Натиск върху Турция: Байдън може да признае „арменския геноцид в Османската империя"

Досега Белият дом избягваше това, умело манипулирайки термините, за да не развали своите отношения с Анкара

Очаква се президентът на САЩ Джо Байдън да обяви в събота – 24 април, че признава факта за "арменския геноцид в Османската империя". Досега Белият дом избягваше това, умело манипулирайки термините, за да не развали своите отношения с Турция. Какви проблеми ще създаде тази позиция на Байдън за САЩ?

Източници на вестник Wall Street Journal разказаха за готовността на Байдън да признае арменския геноцид. При това те изразиха своите резерви, че не знаят за конкретната формулировка, която ще бъде използвана в годишното изявление на Вашингтон в Деня на паметта на жертвите от престъпления.

Изданието подчертава, че фактът да се признаят събитията, случили се през 1915 г. за геноцид, ще влоши отношенията между САЩ и Турция, които през последните години вече се смятат за проблематични.
На 21 април група от 100 конгресмени от двете парии призова Байдън недвусмислено да признае геноцида. Инициаторът на този апел, демократът Адам Шиф, поиска от президента „да поправи грешките от десетилетия“.

Самият Байдън, по време на своята предизборна кампания, говореше директно за необходимостта от признаване на геноцида в Османската империя. „Днес си спомняме жестокостите, с които се е сблъсквал арменският народ по време на арменския геноцид. Ако бъда избран, обещавам да подкрепя резолюцията, признаваща арменския геноцид, и ще поставя универсалните човешки права като основен приоритет“, написа Байдън в Twitter преди година. И изглежда, той възнамерява да спази своето обещание.

Турция многократно е давала ясно да се разбере, че подобни действия ще доведат до деградация на отношенията. По този начин турският външен министър Мевлют Чавушоглу в интервю на 20 април за телевизионния канал Habertürk отбеляза, че американските президенти многократно са обещавали да признаят арменския геноцид преди изборите, но не са го направили след победата. Коментирайки възможното намерение на Байдън да предприеме тази историческа стъпка, ръководителят на турската дипломация заяви: "Ако Америка иска още повече да влоши отношенията, изборът е техен".

Всъщност предшествениците на Байдън се опитваха да избягват използването на термина геноцид, когато говореха събитията от 1915 г. в Османската империя. По този начин Барак Обама въведе в обращение арменските думи «Мец Егерн» (Голямо злодеяние), въпреки неговото обещание да признае геноцида по време на първия си мандат.

Единственият американски президент, който спомена арменския геноцид само веднъж в писменото си изявление за Холокоста беше Роналд Рейгън.

По-ясна и недвусмислена позиция зае само американският Конгрес. Първата резолюция, осъждаща арменския геноцид, беше приета от него още през 1975 г., след турското нашествие в Кипър.

Последното символично признаване на арменския геноцид от САЩ бяха резолюциите, приети през 2019 г. от Камарата на представителите и Сената. По това време американският елит беше загрижен за закупуването от Анкара на руските зенитно-ракетни системи С-400.
Геноцидът над арменците е признат от 49 от 50-те американски щата (изключение е Мисисипи).

В предишните години турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, ако САЩ признае арменските страдания за геноцид, то Анкара в отговор ще признае за геноцида на американските индианци. 

На 24 април в Армения ежегодно се отбелязва Деня на паметта на жертвите на арменския геноцид. На този ден през 1915 г. започва депортирането на арменското население от Истанбул, Александрета и Адана. Преди избухването на Първата световна война арменското население в Османската империя е било около 2,5 милиона.

В продължение на няколко години след 1915 г. според различни източници от 600 000 до 1,5 милиона арменци са загинали от систематичните убийства и депортирането на места, неподходящи за живот.

Властите на над 20 държави, включително Германия, Канада, Италия и Русия, признават тези събития за геноцид. В някои страни, като Франция и Швейцария, отричането му е признато за криминален акт.

Турското правителство признава факта за масовата гибел на арменците, но се противопоставя на използването на термина "геноцид" и счита, че броят на жертвите е силно надценен. През април 2019 г. Ердоган припомни за "бандите арменци, които убиваха мюсюлманите, включително техните жени и деца" и оправда тяхната депортация.

Анкара се фокусира и върху жертвите на други националности на територията на Османската империя през тези години, включително и на турците.

Владимир Василиев, главен изследовател в Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките (РАН), изрази мнение, че Байдън сега най-вероятно ще се колебае между 2 варианта за признаване на геноцида.

„Първото е пълното признаване на геноцида от 1915 г. от османските турци, където ще бъдат посочени всички цифри. Това ще подобри отношенията на САЩ с Армения, или поне с настоящото ръководство. И това несъмнено ще увеличи натиска върху Турция. Отношенията им ще се влошат значително, няма никакво съмнение в това“, каза експертът.

Василиев разглежда и втория възможен вариант, в който просто ще се спомене геноцида, без да се посочват извършителите.

„Това може би е за предпочитане с оглед на американските външнополитически интереси. Ще разберем кой курс е избрал Байдън за себе си съвсем скоро“, добави експертът.

Подобна гледна точка споделя и Виктор Надеин-Раевски, старши научен сътрудник към РАН. „Байдън може да направи същия финт като Обама. Американците предимно са загрижени дали това е изгодно или неизгодно, а не с въпроси за историческата справедливост. На тях не може да им се има доверие по такива въпроси предварително“, подчерта анализаторът.

В същото време, според Василиев, САЩ като цяло стигнаха до извода, че изострянето на отношенията с Турция все още не може да бъде избегнато заради агресивното поведение на Ердоган. И именно признаването на геноцида може да се превърне в първата стъпка към един неизбежен конфликт, където ще бъдат приложени различни санкции.

Освен това Василиев смята, че личните амбиции на Байдън също могат да вземат връх, ако той иска да остане в историята, което, разбира се, ще стане с недвусмисленото признаване на арменския геноцид от американския президент.

Реакцията на Турция на изявлението на Байдън, което той ще направи на 24 април най-вероятно ще бъде много остра, каза Надеин-Раевски. Като пример той посочи реакцията на момента, в който руският президент Владимир Путин положи венец на монумента в памет на арменския геноцид през април 2015 г. до инцидента на сирийската граница, когато турската армия свали руския бомбардировач Су-24.

„Ако Байдън признае геноцида, Ердоган незабавно ще извика своя посланик за консултации. И, разбира се, той също може да излезе с някакъв вид контрасанкции. А турската преса ще започне безумна антиамериканска пропаганда“, сподели своята прогноза експертът.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)