Най-развратните папи в историята

Грешници в расо

Оргии, кръвосмешение и содомия, са само част от провиненията им

Не всички свети отци спазват църковните канони

От основаването на християнската църква папата се счита за наследник на св. Петър и суверен на Светия престол. Разбира се, позицията го задължава да отговаря на строги морални изисквания и да бъде пример за всички християнски добродетели за вярващите. Но в действителност почти 95% от папите са извратени перверзници, секс маниаци и мошеници търсещи единствено собствена изгода, живеещи в лукс, грях и оргии на гърба на вярващите.

Смята се, че първият папа в историята на църквата е апостол Петър. Оттогава на Светия престол се изреждат 266 ръководители, 80 от които са канонизирани. Първите Свети отци, управлявали католическата църква, са истински мъченици и повечето от тях са убити или измъчвани от римляните, варварите, сарацините и други жестоки атеисти.

След края на преследването на християните, броят на светците в тази позиция намалява и от всички върховни лидери на Католическа църква през периода от 701 до 2014 г. са канонизирани само 4. Новите папи водят интересен живот - носят броня и ръководят кръстоносни походи, бият се с мечове и с юмруци срещу съперниците си при богословски диспути, отравят враговете си с арсен и рицин и се отдават на сладострастието, доколкото могат. Сред тях има и такива, които се отличават главно на любовния фронт и си печелят репутацията на „развратници“.

Йоан X (860–929 г.)

Роден в грях, син на свещеник и монахиня, Йоан X, според свидетелства на негови съвременници, не проявява ни най-малък интерес към църковните дела. Цялото му внимание е насочено към нежния пол и всичките 16 години, които той прекарва начело на църквата, са пълни с неприлични приключения и търсене на финанси за подкрепа на интимните му партньорки. Една от тях – Теодора, му ражда дъщеря Марозия, която след смъртта й заема мястото на майка си в леглото на развратния папа. Неговото управление се смята за една от най-срамните страници в историята на католицизма.

Йоан XII (937 — 964 г.)

Историци твърдят, че папа Йоан XII умира по време на полов акт.

Още един Йоан, за когото по-важни са жените, а не християнството. Грубият, тесногръд и сладострастен папа превръща резиденцията си, Латеранския дворец, в истинска бърлога за игри на блекджек и забавления с блудници. Лиутпранд Кремонски, историк и дипломат, в мемоарите си дава примери за недостойното му поведение, включително съжителство с прислужнички и собствената му племенница. 

Известно е, че Йоан XII умира изключително тежко – по време на любовни удоволствия „самият Сатана го удря с копито в короната“. Поне така твърдят неговите приближени. Историците не са склонни да мистифицират смъртта на стария развратник. Някои пишат, че умира след инсулт по време на секс, докато други твърдят, че губи живота си след като измамен съпруг на една от любовниците му го пребива от бой.

Бенедикт IX (1012–1055 г.)

„Демон, който избяга от подземния свят и прие вид на папа“ - така просто описват професионалните и човешки качества на Бенедикт IX. „Заслугите“ на този наследник на апостол Петър са толкова значими, че дори „Католическата енциклопедия“ не ги премълчава. В книгата той е описан като човек, който изобщо не уважава църквата и Светия престол.

По време на дългото си управление, Бенедикт IX успява няколко пъти да изпразни папската хазна, като „инвестира“ парите в доста екстравагантни оргии с участието на жени, мъже и дори животни. Три пъти Бенедикт IX е гонен от Ватикана за перверзиите си, но и трите пъти успява да си върне позицията. Четвъртият обаче се оказва успешен и ръководителят на Католическата църква умира заточен в манастир.

Павел II (1417–1471 г.)

Този „Божи наместник“ съчетава в себе си всички възможни пороци, включително прелюбодеяние, грабене на пари и лакомия. За никого не е тайна, че старецът предпочита не млади прислужници, а млади пажове. Жизненият път на Павел II е прекъснат рано дори по средновековните стандарти, на 54-годишна възраст. Според официалната версия той умира след преяждане с пъпеш, но всички от близкото му обкръжение са наясно, че развратникът получава инсулт, докато се забавлява в компанията на млада прислужница.

Александр VI (1431–1503 г.)

Родриго Борджия, който заема Светия престол под прозвището Александър VI, дори не се опитва да крие любовниците си и децата, родени от тях. Със сигурност се знае за четирима потомци, с които го дарява неговата възлюбена Ваноца Катаней. Приписват му още 5 деца, за чиито майки не се знае нищо. Любящият Родриго нарича своите извънбрачни чеда племенници и без капка свян ги назначава на отговорни и „доходоносни“ позиции. Синът му Чезаре е кардинал и подобно на баща си пренебрегва безбрачието, като се жени за френска благородничка с добра зестра.

Юлий II (1443–1513г.)

Юлий II също не се съобразява с обета за безбрачие. Той има дъщеря Феличе дела Ровере, която омъжва за богат благородник. На него му се носи славата на заклет содомист, готов да плаща за мъжка любов от хазната на Ватикана. Историци припомнят, че тялото на Юлий II е покрито със „срамни рани“. Най-вероятно става дума за сифилис, предаден му от негова любовница. Светият отец умира, както подобава на „свят човек“ - от треска. Тази формулировка в онези дни означава всичко - от пневмония, до отравяне от завистливи хора.