Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Отлагането на пенсията води до получаване на по-големи суми
Взимат средно малко над 1000 лв.
Пенсионери крепят пазара на труда в страната. Близо 200 хил. българи на възраст над 65 години продължават да работят, което е добре за бизнеса, тъй като повечето фирми се оплакват от дефицит на работна ръка. Повечето от работещите хора на над 65 години получават лична пенсия за стаж и възраст, но продължават да работят. Но голяма част от тях отлагат взимането на пенсия, което ще им осигури получаването на по-високи пенсии. Това става ясно от писмен отговор на министъра на труда и социалната политика в оставка Борислав Гуцанов на парламентарен въпрос на Кристина Петкова, депутат от ПП-ДБ.
Според последните данни на Националния осигурителен институт (НОИ) през август 2025 г. броят на осигурените в системата на държавното обществено осигуряване е 2 770 956, от които 194 700 са хората, които продължават да се осигуряват след навършване на 65-годишна възраст. Това са около 7% от всички работещи и осигурени граждани, посочва в отговора си министър Гуцанов.
Групата на работещите хора на над 65-годишна възраст е социално и икономически разнородна. Сред осигурените хора на възраст над 65 години има около 160 хил., които получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да се осигуряват. Те са около 5,4% от всички осигурени хора в страната и почти половината (46,6%) от всички пенсионери, които работят под някаква форма и се осигуряват, без значение каква е възрастта им. Средният осигурителен доход на тази група е между 1260 лв. и 1550 лв., а средният размер на пенсията им е около 1250 лв. Върху осигурителния си доход тези хора плащат данъци и осигуровки и чистата сума за получаване е средно 1000-1200 лв.
Останалите малко под 35 хил. осигурени на възраст над 65 години не получават лична пенсия за трудова дейност. Те или получават наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а продължават да работят и да трупат допълнителен осигурителен стаж, като за всяка година отложено пенсиониране получават увеличение (“бонус”) от 4% върху бъдещия размер на пенсията, пише в отговора на министър Гуцанов. Тази група оказва допълнителен положителен ефект върху приходите на осигурителната система в краткосрочен план. В дългосрочен план тези хора ще получават по-високи пенсии, но за сметка на по-кратък период на получаване, допълва министърът.
Групата на работещите пенсионери на възраст над 65 години включва от една страна висококвалифицирани специалисти, които продължават професионалната си реализация и допринасят със своя опит и експертиза. От друга страна в тази група попадат и хора със сравнително ниски пенсии, които продължават да работят, за да компенсират ограничените си доходи и да осигурят финансовата си самостоятелност.
Работата след навършване на пенсионна възраст има смесен ефект върху финансовата устойчивост на пенсионната система, посочва министърът. От една страна тези хора внасят осигуровки, което повишава приходите във фондовете на държавното обществено осигуряване. От друга страна, при натрупване на допълнителен осигурителен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, а за хората, които нямат отпусната пенсия, така наречената “тежест на осигурителния стаж” е в по-голям размер - 4 на сто вместо 1,35 на сто за всяка година работа след навършване на пенсионна възраст. Това води до увеличение на размера на пенсиите в бъдеще.
Може да се обобщи, че заетостта на пенсионерите, както и отлагането на пенсионирането при част от хората на възраст над 65 години, има положително влияние върху приходите на осигурителната система, като същевременно поражда ограничен разходен ефект чрез последващо преизчисляване на пенсиите, пише в отговора на министъра. В резултат влиянието върху пенсионната система остава благоприятно, а насърчаването на трудовата активност сред по-възрастните хора би допринесло за повишаване на финансовата устойчивост и адаптивността на пенсионната система в условията на застаряващо население и променяща се структура на пазара на труда, допълва министърът на труда Борислав Гуцанов.
Работим по финансови причини
Българите най-често работят след като са получили пенсия за стаж и възраст по финансови причини, показват данни на Евростат. Това ни различава от хората в повечето държави от ЕС. Основните причини, поради които хората в ЕС продължават да работят след получаване на пенсия за старост са, че им е приятно да се трудят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от запитаните) или го правят поради финансова необходимост (28,6%). Желанието за поддържане на социална интеграция (11,2%) и финансовата привлекателност на работата (9,1%) също са посочени като причини за продължаване на работата. По-малка част - 3,5%, продължават да работят, защото и партньорът им все още работи, показват данни на Евростат. Най-много са датчаните, холандците и италианците, които след пенсиониране продължават да работят защото им е приятно. За разлика от тях, най-малкият дял на посочващите тази причина е регистриран в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%). Финансовата нужда е основната причина за продължаване на работата в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%), докато в Швеция, Чехия и Люксембург е много нисък делът на хората, които посочват тази причина.
Близо 6000 са над 80 г. и още се трудят
28 на сто от работещите са над 55-годишни
Близо 775 хил. човека, или 28 на сто от работещите хора в страната, са на възраст над 55 години.
Пенсионерите имат огромно значение за пазара на труда в страната. Общият брой на хората, които получават пенсия за трудова дейност, но продължават да работят, е близо 343 хил., показват данни на НОИ. Тук влизат както хората на възраст над 65 години, които са близо 160 хил., така и по-млади пенсионери. Това са над 12 на сто от всички работещи хора.
Данните на НОИ показват, че има над 20 хил. човека на възраст до 44 години, които взимат пенсия за трудова дейност, които продължават да работят. Вероятно тези хора взимат инвалидна пенсия поради общо заболяване или поради трудова злополука и професионална болест, защото изискваната възраст за получаване на други трудови пенсии е по-голяма. За настоящата година дори летци, парашутисти и водолази трябва да са навършили поне 44 години и 6 месеца и да имат поне 15 години стаж в съответната област, за да получат пенсия. За балерини и балетисти също изискват навършване на 44 години и 6 месеца, но те трябва да имат и поне 25 години специален стаж.
Пазарът на труда значително се променя и бизнесът трябва да се съобразява с това. Общият броя на работещите и осигурени хора в страната е 2,77 млн., показват данните на НОИ. От тях близо 775 хил., или 28 на сто, са на възраст над 55 години. От тях близо 560 хил. са на възраст между 55 и 65 години. Тези хора имат огромен дял от пазара на труда в страната. Затова съветите на експертите са, че бизнесът трябва да променя начина на работа, така че да създава добри условия за труд и на хора над 55 и дори над 65 години. В страната има близо 6000 човека, които са дори над 80 години и продължават да работят и да се осигуряват.
Младите с доходи като тези на 60-64 години
Повече работа вдига пенсията
Най-високи доходи имат хората на възраст между 55 и 59 години
Най-високи заплати взимат хората на възраст между 55 и 59 години. Техният среден осигурителен доход е малко над 2000 лв., при средно 1658 лв. за работещите хора в страната, показват данни на Националния осигурителен институт за месец август 2025 г. Средният осигурителен доход при хората под 55 години е около 1700-1800 лв., а при тези над 60 години е в границите от 1260 лв. до около 1740 лв. в зависимост от възрастта.
Разбира се, във всяка възрастова група има хора с по-високи и с по-ниски доходи в зависимост от тяхната квалификация и заеманата длъжност. Фактът, че хората на възраст между 55 и 59 години като цяло имат най-високи доходи, показва, че често те са на върха на кариерата си. Тези хора вече имат опит в своята работа, което им позволява да заемат ръководни длъжности и съответно да получават по-високи доходи.
Най-младите тепърва навлизат на пазара на труда и трупат опит на работното място. Затова често заплатите им са по-ниски от тези на по-опитните колеги. Данните на НОИ показват, че средният осигурителен доход на работещите под 44-годишна възраст е близък до този за хората на 60-64 години. Някои хора в по-напреднала възраст са по-малко продуктивни на работното място в сравнение с времето, когато са били по-млади. Но от огромно значение е и конкретната професия - дали се изисква физическа работа или трудът е предимно интелектуален.
Любопитен е фактът, че от работещите пенсионери най-високи пенсии получават тези на възраст над 80 години - средно 1347 лв. Сред причините за това е, че тези хора работят. Тъй като работят, те плащат осигуровки и съответно пенсиите им ежегодно нарастват.
