На първо четене: НС прие три законопроекта за фалита на физическите лица

Снимка: Пламен Стоименов

Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за фалита на физическите лица, внесени от БСП-ОЛ, ПП-ДБ и Министерския съвет. Законопроектът на левицата предвижда чрез частично опрощаване на задълженията на длъжника да бъдат справедливо удовлетворени всички кредитори чрез достъпна, бърза и прозрачна процедура, от която ще се ползва единствено и само добросъвестният длъжник.

За тази цел се въвежда понятието "неплатежоспособен длъжник". Това е лице, което в продължение на най-малко 90 дни не е в състояние да изпълни едно или повече парични задължения на обща стойност 5 минимални работни заплати. Законопроектът предвижда още Общ електронен регистър към Агенция по вписванията, в който попада информация за физическите лица, действията на назначения управител и актовете на съда, който се обновява периодично.

Производството се образува по молба на длъжника, като съдът заедно с назначаването на управител на имуществото вписва в регистъра покана до кредиторите за присъединяване в срок от един месец. Съобразно доходите, имуществото и задълженията на длъжника се предвижда възможността за обявяване в несъстоятелност с одобрен план за погасяване, обявяване в несъстоятелност с осребряване на имуществото и обявяване в несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 18-месечен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на доходи и имущество срокът за погасяване е една година, считано от обявяването в несъстоятелност.

Законопроектът на ПП-ДБ предвижда, гарантиране на жизнените потребности на длъжника като се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността, като съдът по свой начин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията на длъжника. Длъжникът ще упражнява предоставените му права добросъвестно, като са заложени критерии за добросъвестност и регламентира подробни хипотези, които изключват наличието на добросъвестност.

Производството се образува по молба на длъжника. За целта той трябва да представи доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията. Предлага се още окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 24 минимални работни заплати, за период от повече от 12 месеца. След обявяване на неплатежоспособността, съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика.

Откриването на производството автоматично спира съдебните, арбитражни и изпълнителни производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи. 

Предвижда се още задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник да се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на имущество - с изтичане на 5-годишен срок от постановяване на решението за обявяване в неплатежоспособност.

Законопроект на Министерския съвет предвижда, осигуряването на жизнените потребности на длъжника, като за целта се определя несеквестируемо имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността и се предвижда издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство. Производството се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността, както и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията.

В производството се назначава синдик, който представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.

Предвиден до два месеца срок за предявяване на вземанията, който тече от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а възнаграждението на синдика е в размер на една минимална работна заплата за конкретно извършени действия, като при осребряване на имущество възнаграждението му е в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество. Законопроектът предвижда, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати за период от повече от 6 месеца окръжният съд да прогласи неплатежоспособността.

Като последица от откриване на производството се спират съдебните, арбитражни и изпълнителни производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи.

Предоставя се възможност за доброволно изпълнение, чрез утвърждаване на план за погасяване преди да се пристъпи към осребряване на имуществото. Когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, и постановява започване на осребряване на имуществото.

Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, когато са удовлетворени поне частично кредиторите.

Ще има информационна кампания

"Министерството на правосъдието се ангажира с информационна кампания кога и при какви условия гражданите ще могат да се възползват от процедурите по несъстоятелност, предвидени в законопроектите за несъстоятелност на физическите лица", обяви министърът на правосъдието Георги Георгиев.

"По същество наред със социалните и икономическите ефекти, с пряката полза от ефекта върху живота на българските граждани, с този законопроект ние ще изпълним изключително важен ангажимент по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост", каза правосъдният министър и подчерта, че не е вярно, че този закон едва ли не дава кредитна амнистия. 

Първата цел на промените е да бъдат олекотени процедурите, предвиждат се промени в родовата подсъдност. По думите на министър Георгиев така голяма част от споровете, които ще бъдат изведени от исковите производства, са тези, които са подсъдни на районни съдилища. Той посочи, че Националният институт по правосъдието ще организира обучението на районните съдии, ако народните представители възприемат това гледище. "Така избягваме риска да задръстим окръжните съдилища, които разглеждат и търговските спорове", добави министър Георгиев. 

На следващо място предвиждаме да намалим задълженията към синдика, да се предвидят такива само за реално извършено действие, но не и да има допълнително текущо възнаграждение, обясни министърът. 

Най-четени