюна и приходите на големите корпорации, за да позволи на Брюксел да събира допълнителни приходи самостоятелно.

Всички финансови пакети ще бъдат обвързани с условието за спазване на върховенството на закона, което е ключова промяна в отговор на отстъплението от демокрацията в Унгария.

„Върховенството на закона е задължително“, заяви Фон дер Лайен. „Ще гарантираме отговорно изразходване и пълна отчетност с строги предпазни мерки, ясни условия и подходящи стимули. Това е в интерес на гражданите.“

Представянето в сряда официално дава старт на политически спор между държавите членки и Европейския парламент, който се очаква да бъде продължителен, изтощителен и взривоопасен, тъй като всяка избирателна група се бори с всички сили, за да си осигури средства за своите приоритети.

Предложението на Фон дер Лайен за новия многогодишен бюджет е силно повлияно от опита й от първия мандат начело на мощния изпълнителен орган.

Малко след пристигането си в Брюксел, като до голяма степен неизвестна фигура, дошла от Берлин, Фон дер Лайен се сблъска с пандемията от COVID-19, която я принуди да създаде нов фонд за възстановяване, да възстанови веригите за доставки и да сключи договори за ваксини от името на 27-те държави членки. След това тя беше натоварена със задачата да се справи с последствията от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, скока в цените на енергията, рекордната инфлация, ожесточената конкуренция от Китай и поредицата от опустошителни природни бедствия.

Мащабните мита на американския президент Доналд Тръмп са последната глава в поредицата от кризи, които поставиха финансите на блока под безпрецедентно напрежение и сериозно застрашиха колективната способност да се реагира на непредвидени събития.

Съзнавайки тези ограничения, Фон дер Лайен реформира дългосрочния бюджет, за да го направи по-малко строг и по-гъвкав, като даде на своите служби по-голяма свобода на действие за разпределяне на средствата в съответствие с постоянно променящите се обстоятелства в и извън Европа.

„От началото на мандата си съм свидетел на кризи“, каза тя. „Всеки път беше изключително трудно да се реагира бързо и с необходимите финансови средства. Защото нашият бюджет днес е структуриран по начин, при който 90 % (от средствата) са фиксирани.“

Стратегията представлява амбициозно отклонение от традиционното мислене, на което се основава бюджетът, официално известен като многогодишна финансова рамка (МФР), която досега се базираше на ясно определени разпределения за конкретни програми, управлявани от специализираните отдели на Европейската комисия.

Текущите 52 програми ще бъдат намалени до само 16, а част от финансирането няма да бъде предварително разпределено, което ще улесни прехвърлянето на средства при необходимост.

Освен това фон дер Лайен предлага специален механизъм за отпускане на заеми в размер до 400 млрд. евро, които ще бъдат на разположение на държавите членки само в случай на „неизвестна криза“.

„Това е нещо, което имаме като възможност, но не трябва да се използва в нормални условия“, добави тя.

Три основни стълба

Една от най-забележителните промени в предложението на фон дер Лайен е сливането на двата най-големи бюджетни пакета: Общата селскостопанска политика (ОСП), която обхваща субсидиите за земеделските производители, и фондовете за сближаване.

Вместо да бъдат отделни структури, и двете ще бъдат групирани под първия стълб: националните и регионалните партньорства, на обща стойност 865 милиарда евро.

Двата пакета изглеждат значително намалени в сравнение с настоящия бюджет, където ОСП и кохезията съставляват над 60 % от разпределените средства.

Дълбокото съкращение ще бъде оспорено от южните страни, които се опасяват от реакцията на селскостопанския сектор, и от източните страни, които зависят от кохезионната политика, за да преодолеят разликата с по-богатите държави членки.

В същото време намалението ще бъде приветствано от западните и северните страни, които последователно се застъпват за по-голям фокус върху съвременните приоритети, като действия за климата, отбрана, сигурност, научни изследвания, иновации и авангардни технологии.

Това искане беше подкрепено миналата година от знаковия доклад на бившия италиански премиер Марио Драги, който призова за „радикални промени“, за да се обърне постоянният спад на конкурентоспособността на блока и да се посрещне интензивната конкуренция от страна на САЩ и Китай.

Отговорът на Фон дер Лайен е друга новост: Европейският фонд за конкурентоспособност на стойност 410 милиарда евро. Фондът има за цел да привлече частен капитал, за да максимизира ефекта от публичните средства, които често се критикуват като крайно недостатъчни.

Третият стълб на проектобюджета обединява всички инструменти на външната политика в рамките на „Глобална Европа“ на стойност 200 милиарда евро. Тук Фон дер Лайен предлага да се създаде фонд от 100 милиарда евро, предназначен изключително за подкрепа на възстановяването и реконструкцията на Украйна.

Идеята следва стъпките на механизма за Украйна на стойност 50 милиарда евро, който лидерите одобриха в началото на 2024 г., за да направят помощта по-надеждна и предвидима. С създаването на механизма Брюксел защити изплащането на помощта от вътрешни конфликти и индивидуални вета.

Фон дер Лайен е решена да възпроизведе и разшири модела в следващия бюджет, за да гарантира, че Украйна, чийто процес на присъединяване е под ветото на Унгария, може да разчита на помощта на блока, докато Съединените щати правят крачка назад.

Освен трите стълба, проектът предвижда 292 милиарда евро за други разходи, като гражданска защита, единен пазар, правосъдие и администрация, и 49 милиарда евро за „Еразъм“, програмата за обмен на студенти.

Успоредно с това Комисията ще започне да изплаща дълговете от периода на COVID, които се оценяват на 24 млрд. евро годишно, което е значителен фактор, който не съществуваше в предишния бюджет.

Брюксел настоява, че фондът за възстановяване трябва да бъде изплатен изцяло чрез т.нар. собствени ресурси, като мита, данък добавена стойност (ДДС), системата за търговия с емисии (ETS) и новопредложените данъци, които ще донесат около 58,5 млрд. евро годишно.

„Целта е проста: трябва да изплатим общите си заеми за възстановяване (и) да изпълним съвременните си приоритети“, заяви Фон дер Лайен.

Собствените ресурси обаче срещат силна съпротива от страна на държавите членки и са известни с това, че са сложни за одобряване, което предполага, че целта за събиране на 58,5 млрд. евро годишно може да не бъде постигната в близко бъдеще, ако изобщо бъде постигната.