Откриха частици от бутилки, опаковки и найлонови торбички в 80% от тестваните проби на здрави възрастни
Частиците се пренасят в цялото тяло
Проф. Дик Ветхаак потвърди данните пред “Труд”
Проф. Дик Ветхаак казва, че е притеснен от резултатите и че трябва проучването да обхване много повече хора и много повече видове пластмаси.
Нов тих убиец се е появил в телата ни и вече тече във вените ни. Става въпрос за замърсяване с микропластмаси в човешката кръв, което бе доказано за пръв път от учени от Vrije Universiteit Amsterdam в Нидерландия. Те са открили опасните частици в почти 80% от тестваните хора.
“Нашето изследване е първото доказателство, че в кръвта ни има полимерни частици”, каза екотоксикологът проф. д-р Дик Ветхаак от университета, цитиран от вестник “Гардиън”. Пред “Труд” ученият също потвърди данните.
Откритието показва, че частиците могат да се разпространяват в тялото и да се задържат в органите. Въздействието им върху здравето все още не е известно. Но изследователите са обезпокоени, тъй като микропластмасата причинява увреждане на човешките клетки в лабораторни условия, а за частиците от замърсяването на въздуха вече е известно, че навлизат в организма и причиняват милиони преждевременни смъртни случаи годишно.
Микропластмасата вече замърсява цялата планета - от върха на Еверест до най-дълбоките океани. Предишни други изследвания показват, че хората консумират малките частици чрез храната и водата, както и че ги вдишват, и те са открити във фекалиите на бебета и възрастни.
В последния проект по темата учените от Нидерландия анализират кръвни проби от 22 анонимни донори, всички здрави възрастни, и откриват пластмасови частици в 17 от тях или почит 80%. Половината от пробите съдържат пластмаса PET, която обикновено се използва в бутилките за напитки, а една трета съдържат полистирол, използван за опаковане на храни и други продукти. Една четвърт от кръвните проби съдържат полиетилен, от който се произвеждат найлоновите торбички.
“Това е революционно откритие”, казва проф. Ветхаак, който има повече от 30 години опит в областта на екотоксикологията и проблемите на качеството на водите.
“Но ние трябва да разширим изследването и да увеличим размера на пробите, броя на оценяваните полимери и т. н.”. Според него вече се провеждат допълнителни проучвания.
“Със сигурност има основания да се притесняваме”, кометира Ветхаак и допълва: “Частиците са там и се пренасят в цялото тяло”. Той заявява, че предишни данни показват, че микропластмасите са 10 пъти повече в изпражненията на бебетата в сравнение с възрастните и че бебетата, хранени с пластмасови бутилки, поглъщат милиони микропластмасови частици на ден.
“Знаем също така, че като цяло бебетата и малките деца са по-уязвими към излагане на химикали и частици”, смята още професорът екотоксиколог.
Новото изследване е публикувано в списание Environment International и адаптира съществуващи техники за откриване и анализиране на частици с размер едва 0,0007 мм. Някои от кръвните проби са съдържали два или три вида пластмаси. Екипът е използвал стоманени игли за спринцовки и стъклени епруветки, за да избегне замърсяване, и е извършвал тестове за остатъчни нива на микропластмаси с помощта на празни проби.
“Големият въпрос е какво се случва в тялото ни?, според Ветхаак - “Това е много важно. Дали частиците се задържат в организма? Пренасят ли се до определени органи, например преминават ли през кръвно-мозъчната бариера? И дали тези нива са достатъчно високи, за да предизвикат заболяване? Спешно трябва да финансираме допълнителни изследвания, за да можем да разберем това”, посочва той.
Неотдавнашно проучване установи, че микропластмасата може да се прикрепи към външната мембрана на червените кръвни клетки и да ограничи способността им да пренасят кислород. Частиците са открити и в плацентата на бременни жени, а при бременни плъхове те бързо преминават през белите дробове в сърцата, мозъка и други органи на плода.
Не съм запозната с проучването, но за вредата от пластмасите се говори от години в световен мащаб. Специално за бебетата проблемът е, че по-голямата част от посудата, която се предлага, е пластмасова - купички, лъжици, шишета. Негативен ефект може да има, когато в тях се съхраняват храна или напитки. За пример мога да дам големите бутилки вода, които мнозина ползват у дома. В тях течността престоява доста дълго време, преди да бъде изконсумирана.
Порцион
20 кг за целия човешки живот
5 грама пластмаса
250 грама пластмаса
Така изглежда дажбата микропластмаса за седмица и дажбата за година.
В развитите страни, към може да се причислим и България, се води начин на живот, който е пряко свързан с пластмасата. През 2018 година учени откриха микропластмаса в човешки екскременти, а година по-късно и вещества, неизменна част от пластмасата, в урината на деца.
Оказва се, че всяка седмица поглъщаме по 5 грама микропластмаса, която приемаме главно с водата и морските дарове. Това сочат прогнози на WWF, цитирани от lessplastic.bg, които сравняват количеството с една дебитна карта или една супена лъжица. За месец количеството се равнява на малка купа, пълна до половината. Всеки шест месеца достига една порция корнфлейкс или 125 грама, за година - 250 грама, а за 10 години - 2,5 кг, което се равнява приблизително на един спасителен пояс.
Средностатистически човек живее 79 години. Според предположенията, ако ситуацията с пластмасата не се подобри или влоши, един човек би погълнал 20 кг пластмаса за целия си живот. Това количество се равнява на две празни кофи за боклук.
322 милиона метрична тона за година
Затоплянето на ястия - опасно
В световен мащаб на година се произвеждат 322 милиона метрични тона пластмаса, от които 60% са предназначени за хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки. Става въпрос за опаковки. Тези пластмаси съдържат редица химикали, включително стабилизатори, лубриканти, пълнители и пластификатори.
Излагането на някои условия на околната среда, като топлина, например, кара пластмасата да се разпада на много по-малки фрагменти, наречени микропластмаси, които могат да мигрират в храната. Бутилки с вода за еднократна употреба, пластмасови кутии за храна, и опаковки за съхранение на препарати, храни, и др. са сред най-честите примери за това как микропластмасата може да мигрира в храната. Затоплянето на храна в пластмасови опаковки, дългото време за съхранение и вида на пластмасовата опаковка, която човек използва, влияят върху количеството микропластмаса и техните вредни химикали, които мигрират в храната.
Някои често срещани микропластмаси, вече присъстващи в храната ни, включват:
Бисфенол А (BPA): Производителите използват този пластификатор, за да направят поливинилхлорид, “родителската” пластмаса на много продукти
Диоксин: Това е страничен продукт - хербицид за и избелване на хартия, който замърсява околната среда
Фталати: Те правят пластмасите по-гъвкави, прозрачни и издръжливи и присъстват в много видове опаковки за храни
Полиетилен и полипропилен: Те правят опаковките леки и издръжливи и са най-често срещаните пластмаси, присъстващи в храните и околната среда.
Микропластмасите са фрагменти от стабилизатори, смазки, пълнители, пластификатори и други химикали, които производителите използват, за да придадат на пластмасите желаните им свойства, като прозрачност, гъвкавост и издръжливост. Експертите обаче класифицират много от тези химикали като токсични и вредни за човешкото здраве:
- Учените смятат, че най-малко 15 от химикалите, използвани от производителите на пластмасови опаковки, вредят на ендокринната система. Тези химикали са структурно подобни на някои хормони в тялото - като естроген, тестостерон и инсулин, и имитират и нарушават естествените им функции, което води до неблагоприятни последици за здравето и увеличава риска от хронични заболявания.
- Излагането на BPA играе роля в безплодието както при мъжете, така и при жените, както и в развитието на синдрома на поликистозните яйчници.
- Изследванията продължават да показват, че дългосрочното излагане на микропластмаси, нарушаващи ендокринната система, увеличава риска от развитие на диабет тип 2 и сърдечни заболявания. Експертите свързват по-високите кръвни нива на диоксини, фталати и др. със състояния на възпаление преди заболяването, нарушена глюкоза на гладно, инсулинова резистентност и затлъстяване, което значително повишава вероятността от диабет тип 2.
- Изследване от 2020 г. сочи, че микропластмасата влияе на червата, а оттам допълнително отслабва имунитета. 70-80% от имунните клетки се намират в червата, а продължителното излагане на микропластмаси в червата е токсично за имунните клетки, причинявайки дисбиоза - нарушаване на чревната микробиота - и води до свръхрастеж на “лоши” бактерии. Дисбиозата пък се свързва с развитието на състояния като болестта на Паркинсон.