НАТО: Oрганизацията на колективната безотговорност

В армиите на страните от Северноатлантическия алианс царува взаимното поръчение, да се покриват военните престъпления

Организацията Airwas, която се занимава с разследвания на смъртта на цивилни от ударите на силите на НАТО в Либия, е проучила стотици случаи на "погрешно" използване на тежки оръжия от силите на алианса. Изводът на експертите от Airwas, е че през 2011 г. самолетите на НАТО са убили много цивилни, но генералите от страните на коалицията се покриват взаимно. Поради тази „взаимна отговорност“ семействата на убитите либийци все още не могат да получат своите обезщетения.

Междувременно изминаха 10 години, откакто Северноатлантическият алианс за първи път използва самолети срещу войските, верни на Муамар Кадафи, напомня за това изданието Foreign Policy от САЩ. Ясно е, че НАТО е включил авиацията с една единствена цел - да промени хода на гражданската война в полза на бунтовниците. Но формално, поводът беше да защити цивилното население от зверствата на армията на Кадафи. В резултат на това страните членки на НАТО направиха на пух и прах както кадафистите, така и самите свои „подзащитни“ цивилни.

Освен това през последните 10 години засегнатите либийци не получиха обезщетения за смъртта на своите близки или извинения от генералите от алианса. Сега генералите на НАТО са пенсионири и признават, че коалицията не разполага с никакви статистически данни за реалните жертви сред цивилните след въздушните удари. Дори очевидните грешки на военното разузнаване при определянето на целите се заглушават, за да не се подкопае имиджа на организацията.

Старши следователят на Airwars Джо Дайк каза, че такъв е случая с лазерно-управляемите бомби при атаката върху селото Майер. Стотици бежанци от районите на военните действия намериха своето убежище в селото. В същото време командването на НАТО смята това село за важен координационен център на войските на Муамар Кадафи. И авиацията на алианса го удари, в резултат на което 34 цивилни бяха убити. По-късно екип от следователи на ООН не откри никакви признаци за военното присъствие на Кадафи в селото. Това не попречи на ръководителя на НАТО Андерс Фог Расмусен да се похвали в края на войната, че авиацията е „работила ювелирно“ и няма данни за потвърдени жертви сред цивилното население след бомбардировките.

Правозащитната организация Airwars и разследващите от ООН вярват, че реалната картина е много по-тъмна от тази, която е представена в докладите на НАТО. Специалистите на ООН разследват по-специално 20 случая на неоправдано използване на авиационни бомби и сега ООН вярва, че алиансът е убил най-малко 60 цивилни в Либия.

Комисията на Airwars от своя страна разследва 212 подозрителни въздушни удара. Старши следователят Джо Дайк твърди, че поради грешки на разузнаването ударите от самолетите на НАТО са довели до смъртта на между 223 и 403 цивилни, но реалният им брой е много по-голям.

Бившият ръководител на Обединената оперативна група на НАТО по време на войната в Либия - британският генерал-майор Роб Уейгил -  признава, че Алианса не е имал възможността да оцени щетите сред цивилните след ударите, тъй като войната се е водила изключително от въздушните сили. В същото време ключовите съюзници в Северноатлантическия алианс упорито отричат своето участие във възможните „бомбардировъчни грешки“, позовавайки се на „колективното разузнаване“ на Алианса.

По този начин жертвите на въздушните удари в Либия, за да получат материално обезщетение (или просто извинение) за смъртта на близките си и за разрушените си къщи, първо трябва да пробият стената на взаимната отговорност на алианса. Самият НАТО, дори и да признае своите грешки, по същество отказва да плати обезщетение и прехвърля това задължение на страните членки на Алианса, които трябва да платят с пари от собствените джобове. Или накратко казано, за да се подаде иск в съда, жертвите трябва да знаят точно коя конкретна държава е нанесла този грешен удар. Но тази информация е класифицирана. А държавите членки на НАТО не признават своята вина, криейки се зад анонимността на коалицията. Кръгът е затворен и това е много удобно.

Да си спомним, че през 2011 г. Либия беше атакувана от въздуха от 8 страни от алианса: Великобритания и САЩ, Белгия, Канада, Дания, Франция, Италия и Норвегия. Както разказва Джо Дайк пред изданието Foreign Policy, експертите на Airwars са изпратили запитвания до всички тези страни за техните грешни въздушни удари, като в случая със село Майер. Само Дания и Норвегия са предоставили орязана информация, докато останалите страни са отказали, позовавайки се на колективната отговорност.

По този начин, пише Джо Дайк, трикът на НАТО за "колективната отговорност", в действителност означава колективно бягство от отговорност и невъзможност да се идентифицира истинския виновник за военните престъпления. За цивилните няма никакво значение чия бомба, британска или френска, е унищожила техния дом или е убила техните роднини, но благодарение на принципа на НАТО за „колективната безотговорност“, те винаги ще загубят в съда от европейските бюрократи.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)