Труд
Автор:
Труд онлайн
Пресслужбата на Руското географско общество (РГО), чийто президент е руският министър на отбраната Сергей Шойгу, наскоро съобщи, че 5 американски бомбардировача от периода на Великата отечествена война са открити в Камчатка по време на издирвателни операции. Бяха изследвани фрагменти от щурмовия самолет-бомбардировач ''Дъглас'' A-20, 2 военноморски щурмови самолета ПВ-1 ''Вентура'', далечния бомбардировач B-24 ''Либерейтор'' и B-25 ''Митчел''.
Сега изследователи от РГО и руското военно ведомство ще се заемат с архивна работа, за да създадат по-ясна картина на взаимодействието между САЩ и СССР по време на Втората световна война. Все още не е известно кои са били членовете на екипажите на тези самолети, но може да се предположи, че някои от тях са били доставяни по схемата на Lend-Lease, един от маршрутите на които, беше този в Тихия океан, който минаваше точно от Аляска и после по крайбрежието на Камчатка. Но не всички самолети, управлявани от съветските пилоти, извършиха тези полети успешно, защото имаше и загуби. Понякога трагични, а понякога и съвсем не обикновени, за които малко хора си спомнят сега.
Малко хора знаят името на военния навигатор Константин Демяненко. Дори в музея на авиационното предприятие в Иркутск, в който той работеше след войната, дори не му е посветена отделна експозиция. Има само кратко споменаване за него: кавалер на ордена ''Червена звезда'' Константин Петрович Демяненко от 1948 г. работеше в Иркутск като старши навигатор на летателни отряди, и беше награден с медали и почетни значки „За безавариен полет от 5000 часа“ и „За безавариен полет от 1 000 000 км“.
Неговите колеги дори не подозираха, че техният Демяненко не е просто фронтовак, а е пилот, участвал в транспорта на самолетите по Lend-Lease по маршрута Алсиб от САЩ до СССР, но също така е преживял такава случка, която би могла да стане или за сценарий за приключенски филм или за фантастична история. Той никога не е говорил много за своето минало, особено за периода на служба в 1-ви транспортен полк. Първо, защото той е дал писмена декларация пред военното контраразузнаване за неразкриване и второ, заради неговата лична скромност.
А в историята на 1-ви транспортен полк, който е бил дислоциран в Аляска, спомените за него са доста скромни. Буквално е написано: „Демяненко Константин Петрович (старши лейтенант) - навигатор на полета, на 27.06.1943 г., по маршрута Лад Фийлд - Ном, пада от отворения люк на A-20 по време на гмуркане. Каца безопасно с парашут и прекарва цял месец в гористите планини на Аляска, докато не беше открит от въздуха от полковник Михаил Мачин и изведен от екипажа на капитан Базил Бляксмит с хидроплан''.
Историята, разбира се, е несравнима с тази, която се случи с пилота Алексей Маресиев, който, беше свален над територията, превзета от нацистите, и за няколко седмици въпреки ранените си крака премина през фронтовата линия. Но това, което се случи с Константин Демяненко в Аляска, заслужава отделен разказ. За да научим неговата история, и ако може би някой като писателят Борис Полевой, който написа „Повест за истинския човек“ за подвига на Маресиев, беше написал и за него, сега щяхме да знаем много повече за това как пилотът Демяненко е оцелял повече от месец в необитаемите планини на Аляска и се стремял само към една цел - да стигне до своите, за да лети и да воюва отново.
Вероятно е необходимо, макар и накратко, да се каже какъв е бил маршрутът Алсиб (Аляска - Сибир), и за разкриването на тази информация, за която беше сложен гриф за секретност в продължение на много години.
Той започва да функционира през 1942 г. и е съветската част от въздушния маршрут за транспорта на американски самолети, който САЩ доставят на СССР по договора за Lend-Lease. Според доклада по маршрута Алсиб са доставени 7 908 едномоторни и двумоторни самолета.
Според статистиката, сред тях са бомбардировачите B-25 - 729 бр., A-20 – 1355 бр. (в транспорта на които участваше навигатора Константин Демяненко). Изтребители P-40 – 4 бр., П-39 – 2616 бр., П-63 – 2396 бр., П-47 – 3 бр., транспортни самолети СИ-47 – 707 бр., СИ-46 - 1 бр. и 54 бр. за обучение и тренировки AT-6.
По този маршрут се транспортираха не само самолети, но и различни товари: военна техника, злато, слюда, храна, оборудване за болниците, пощата, включително 187 тона дипломатическа поща и дори и невоенни стоки като яйца за инкубация, протези, игли за шевни машини, части за часовници, канцеларски материали и много други.
Трасето спира да работи през октомври 1945г. За това време в съветския сектор се случиха 279 полетни произшествия, от които 39 катастрофи, 49 аварии, 131 аварии от удари и 60 принудителни кацания. Загинаха 115 души. Причините за тези загуби са тежките метеорологични условия, лошо метеорологично осигуряване, конструктивни недостатъци и производствени дефекти, непълната подготовка за полети на материалната част.
Иркутският журналист Михаил Денискин знае историята на Константин Демяненко, и би могъл да добави към списъка на невъзстановимите загуби на съветските пилоти, но не все още излиза от „бялата тишина“, описана от Джак Лондон в разказите му за златотърсачите в Аляска.
Но в своята книга „По стъпките на изгубения ''Бостън“ (лекия бомбардировач Дъглас А-20), посветена на съветските пилоти, участвали в полетите по Lend-Lease от Америка, той описва историята на Демяненко, но без много лиризъм.
„Всички събития, свързани с маршрута Алсиб, са достойни за исторически изследвания, но реалната надеждност на тези събития все още ще е покрита с тайна. Грифът за за секретност далеч не е напълно премахнат, а преките участници в тези събития, от които може да се разберат подробностите, вече не са между живите. Но историята, случила се с Константин Демяненко в Аляска, е истински пример за смелостта на човека, който успява да премине през най-тежките изпитания, и оцелява въпреки всички обстоятелства. Още по-трудно за него беше да премине през всички проверки и да опровергае обвиненията в предателство, а след това да си върне правото да лети и да воюва и той успява да участва във въздушни битки в небето над Унгария и Германия. Вярно е, че неговият героизъм на територията на Америка остава „бяло петно“ в неговата биография. И аз мисля, че това е незаслужено", казва Михаил Денискин.
Михаил Денискин успя да събере информация за пилота Константин Демяненко години след неговата смърт през 1961 г. - според откъслечната информация, разказите на ветераните от Алсиб и от архивните материали.
Константин Демяненко завършва Школа за летци „Чкалов“ през 1937 година. При избора на пилоти за секретния маршрут Алсиб с предимство бяха пилотите с боен опит. Демяненко беше натрупал този опит във финландската кампания от 1939-1940 г. и затова беше включен в най-важния сектор - в 1-ви полк, базиран в Аляска. Той многократно е пресичал Беринговия проток между САЩ и СССР, докато не е попадна в една много неприятна случка.
... На 27 юни 1943 г. групата от А-20 „Бостън“ с водач В-25 се издига от бетона на авиобазата Лад Фийлд. Самолетите вече се приближаваха до летището на Ном, но поради метеорологичните условия летището отказа да приеме самолетите и трябваше да кацнат на резервното летище Гален. Именно там се оказа, че навигаторът старши лейтенант Демяненко не беше в пилотската кабина и беше изчезнал по време на полета!
Както се оказа по-късно, при условия на лоша видимост навигаторът отворя капака на кабината на артилериста, в която се намираше, за да се „привърже“ визуално към терена. А нищо неподозиращият за това пилот прави маневра, за да заобиколи гръмотевичните облаци, и самолетът прави вираж, в резултат на който Демяненко бе изхвърлен от пилотската кабина. След като удря крака си в опашната част на самолета, старши лейтенантът губи само едната си ботинка, известно време е в безсъзнание, но успява да си отвори парашута.
Търсенето на изчезналия навигатор се ръководи от командира на авиополка Михаил Мачин. Но за начало валеше силен дъжд няколко дни и самолетите не можеха да се вдигнат в небето. Последващите полети за търсене по маршрута не дадоха никакви резултати. Тогава полковник Мачин поиска помощ от началника на базата, американския генерал Гафни.
Само 2 седмици по-късно американският пилот съобщи, че е видял нехарактерно бяло петно на дърво в планината и предположи, че това е може би парашута. Но съветските пилоти, които отлетяха до посочения район на следващия ден, не откриха нищо.
Изминаха още две седмици в неуспешни търсения. И изведнъж полковник Мачин забелязва отдолу слаб дим. Той снижава самолета, прави кръг и вижда мъж, който развява своята куртка на брега на реката. И това беше Демяненко.
При следващия полет на него му беше спуснат товар: спален чувал, храна, пистолет и бележка: „Не яж много. Стой на място!". След като се увери, че товарът е приет, Мачин видя отгоре едно езеро, което може би беше подходящо за кацане с хидроплан. За да спасят съветския пилот, американците изпратиха капитан Базил Бляксмит. Скоро Демяненко, изтощен и изхапан от комарите, е откаран в болницата на Феърбанкс.
По-късно Демяненко разказа за своите злополуки.
След приземяването той губи и втората си ботинка. Нямаше ракетен пистолет, с който да изпрати сигнал. Кибритите бяха влажни. Хранеше с плодове, корени и птици, които успяваше да застреля. За пистолета ТТ той имаше само два пълнителя. Някои от тях той изстреля, за да изплаши мечките гризли, с които бяха толкова богати тези места. След това той успя да построи сал от мъртви дървета, с който се спусна по планинската река към долината. По някакво чудо той успява да запали последната клечка кибрит с която запалва сухата трева, и димът, от която вижда полковник Мачин отгоре.
Изглежда, че това е кратката история, без видим героизъм. Константин Демяненко дори не се е стремял към някакъв подвиг. В тази ситуация той просто вярваше, че няма да бъде изоставен, ще бъде намерен и спасен. С тази мисъл той продължи своя път напред до края на силите си. Затова той успя да оцелее и след това да достигне, или по-скоро да полети към Победата. Това подвиг ли е? Вероятно да.
... В предградието на Иркутск, в село Пивовариха, има гробище. Там традиционно са погребани пилотите. Над него често излитат и самолетите и крилата си отдават почит на онези, които отдадоха години от своя живот на авиацията. Сред тези гробове е и този, който носи името на Константин Демяненко - човекът, който извърши скромен подвиг в служба на Родината.
(Превод за „Труд” – Павел Павлов)
