Симеон Матев, доцент по климатология, пред „Труд news“: И 2026 година ще е по-топла от нормите

Последното хладно лято е преди повече от 21 години

За промените в климата и трайната тенденция към повишаване на температурите разговаряме с климатолога Симеон Матев. Питаме в България сезоните вече не са ли само два, каква е причината за аномалиите във времето - гръмотевична буря сред зами и градушки, както и за наводненията.

- Доцент Матев, променя ли се климатът на България?
- Климатът не е нещо константно, той винаги се променя. Факторите, които го определят също се променят. Въпросът е това добре ли е за нас, или не е добре. На този въпрос всеки сам може да отговори в зависимост от дейността и очакванията, които има.

- Каква ще бъде 2026 година по отношение на климата - по топла или по-студена ще е от предишната?
- На този въпрос ми се ще да отговоря към края на 2026 г., но тенденциите, които има от последните години, сочат, че и 2026 г., т. е. тази, която вече започна, ще бъде по-топла от нормите, с колко точно не можем да кажем. Но през последните 3-4 години в България с градус, градус и малко температурите са над нормата. С 97-98% вероятност можем да кажем, че и през 2026 г. това ще се случи. Под норма може да се получи при стечение на обстоятелства, които скоро не са се случвали - примерно хладно лято, което задължително означава много валежи и малко слънчево греене. Но последното хладно лято е преди повече от 21 години. Друг фактор, който може да окаже влияние е нещо, далеч от нас, например, някое избухване на вулкан, което ние няма как да знаем дали ще стане. Едно интензивно избухване на вулкан и изригване на огромни количества пепел и вещества винаги води до понижение на температурата, но това е малко вероятно да се случи. Затова с голяма вероятност твърдим, че 2026 ще е поредната топла година.

- Става ли действително така, че пролетта и лятото изчезват и оставаме само с два сезона - лято и зима?
- Не е така, това е субективно усещане на хората, които нямат много понятие от температури и измерване. Казвам, че е субективно, защото е възприятие на самото човешко тяло и на човешкия мозък. Чисто фактологично четирите сезона си остават на нашата територия и ще си останат в близките десетилетия, надявам се. По-скоро има известна промяна в настъпването на въпросните сезони и в тяхната продължителност. Като че наистина се забелязва скъсяване на зимния сезон, скъсяване на пролетта, за сметка на лятото, с което е станало по-продължително, поради това, че летните месеци са с много голямо изменение на температурите. Летните месеци, особено юли и август, ако ги сравним със средните температури преди 30 години в момента са с над градус, дори на места доближават 2 градуса, по-високи. Това изменение е много сериозно и то оказва сериозно влияние върху нашите възприятия. Другият сезон, който се е затоплил съществено е зимният, най-вече заради повишението на средните температури на януари и особено на февруари. Точно месеците които трябва да покажат зимно лице - януари и февруари - са се затоплили доста и това е една от причините да не виждаме много чисто зимни прояви. Иначе пролетта сякаш остава най-константна по отношение на средната температура. През последните 5-6 години винаги един от пролетните месеци, дали ще е април, дали ще е май, винаги е по-хладен от нормата. Дали и през 2026 г. ще се получи така от сега не можем да кажем, но има голяма вероятност един от пролетните месеци да е по-хладен от нормата.

- Как да си обясним това, което се случи в петък миналата седмица - буря с гръмотевици, градушка в Бургас, минусови температури и обилен сняг?
- Такива бури винаги е имало на нашата територия и ще има занапред. Причината е, че България има такова географско положение, че въздушни маси и от Африка и от Арктика могат много лесно да достигат нашата територия. В моменти, когато двете противоположни по своя характер въздушни маси - и африканска, и арктична са много близо една до друга, се получава това, което наблюдавахме на 8 януари - силни бури, големи контрасти, извалявания, пориви на вятъра които причиняват щети и много рязко понижение на температурата. Причината обикновено е формирането на Средиземноморски циклон, който премествайки се през нашата страна за кратко време предизвиква явленията, за които говорим. В 5,30 сутринта когато в София гърмя и валя сняг, само на 30-40 км на изток температурата беше 10-12 градуса и усещането беше африканско. Не всяка година имаме толкова ярко изразени смущения от такъв характер, но това не е за пръв път, няма и да е за последен. Винаги ми е забавно, когато една хора казват: Е, едно време какви зими имаше. Като завали сняг през декември и се топи през март. Е, да, ама такива зими като ровя архивите се събират на пръстите на едната ръка. И пак причината е географското ни положение. Ние сме на юг и студът и топлото непрекъснато се борят. През последните години надделява топлото, но няма гаранция, че това ще продължи винаги. Последната студена зима беше през 2017 г. Оттогава са все топли. Рано или късно пак ще дойде някоя студена. И то ще се случи след прогноза за топла зима - така беше и през 2012 и през 2017 г. Винаги е възможна изненада.

- Какво да очакваме от оставащата част на януари?
- Януари започна с много динамично време, по Нова година времето беше мразовито - до минус 11-12 градуса паднаха температурите. След това дойде много топло време - на 4 януари температурата достигна 16 градуса, във Варна - 20 градуса. И сега отново се върнахме в зимата, динамиката продължава до средата на месеца. Студените дни в момента постепенно ще бъдат заменени от омекване на времето и от средата до към края на второто десетдневие над България ще бъде по-топло от обичайното. Сутрешните температури ще са малко под нулата, но следобедните ще надхвърлят 10 градуса. По-студено ще остава в Дунавската равнина, където ще се задържа мъгливо. Сутрин температурите ще са отрицателни, а през деня мъглата няма да позволява високи стойности. Да не забравяме и че в Североизточна България има и съществена снежна покривка. Третата десетдневка обещава също да бъде с по-голяма динамика. Ще се редуват по-топли и по-студени дни като ще има превалявания и от дъжд и от сняг, но към този момент не изглежда да има такива големи количества, каквито имаше в началото на месеца. И накрая като теглим чертата да установим какъв е бил януари ще се окаже, че за голяма част от страната е бил по-топъл от нормите, т. е. това ще е поредният топъл януари.

- Да очакваме ли изненади от Малък Сечко?
- Изненади от времето винаги можем да очакваме. Те не винаги са лоши. През февруари добра изненада би била една снежна обстановка от каквато страната има нужда, защото снегът освен несгоди по отношение на транспорта, носи и много ползи на природата. За съжаление, прогнозите сочат пореден топъл февруари. Колко ще е е топъл ще видим като наближи. Със сигурност ще имаме няколко епизода на влошаване на времето и снеговалежи.

- Миналата година беше много безводна. На липсата на сняг ли се дължи това, или не бива да се пренебрегва и ролята на човека?
- За съжаление, проблемът с водата не е само природен. Че природата има пръст, има, но пръстът на природата е в това, че през последните години валежите падат много неравномерно през годината. Бяхме свиквали да получаваме нормални валежи през всички сезони, но през последните години се забелязват и периоди на по-малко валежи от нормата. Обикновено тези периоди са през пролетта и лятото. Точно тогава, когато използването на вода е най-голямо, изпарението също е най-голямо и това води до дефицит. От друга страна, валежите които падат на годишна норма, не са се изменили кой знае колко. Но самият брой дни с валежи е много по-малък. Но когато вали, валежите са много по-интензивни с проливен характер, нанасят щети и един вид тази вода остава неусвоена. Има и още една причина - лошо управление на самите води. България е една от бедните страни на водни ресурси, ако се сравняваме с много от нашите съседни страни, ние имаме най-малко количество воден обем за използване. И това налага рационално използване на ресурса. А когато пилееш водата чрез дупки на водопреносната система, няма как да очакваш да няма проблеми. Кражбата на милиони кубици вода е друг сериозен фактор. Краде се вода от язовирите, не се фактурира. Има данни, че от язовир Копринка са източени към 100 млн. кубика, а са фактурирани много по-малко. Убеден съм, че и на други места има подобни разминавания. Водната криза има два аспекта - природен и човешки. За съжаление човешкият фактор, който трудно върви през последните години към по-добро. Най-големият проблем е общото състояние на водопреносната ни мрежа.

- Всяка година в България има наводнения. Каква е причината?
- Едно наводнение винаги е съвкупност от няколко фактора и най-важният е това, че пада много вода от небето. Но тази вода има пътища на оттичане и когато те са преградени по някакъв начин започват проблемите. Дали е заради боклука или заради неизчистени дерета от паднали дървета, няма значение. Но механизмът на случване на наводненията е общо взето един и същи. През последните години наблюдаваме увеличаване на интензивните валежи - с 30 до 40% се увеличават случаите на валежи с над 100 литра на кв. м. за 24 часа. Такъв валеж е потенциален фактор за наводнение. Тук идва и нашата работа и тя е свързана с поддържане на речните корита и с това да не се строи в тях. Щетите от наводненията ще са по-малко, ако не са заприщени коритата на реките и деретата.

- Един от големите проблеми на София е мръсният въздух. Подмяната на отоплителните уреди и ограничаването на по-старите автомобили ще доведе ли до изчистване на въздуха?
- Всяко едно ограничение от такова естество, смятам, че ще доведе до по-малко замърсяване, но тук най-съществен принос в качеството на въздуха в София има самото географско положение на града. София се намира в котловина, няма как при едно спокойно време да дишаме чист въздух, независима какви мерки е взела общината. Само 24 часа да има тихо време, без вятър и веднага започва повишаване на концентрацията на всички замърсители. Дали колата ще е в центъра, или в крайградските райони, все тая. Замърсяването е факт. Ограничението на замърсяващи коли в центъра би повишило донякъде качеството на въздуха в централната градска част, но би замърсило крайградските райони. Всяка такава мярка, когато се взема еднопосочно, не винаги резултатите са позитивни. Последните години се наблюдава по-голяма динамика на атмосферата, има повече дни с вятър и това е причината да има едва по няколко дни в годината с превишаване на нормите на замърсяването. Да не забравяме и че доста от производствата, които замърсяваха въздуха на София или са спрели, или са преминали към по-екологични варианти. И това е причината да дишаме може би най-чистия въздух през последните 40-50 години.

- Чуха се гласове на експерти, че при трайната тенденция на затопляне, няма да е далеч времето, когато в България ще се садят маслини и портокали. Ще се случи ли действително това?
- То и в момента има на места засадени маслини и портокали. Познавам такъв човек и неговите маслинови насаждения са в Северна България. Но ако трябва да говорим сериозно става въпрос за хоби дейности. Скоро няма да имаме условия нито за маслини, а още по-малко за портокали. Причината е географското ни разположение, между студа и топлото. Няма как да избегнем студени нахлувания през късна пролет и ранна есен. Такива нахлувания са много опасни са всякакви топлолюбиви видове. През 2025 г. нямахме типично наши плодове като ябълки и череши, тъй като през април имаше много сериозно застудяване и сняг, а температурите на места паднаха до минус 7-8 градуса.

Симеон Матев е роден на 19 август 1976 г. в София. Доктор по климатология с докторат на тема “Съвременни изменения на климата в България”. Доцент по климатология в катедра “Климатология, хидрология и геоморфология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.