До дни приключва ключовият ремонт на пречиствателната станция при язовир „Ясна поляна“
Общият брой на неохраняемите плажове в областта това лято е 54
Нарушителите по неохраняеми плажове, които паркират каравани върху дюните или си сковават кебапчийници, вече ще бъдат „ловени“ с дрон, който ще заснема ивиците. Това обяви областният управител на Бургас Владимир Крумов и лично направи първото заснемане в залива „Вромос“. Заливът не е радиоактивен, не е опасен за плажуване, каза още той и прогнозира, че се очаква много силен туристически сезон. Малка част от 54-те неохраняеми плажове в региона ще бъдат обезпечени със спасители - едва 6, затова всички туристи, които избират да трупат тен на останалите - трябва да са много внимателни, обясни още Крумов.
Разговаряме с областния управител още и за това дали са пълни язовирите, как ще се реши проблемът с привличането на млади кадри за спасители и как ще се следи чистотата на морето.
- Г-н Крумов, настъпи летният сезон. Вече имате нововъведение за „лов“ на нарушители - дрон, който да заснема нерегламентираните обекти по неохраняемите плажове. Защо решихте комисиите, които досега обикаляха ивиците, да бъдат заменени?
- С настъпването на летния сезон традиционно предизвикателство остават нерегламентираните обекти по неохраняемите плажове. До момента контролът върху тях се осъществяваше основно чрез междуведомствени комисии. Това обаче се оказва все по-неефективен подход - трудоемък, скъп и ангажиращ значителен човешки ресурс, който откъсва служителите от основните им административни задължения. В една такава комисия участват хора от 6-7 институции. Работата в администрацията започва да буксува поради отсъствията. Не са редки и случаите на напрежение на място - словесни пререкания, стигало се е дори до физически сблъсък. Това не помага нито на служителите, нито на туристите и е тромав механизъм. Затова направихме нещо просто и логично - въвеждаме технологии, които работят за всички граждани и отговарят на съвременните реалности. Използването на дронове за наблюдение и заснемане на нарушенията е стъпка към една по-технологична и ефективна администрация. Това не само спестява средства и време, но и гарантира обективност и спокойствие в процеса на контрол. И давам пример: площ от 40 дка с геодезическия дрон бива заснета за 5 минути. С проверки на място са необходими седмици. Така само един единствен служител с един автомобил, в рамките на половин ден може да провери десетки сигнали, включително и в почивните дни. Дронът заснема с прецизна точност, налагаме кадастралните граници на имота, установява се къде е разположено средството за къмпингуване и още на следващия ден може да бъде връчен предупредителен протокол. Голямата ми цел е да модернизираме управлението, да оптимизираме остарелите процеси и най-вече да действаме в крак с времето. Само така държавата ще бъде адекватен партньор на гражданите и бизнеса.
- Какви по принцип са нарушенията, които сте засичали през годините?
- Нерегламентираното поставяне на каравани, особено в големи групи е сред най-често срещаните проблеми. Един от фрапиращите примери е плаж „Вромос“, където дълги години се допускаше струпване на множество каравани без каквото и да било разрешение. Това води не само до неправомерно завземане на ивицата, но и до екологичен натиск върху зоната, защото липсват санитарни условия, замърсяват се пясъчни ивици, уврежда се природната среда. Решихме този проблем в неговото масово проявление. Държа да подчертая, че нашата цел не е да глобяваме, а да възстановим реда по плажовете и да гарантираме, че те остават свободни, достъпни и чисти за всички граждани. Други нарушения, които всяко лято се повтарят, са навлизането с моторни превозни средства на плажната ивица, върху дюни дори, както и застрояване извън разрешеното.
- Незаконното къмпингуване - само с дрон ли ще го „борите“ този сезон?
- Дронът ще ни дава точна и категорична информация къде какво има - с координати, прецизно. Тези първоначални данни ще бъдат основание за последващи действия - проверка на място, сигнализиране на друга компетентна институция, налагане на акт за административно нарушение.
- Колко плажа по Южното Черноморие ще са неохранями тази година и могат ли да се предприемат някакви мерки за предотвратяване на инциденти?
- Общият брой на неохраняемите плажове в областта това лято е 54. Това са плажни ивици, към които и през изминалите години не е проявяван интерес, нито от страна на наематели, нито от страна на плажуващи. Причините за това са комплексни - голяма отдалеченост от населени места, труден достъп, малка площ на пясъчната ивица или слабо развита инфраструктура. Само част от тези ивици са атрактивни за посетителите. Преди началото на летния сезон Областна администрация Бургас проведе активни разговори с кметовете на морските общини. Събрахме информация за най-посещаваните неохраняеми ивици и на база собствени наблюдения, поискахме финансиране за осигуряване на водно спасяване на 12 от тях. Отпуснатите средства обаче позволяват частично обезпечаване на 6 плажа. Това са: „Атанасовска коса“ в Бургас, двата плажа за природосъобразен туризъм Иракли и Корал, както и ивиците Алепу (познат още като „Шофьорския плаж“), „Поморийска коса“ и Свети Влас - централен. На плаж „Атанасовска коса“ вече има назначени спасители. За останалите пет плажа обществената поръчка е в ход и ако всичко протече нормално и няма обжалвания, очакваме от 1 юли и там да бъде осигурено частично водно спасяване. Тази година за първи път поискахме средства не само за водно спасяване, но и за почистване на тези неохраняеми ивици. Останалите неохраняеми плажове ще продължат да се използват от гражданите по тяхна лична преценка. Затова призовавам всички - не подценявайте морето. То изисква респект, внимание и дисциплина. Ако избирате да почивате на неохраняеми плажове, бъдете особено внимателни. Всички усилия, които полагаме са в името на превенцията и безопасността. Но най-силната защита винаги остава личната отговорност на всеки един от нас.
- Първото заснемане с дрон бе на залива „Вромос“. Там от години има нерегламентирано поставени каравани. Какво е положението в момента?
- Работата ни през последната една година даде резултат и в момента на плаж „Вромос“ положението е съвсем различно, няма нерегламентирано разположени съоръжения за къмпингуване. Със сигурност ще продължим да следим ситуацията през целия сезон и да действаме превантивно.
- А има ли още опасност от радиация? Говори се, че там ивицата е радиоактивна, заради старо хвостохранилище на близка мина?
- Категорично, не! В годините назад се наблюдаваха малко по-високи стойности на гама фона в сравнение с останалите плажове, в резултат на затварянето на мината в този район преди много години. Компетентните институции периодично правят замервания и с днешна дата няма нищо, което да ни притеснява.
- Поискахте да ви се предоставя сателитна снимка, всеки ден, за да се следи чистота на морето. Какво е положението?
- В тясно сътрудничество работим с „Морска администрация“ и РИОСВ. Ежедневно получаваме информация и данни, които ни помагат да следим състоянието на морската вода. Разполагаме с много добре разработен и функциониращ механизъм за реакция при съмнение за замърсяване. Призовавам всички граждани и туристи, когато имат съмнения или притеснения относно чистотата на морето, да подават сигнали към отговорните институции. Само чрез навременна и точна информация можем да реагираме бързо и ефективно, така че да опазим едно от най-ценните ни природни богатства - Черно море. Всяка година броят на плажовете в област Бургас, наградени със Син флаг за високи екологични стандарти, включително чистота на водата, се увеличава. Само преди броени седмици с такъв бе отличено пристанището на Поморие. Гостите на област Бургас могат спокойно да се насладят на едно хубаво лято с чисто море, дълги плажни ивици, природа и културни събития. Туристите могат спокойно да изберат област Бургас за една незабравима лятна ваканция - имаме какво да предложим.
- Г-н Крумов, по повод новите Ви правомощия по поддръжката на брегоукрепителните съоръжения - какви конкретни стъпки предприемате, за да осигурите стопанисването им?
- Държавната собственост и адекватното u стопанисване са мой основен приоритет. Брегоукрепителните съоръжения в област Бургас са много, но няма ясна картина по отношение на състоянието им. Оттам трябва да се започне. Поправките в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ни дават конкретен ангажимент и аз лично ще се заема с това да не остане просто още една точка в дневния ред. Целта ми е всички защитни съоръжения, които са публична държавна собственост и се намират извън границите на урбанизираните територии, да бъдат най-после обхванати в една модерна, единна система.
До момента подобно нещо не е правено. И тук геодезическият дрон ще се ползва активно. С него ще заснемем всяко едно съоръжение по морския бряг. Така ще видим реалното им състояние, ще установим къде липсват документи и ще започнем работа по тяхното попълване. Държавата трябва да си знае собствеността и да я поддържа, всичко останало е безотговорност. По предварителни данни в област Бургас има над 200 такива съоръжения, това само по себе си говори колко сме изостанали в подреждането на тази информация. Ще въведем дигитален подход. Ще създадем база данни, която ще служи и на следващите след мен. Така ще има приемственост и най-важното, ще можем реално да се грижим за държавната собственост, вместо само да я броим на хартия. Крайно време е да покажем, че държавата може да действа модерно и в полза на обществото.
- Всяко лято има опасения от безводие. Бургас и околните курорти се захранват от два язовира - „Камчия“ и „Ясна поляна“? Пълни ли са достатъчно?
- Няма място за притеснения. Язовирите „Камчия“ и „Ясна поляна“ разполагат с достатъчен обем, за да обезпечат както жителите на област Бургас, така и интензивния туристически сезон. Следим водните нива ежедневно, и в момента ситуацията е напълно спокойна. Това е изключително важна тема за региона и съм категоричен, че сме подготвени. Искам да направя и едно важно уточнение - до дни приключва ключовият ремонт на пречиствателната станция при язовир „Ясна поляна“. Това беше дългогодишен проблем за редица общини, които се захранват с питейна вода оттам. Съоръжението е вече напълно обновено, благодарение на усилията на Областна администрация Бургас. Въвеждането му в експлоатация предстои съвсем скоро и с това финализираме още един стратегически проект, който осигурява сигурност на водоснабдяването в региона.
- По плажовете витае и проблемът с недостиг на спасители. Няма млади хора. В Бургас например, средната възраст на морските стражи е 55 г. Какво може да се направи в тази посока?
- Това е действително сериозен въпрос, който не можем да подминем. Морската безопасност е ключов елемент от летния сезон, особено за регион като Бургас, където туризмът е основен икономически двигател. Липсата на млади кадри е проблем в много сфери. В тази посока вече се работи. БЧК продължава да провежда курсове за водни спасители. Само тази пролет се включиха десетки кандидати. Подкрепям напълно усилията им, обучението е сериозно, включва и подготовка по първа помощ, а сертификатите са валидни и за работа в чужбина. Това е шанс, който трябва да бъде по-широко промотиран сред младите. От своя страна, държавата работи за разширяване на рамката, с промени в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Лицензирани организации вече могат да обучават спасители, с цел да се увеличи капацитетът. Призоваваме и концесионерите да предлагат атрактивни условия и възможности за професионално развитие. Подобни партньорства са важни. Личната ми позиция е, че трябва да инвестираме не само в инфраструктура, а и в хората. Ще подкрепим всяка инициатива, която прави тази професия по-достъпна и уважавана. Безопасността на плажовете не е даденост, тя се постига с подготовка, отговорност и ангажираност от всички. Ще използвам трибуната, която ми давате, за да призова всички да бъдат отговорни по време на летните си почивки. Призовавам хората да се вслушват в указанията на спасителите, да не подценяват вълните и червения флаг. А когато избират неохраняеми плажове, нека бъдат особено предпазливи, да се съобразяват с природата и условията, и най-вече да бъдат бдителни към себе си и към близките си.
- Каква е Вашата прогноза за туристическия сезон - повече или по - малко туристи ще има?
- И аз, и експертите в сектора очакваме силен, дори ключов туристически сезон. Държавата, местните власти и браншът полагат много усилия за развитието на сектора. Важно е да отбележим и нещо друго - тази година за първи път България влиза в активния летен сезон като част от Шенгенското пространство по въздушен и морски път. Със сигурност това е стратегическа новина за туризма. Улесненото пътуване без граничен контрол за милиони европейски граждани ще направи страната ни по-привлекателна и достъпна дестинация. Вярвам, че България ще затвърди позициите си като конкурентоспособна туристическа дестинация на Балканите и в Европа. Разполагаме с уникална комбинация - море, планини, културно-историческо наследство, добра кухня, невероятна природа и гостоприемство. С правилен фокус и координация можем да постигнем много за туризма.
Нашият гост
Владимир Крумов пое ръководството на Областна администрация Бургас на 24 април 2025 г. Той е сред най-дългогодишните заместник - областни управители в страната,, като заема поста в периода 2014-2021 г., както и от август 2023 г. до април 2025 г.
Отговаря за ключови ресори като публични финанси, отбрана, транспорт, информационни технологии и съобщения, икономика, енергетика, туризъм, околна среда и води, и много други.
По образование е икономист. Завършва “Мениджмънт на международния бизнес” във Варненски свободен университет и продължава с магистратура по “Финансово управление в публичния сектор” в Стопанска академия “Д. А. Ценов” - Свищов.