Над 70 на сто от българите искат магистрали, тунели и язовири

Изследване на социологическата агенция Сова-Харис, показва, че сериозно мнозинство от българските граждани искат да се изграждат стратегическите инфраструктурни обекти в България

България направи две решителни стъпки за пълноправното присъствие в Европейския Съюз. С приемането на страната ни в Шенген и Еврозоната вече “де юре” сме пълноправни европейци. Това, което ни липсва, за да сме такива “де факто”, е инфраструктурата. Пред очите ни са моделите, които са изградили нашите партньори. Имаме и тяхната финансова подкрепа. Не достигат онези няколко стъпки на последователност и решителност, чрез които да се изравним с желания образец. “Труд news” потърси гражданските нагласи по темата за националната инфраструктура чрез изследването на агенция “Сова Харис”

1. Според Вас, трябва ли да бъде построен язовир Черни Осъм, за да се обезпечи водоснабдяван ето на Плевен и Ловеч?
• “Да” - 72,0%: Много висок дял в подкрепа на изграждането на язовира. Това показва, че когато проектът е представен в контекста на конкретна обществена нужда -водоснабдяване на Плевен и Ловеч, хората реагират категорично положително. Водата се възприема като жизненоважен ресурс и аргументът е силен и разбираем.
• “Не” - 7,7%: Малка група противници, вероятно мотивирани от екологични или финансови съображения, както и от недоверие към изпълнението на подобни проекти.
• “Не мога да преценя” - 20,3%: Значителна, но не доминираща група, която се колебае.
Тези числа оборват твърденията , на зелените неправителствени организации, че язовира не трябва да се строи , защото бил в зона по Натура. Категорично приоритет са нуждите на хората.

2. Според Вас, трябва ли да бъде достроена
• “Да” - 70,9%: Огромното мнозинство е за довършването на магистрала “Струма”. Това показва силна обществена подкрепа за завършването на инфраструктурния обект, вероятно мотивирана от аргументи като безопасност на движението, по-бърза връзка с Гърция и икономическо развитие.
 • “Не” - 4,5%: Едва малка част от хората се противопоставят. Техните доводи вероятно са свързани с екологичните рискове (особено в района на Кресненското дефиле), с висока цена или съмнения за корупция.
 • “Не мога да преценя” - 24,6%: Почти четвърт от хората са в неутрална позиция - може би поради липса на достатъчна информация.

3. Според Вас, трябва ли да бъде построен тунелът под Шипка?
• “Да” - 59,6%: Над половината от хората подкрепят изграждането. Това е сериозно мнозинство, макар и не толкова категорично, както при магистрала “Струма” (70,9%) или язовир “Черни Осъм” (72%).
• “Не” - 5,1%: Много малка група е против. Подобно на другите инфраструктурни проекти, откритата съпротива е минимална.
• “Не мога да преценя” - 35,2%: Това е ключовият резултат - повече от една трета се колебаят. Причината вероятно е, че проектът е по-слабо познат за широката общественост и не е толкова видим в ежедневието, колкото “Струма”.
Подкрепата за тунела е мнозинство, но не с такава категоричност като при други инфраструктурни обекти. Високият дял на “Не мога да преценя” подсказва, че хората не са достатъчно информирани за плюсовете и минусите (икономически ползи, екологични последици, алтернативи). Тунелът под Шипка се възприема като полезен, но не е толкова “нагорещена” тема, както “Струма” или водоснабдителните язовири.

4. Според Вас, трябва ли да бъде построен тунелът под Петрохан?
• “Да” - 59,6%: Мнозинство е в подкрепа, същият дял като при тунела под Шипка (59,6%). Това показва, че хората виждат реална полза от такъв проект - по-добра свързаност Север-Юг и икономическо развитие.
• “Не” - 6,9%: Малка група се противопоставя - вероятно поради цена, корупционни рискове или екологични щети.
• “Не мога да преценя” - 33,5%: Една трета са колебливи, което е сходно със случая с Шипка (35,2%).
Подкрепата е стабилна, но не категорична (за разлика от магистралите “Струма” и “Черно море”, където “Да” е близо 70%). Голямото колебание показва, че проектът не е достатъчно познат и не е в центъра на общественото внимание.

5. Според Вас, трябва ли да бъде построена магистрала „Черно море”?
• “Да” - 69,5%: Много висок дял подкрепа, почти колкото при магистрала “Струма” (70,9%). Хората виждат голяма практическа полза - свързване на Варна и Бургас, развитие на туризма и регионалната икономика.
• “Не” - 5,6%: Много малък дял на противниците - вероятно мотивирани от финансови или екологични аргументи.
• “Не мога да преценя” - 24,9%: Четвърт от хората се колебаят, сходно със “Струма” (24,6%).
Магистрала “Черно море” се възприема почти толкова важно национално начинание, колкото “Струма”, с масова подкрепа и малко противници. Отново се вижда характерният модел: мнозинството е “за”, малцинство е “против”, а между 1/4 и 1/3 от хората са в колебание (липса на информация или дистанцираност от конкретния регион). Проектът попада в същата категория като “Струма” - ключова магистрала с висока обществена подкрепа, където практическите ползи надделяват над евентуалните екологични възражения.

6. Има ли България нужда от нови язовири?
• “Да” - 38,2%: Това е значителна част от хората, които смятат, че страната има нужда от нови язовири. Може да се свърже с притеснения за водния баланс, суши, напояването на земеделието или нуждите от питейна вода и енергетика.
 • “Не” - 16,7%: Сравнително малък дял, но все пак значим. Тези хора вероятно са скептични заради високите разходи, корупционни рискове или екологични щети от изграждането на нови съоръжения.
 • “Не мога да преценя” - 45,1%: Най-голямата група. Това говори, че обществото няма достатъчно информация или ясни аргументи за нуждата от нови язовири. Темата очевидно не е широко дискутирана и за повечето хора остава неясна.
Обществото е по-скоро разделено, но с превес на положителната нагласа към нови язовири. Огромният дял на колебаещите се (45,1%) подсказва липса на публичен дебат и експертни оценки, достъпни за широката публика. За да се формира по-ясно обществено мнение, вероятно са нужни повече разяснения относно: икономическите ползи/разходи, екологичните последици и алтернативните решения за управление на водните ресурси.

7. Според Вас, когато става дума за обекти от стратегическо значение, кое от следните твърдения е по-близко до Вашето мнение:
• “Да се намерят решения с хармонично взаимодействие” - 51,4%: Това е най-голямата група - над половината. Хората искат баланс, а не крайности.
 • “Да се опазва околната среда” - 34,8%: Над една трета поставят екологията като първи приоритет. Това е сериозна група, но не мнозинство.
 • “Да се реализират обекти от стратегическо значение” - 5,7%: Много малка част е за безусловно изграждане на проекти, без оглед на природата. Това показва, че обществото не подкрепя “бетон на всяка цена”.
 • “Не мога да преценя” - 8,1%: Малък дял на колебаещи, което подсказва, че въпросът е достатъчно разбираем и хората имат оформено мнение.
Българите като цяло търсят среден път - стратегическите обекти да се изграждат, но с максимално щадене на природата. Еколозите имат широка обществена подкрепа по принцип, но хората не са склонни да жертват напълно стратегическите инфраструктурни нужди. Крайностите (“само екология” или “само строителство”) са в малцинство.

8. Как се отнасяте към Възможността чрез промяна в законодате ството да бъде съкратена процедурата за обжалване на построяването на обекти от стратегическо значение?
• “Одобрявам” - 27,7%: Едва малко над една четвърт са “за” съкращаване на процедурите за обжалване. Тези хора вероятно смятат, че сегашните процеси са прекалено бавни и спъват важни инфраструктурни проекти.
• “Не одобрявам” - 19,7%: Близо една пета са против.
• “Не мога да преценя” - 52,6%: Това е изключително висок дял на колебаещите се - повече от половината.
На въпроса дали да се променя законодателството , най -големият процент над 52 е не мога да преценя. Това потвърждава, че тази материя е по-сложна и говори, че решенията трябва да се вземат на политическо ниво. Въпреки сложноста на темата, 28% категорично одобряват облекчаване на процедурите при изграждането на националните обекти. Около 20% са тези, които смята , че не трябва да има промени.

Нещата като че ли са изяснени, проектите са определени, но дефицит е волята и финалното усилие. Установяваме, че общественото мнение е осъзнало тази необходимост. Регистрираме категорична подкрепа за завършване на обектите от стратегическо значение, утвърдени през годините на демократичното ни развитие. Налице са разбирането и очакването, че това трябва да се случва в хармония с естествената природна среда. Европейският пример и европейските модели, с които страната ни се съобразява, са нормативи, налагащи стандарт на целия свят. Съвременна България съзнателно е приела този път на развитие.
У нас при създалата се постановка на нещата, поведението на неправителствения сектор като цяло изглежда, меко казано, странно. Обществената нагласа е положителна, разполагаме и с благоприятстващи правила и законодателства. Вместо да вървят по пътя на публичността и полическото представителство и чрез присъствие в общественото пространство да участват в диалога при изграждането на необходимите проекти, НПО-тата поемат по пътя на формалните процедури, чрез които да налагат едностранно своето виждане. Учудващо ли е тогава, че политическото присъствие на зелените НПО не успява да обедини обществените нагласи, които подкрепят тези идея? В този аспект като общество имаме да извървим път, който да ни доближи до модела на партньорите ни от западната част на континента.
Конкретно относно промените в законодателните процедури - и тук с по-голям дял са хората, които одобряват мерките за ускоряване на решенията.

Период на провеждане: 25 - 28.08.2025 г.
Извадка: Случайна извадка от телефонни номера, с квота по пол, местоживеене и възраст.
Обем на извадковата съвкупност: 800 души на възраст 18 и повече години.
Метод на регистриране на информацията: Стандартизирано телефонно интервю.
Възложител: Вестник “Труд”

ВЪЗРАСТОВА ГРУПА    Процент
18-30 години    17,7
31-40 години    17,5
41-50 години    16,7
51-60 години    15,6
на 61 и повече години    32,5

ОБРАЗОВАНИЕ    Процент
Висше/ полувисше    40,0
Средно    59,4
Основно и по-ниско    0,6

ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
Процент
Българин/ българка    92,5
Български турчин/ туркиня    6,3
Друго    1,2

МЕСТОЖИВЕЕНЕ    Процент
Столица    20,1
Областен град    32,7
Необластен град    23,2
Село    24,0