Ново издание на горещата класика „Жената на френския лейтенант“

Романът изследва вечната тема за любовта и порива към свободата

Един от безсмъртните шедьоври на Джон Фаулз

Коя е Сара? Паднал ангел, паднала жена, отхвърлена от обществото?

Един от най-прочутите любовни триъгълници в литературата 

От печат излезе ново българско издание на “Жената на френския лейтенант”, един от безсмъртните шедьоври на Джон Фаулз. Заслужил мястото си сред най-значимите белетристични творби, създадени на английски език през последните сто години, романът изследва вечната тема за любовта и порива към свободата. Преводът е дело на Мариана Екимова-Мелнишка. Художник на корицата: Стефан Касъров.

Истинска литературна загадка, “Жената на френския лейтенант” (528 стр.,) пренася читателя във Викторианска Англия от XIX век, по-точно в селцето Лайм Риджис, графство Дорсет, където се разгръща прочутият любовен триъгълник на Фаулз. Викторианска по дух, но модернистична по стил, книгата предлага три финала на тази любовна и екзистенциална история, а светоусещането є е изцяло белязано от 60-те години на XX век.

Плакат на филма от 1981 година.

Загадъчната Сара е двигател на събития, които преобръщат съдбата на джентълмена Чарлз Смитсън и годеницата му Ернестина. Коя е Сара? Паднал ангел, паднала жена, отхвърлена от обществото? Възможно ли е тя и изкушеният от нея Чарлз да бъдат щастливи? Възможно ли е в епоха, скована от условности, изобщо да има щастлива любов? Всеки е свободен да избере отговора. Романът едновременно следва каноните на традиционната любовна история и ги подлага на деконструкция.

Британският писател Джон Фаулз (1926-2005) завършва Оксфордския университет и дълги години преподава английска литература във Франция и Гърция. Първият му роман, “Колекционерът” (1963), незабавно получава международно признание. Следват още десетина романа - сред тях се нареждат “Магът” (1965), един от шедьоврите на съвременната литература, и “Жената на френския лейтенант” (1969), навярно най-популярната му творба. Романът е екранизиран през 1981 г. с Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс в главните роли и е отличен с 5 номинации за “Оскар”. Режисьор на лентата е Карел Райс, а адаптираният сценарий е дело на самия Харолд Пинтър.

Вечни книги

Откъс от романа

Взор над вълните 
в залеза впила, 
сякаш в омая 
горко унила, 
дави се в дните, 
тъне в безкрая, 
а далнините 
мамят с оная 
пагубна сила...
Харди, “Загадката”

Няма по-неприятен от източния вятър в залива Лайм - най-широката вдлъбнатина в плътта на протегнатия към югозапад крак на Англия - и някой по-любопитен веднага би си направил не един и два, при това твърде вероятни, извода за двойката, която в онази пронизващо мразовита утрин към края на март 1876 година пое по бруления от веявицата кей край Лайм Риджис, старинния градец, съименник на издълбания къс суша.

За кореняците на Лайм Риджис, привикнали с вълнолома от поне седемстотингодишно съжителство с него, той отдавна вече е просто сив стар зид, впит в морето като дълъг извит нокът. А понеже се простира толкова далеч от градчето, колкото би била миниатюрна Пирея на една умалена Атина, те като че ли не му обръщат и внимание. Пък и кърпежът му през вековете им е струвал толкова пари, че лаймчани с основание изпитват към него и известна неприязън. Ала през погледа на ценителя, а не на данъкоплатеца, вълноломът наистина е най-красивият брегови вал в цяла Южна Англия. Не само защото - според туристическия справочник - той е пропит с дъха на седем столетия английска история, защото оттук са отплавали кораби да срещнат Испанската армада и недалеч оттук е дебаркирал Монмът, но най-вече защото е превъзходен остатък от някогашно майсторство.

Примитивен и все пак сложен; масивен, но и изящен; изобилстващ с изкусни линии и обеми, които напомнят за скулптури от Хенри Мур и Микеланджело; прост, солночист - съвършенство на строителното изкуство. Преувеличавам ли? Не е изключено, но всеки би могъл сам да провери думите ми, тъй като от времето, за което разказвам, вълноломът почти не се е изменил, докато град Лайм вече не е същият и едва ли ще ви очарова, ако днес го погледнете откъм морето.

Но ако през 1867 година се обърнехте на север към сушата, както стори мъжът в онова утро, щяхте да видите напълно хармоничен пейзаж. Там, където вълноломът излизаше на брега, дванайсетина къщи бяха скупчени живописно около малка корабостроителница, на чието скеле стоеше като Ноев ковчег гръдният кош на малък платноход. На осемстотин метра на изток отвъд вълнистите ливади се виждаха покривите от слама и плочи на самия Лайм, град, преживял разцвета си през Средновековието и оттогава в непрестанен упадък. На запад се издигаха мрачни сиви скали, наричани тук Канарите, надвиснали над каменистия бряг, където в безумието си е слязъл Монмът. Отвъд и над тях, като вкопани стволове на тежки мачти, се извисяваха още скали, притулени в гъсти гори. На този фон вълноломът прилича на последна крепост срещу ерозията на дивия западен бряг. В това също може сами да се уверите. Натам, докъдето поглед стига, нямаше никакви къщи, с изключение на няколко окаяни рибарски колиби; няма и днес.