Любомир Кючуков, дипломат, бивш зам.-министър на външните работи, пред „Труд news“: Превърнахме войната в част от всекидневието

В петък, на 8 август, изтича ултиматумът, който американският президент Доналд Тръмп даде на руския си колега Владимир за постигане на споразумение за спиране войната в Украйна. Според дипломата Любомир Кючуков едва ли някой очаква войната да свърши на 8 август. Той смята, че ултиматумът е отговор на вътрешния и международен натиск срещу американското дезангажиране от конфликта в Украйна и така Тръмп си осигурява необходимата подкрепа в САЩ и Европа, оказвайки същевременно допълнителен натиск върху Русия. Коментирайки резултатите от срещата и договореното между Тръмп и Урсула фон дер Лайен Кючуков смята, че „ние на практика преглътнахме „новия световен търговски ред“ на Тръмп, основан на протекционизъм чрез натиск и шантаж.

Резултатът от срещата Тръмп - Фон дер Лайен е „кон за кокошка“, но без кокошката

Алтернативата на преговорите Русия-Украйна е война до край, а по-точно - безкрай

- Да започнем по Ремарк, господин Кючуков. Има ли нещо ново на Източния фронт?
- Ние отново сме затънали в цинизма на войната - така, както го описва Ремарк. Зад това „нищо“, което се случва в Украйна, изплува едно зловещо „нещо“ - страдания, разрушения, смърт. Като жертвите са просто статистика. Ние битовизирахме войната в своите възприятия, превърнахме я в част от всекидневието.

- Какво накара Тръмп да съкрати ултиматума към Путин за постигане на споразумение за спиране войната в Украйна от 50 на 10 дни? Ще спази ли американският президент този нов срок? Той обяви това на среща с британския премиер Киър Стармър в Шотландия.
- Едва ли някой очаква войната да свърши на 8 август след изтичане на 10-дневния ултиматум на Тръмп. Ултиматумът е отговор на вътрешния и международен натиск срещу американското дезангажиране от конфликта в Украйна. Така Тръмп си осигурява необходимата подкрепа в САЩ и Европа, оказвайки същевременно допълнителен натиск върху Русия. Но диалогът между Вашингтон и Москва е за геополитика, за бъдещето съотношение на силите и разделителните линии в света. Той включва целия набор от инструменти - военни, политически, икономически. Като войната в Украйна е теренът, върху който се решават тези въпроси. Проблемът от наша, европейска гледна точка е, че Европа я няма на масата.

- Има ли според вас Русия желание и намерение да спре войната? Показала ли е с нещо това?
- От години ние живеем по логиката на войната. А тази логика сочи, че този, който владее инициативата на фронта, се опитва да постигне максимални предимства към момента на евентуалното прекратяване на военните действия. По същата логика Русия отказва едномесечното безусловно прекратяване на огъня, а Украйна отхвърля предложенията за спиране на военните действия за един-два дни по хуманитарни причини: и двете страни с аргумента, че това ще даде възможност за прегрупиране на силите на противника. Освен това временно прекратяване на огъня без детайлно писмено споразумение за условията на примирието на практика означава пауза във войната, а не стъпка към нейния край. Има достатъчно основания да се предполага, че Русия няма да започне реални преговори за примирие преди да изчерпи възможностите на сегашната си офанзива. Като освен всичко друго Путин ясно дава да се разбере, че ако преговорите се водят от позиция на силата (както ние непрекъснато настояваме), то това не е в интерес на Украйна. Русия също не може да си позволи безкрайна война, но тя ще търси политическо решение в момент, който в най-голяма степен? гарантира постигането на заявените цели.

- С какви санкции Тръмп заплаши Путин ако продължи войната? Да припомним, че 85 от 100-те американски сенатори са съвносители на законопроект, който би дал на Тръмп правомощието да налага 500% мита на всяка страна, която помага на Русия, но републиканските лидери в Камарата чакат Тръмп да им даде зелена светлина за гласуване... Кои страни ще удари това огромно мито?
- Вероятно санкции ще бъдат наложени, като най-чувствително върху Русия ще се отразят т. нар. „вторични санкции“ - срещу държави и компании, които купуват руски нефт и газ, т. е. в най-чувствителната за нея сфера. Но многогодишните санкции помогнаха на страната да стане до голяма степен самодостатъчна и да се научи да живее в санкционен режим. Страните, които се възползваха най-много от евтините руски енергоресурси след началото на войната са Китай и Индия - и естествено това ще има отражение върху тях. Но докато за Китай това се вписва в по-широкия контекст на китайско-американските двустранни отношения, където Китай (може би единствен в света) води равноправни преговори със САЩ, то за Индия ще бъде далеч по-трудно, защото тя е по-обвързана - икономически и политически, със САЩ и не може да пренебрегне заплахата. Затова и вече се появиха информации, че индийските държавни компании прекратяват договорните си отношения с руски фирми за покупка на нефт и газ.

- Коментирайте задочния диалог Тръмп - Медведев. Медведев: „Русия не се интересува от „театралния ултиматум“ на президента на САЩ Доналд Тръмп“. И отговорът на Тръмп: Медведев, провалилият се бивш президент на Русия, трябва да внимава с думите си, Той навлиза в много опасна територия“.
- Би било тъжно, ако не беше страшно. Защото освен илюстрация на нивото, до което падна световната политика, тази размяна на реплики има като резултат реални маневри с ядрени подводници. Едва ли може да се намери по-абсурдна причина за поредната крачка към ръба на глобален конфликт от взаимните обиди и засегнатото его на двама президенти (настоящ и бивш) на водещите световни сили.

- Какво бе постигнато на срещата в Истанбул освен споразумение за размяна на пленници? 
- Преговорите в Истанбул са важни, защото те държат жива самата идея за преговори и политическо решение на конфликта. Нито Русия, нито Украйна имат интерес да ги прекъснат. Но на този етап това са по-скоро позиционни политически маневри. Алтернативата на преговорите е война до край, а по-точно - безкрай.

- Реакциите от срещата на Тръмп и Урсула фон дер Лайен варират от Тръмп спечели всичко, не даде нищо на ЕС, през търговското споразумение между Съединените щати и Европейския съюз ще допринесе за забавяне на икономическия растеж, но споразумението ще помогне за намаляване на глобалната икономическа несигурност, до Тръмп и Урсула изтласкаха Русия от европейския петролен пазар, Европа показа, че и тя може да използва егото на Тръмп, не само Путин. Урсула фон дер Лайен също може да не успее да спази обещанията си. Кой печели и кой губи от това споразумение?
- Боя се, че най-точното описание на резултата е „кон за кокошка“ - но без кокошката. Договореностите са асиметрични, като ние отчитаме като успех това, което не се случи: избегнати бяха търговската война със САЩ и икономическата несигурност, 30% мита бяха заменени с 15%... Горчивата ирония е, че в „Деня на освобождението“, както фигурираше датата 1 август в календара на Тръмп, той наложи мита на повечето държави в света в размер на същите 15% - без допълнителни отстъпки от страните. Това което се случи обаче залага дългосрочно икономическо изоставане и секторна зависимост на Европа от САЩ: освен много по-благоприятните условия за американски експорт в Европа тук следва да се добавят и дългосрочният огромен ангажимент за закупуване на енергоресурси от Европа (което вече се определя като замяна на една зависимост с друга), растящите продажби на американско оръжие в резултат на решението на НАТО от Хага за 5% разходи за отбрана (въпреки обявения стремеж 60% от средствата да остават в Европа, редица страни, включително България, побързаха да сключат нови договори със САЩ), както и ангажиментът да се инвестират 600 милиарда долара в американската икономика - пари, които няма да отидат за национално развитие в Европа.

- Можеше ли Европа да договори по-добри условия?
- Ако влезем в стилистиката на американския президент - Европа имаше своите карти. Но не ги отигра. Конкретно става дума за дебата за облагане на транснационалните корпорации, предложенията за данък на дигиталните платформи (за разлика от търговията със стоки, където салдото е в полза на ЕС, то при услугите положението е с обратен знак), възможностите, които предлага Инструментът на ЕС за борба с икономическата принуда (включително за ограничаване участието на американски форми в търгове за правителствени поръчки), не на последно място - и подготвеният пакет от контра-мита в размер на 93 млрд евро. Все неща, които бяха забравени от фон дер Лайен. Търговските отношения са едно от полетата, където ЕС можеше да разговаря със САЩ на равна нога - защото Европа е основният им търговски партньор и зависимостите са взаимни. Най-притеснителното е, че тази сделка има дългосрочно, стратегическо измерение. Ние на практика преглътнахме „новия световен търговски ред“ на Тръмп, основан на протекционизъм чрез натиск и шантаж. Тръмп в едностранен порядък отмени съществуващите правила и механизми в международната търговия, задълбочавайки кризата в Световната търговска организация, а в по-широк контекст - равенството на държавните в международните отношения и многостранната дипломация, предпочитайки да решава всички въпроси на двустранна основа, от позиция на силата, където САЩ винаги имат предимство. Впрочем следва да се има предвид, че до момента реално няма споразумение, а само политически декларации. Тепърва предстои да се подготвят писмени текстове, да се попълнят белите петна (например по отношение на фармацията) и споразумението да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета - като там ентусиазмът не доминира.

- Какви загуби би претърпяла българската икономика от него?
- Независимо от относително скромния търговски стокообмен на България със САЩ на общия фон, България също ще понесе своите негативи - както преки, така и косвени (последните - свързани основно с доставката на части и оборудване за германската автомобилна индустрия). Тепърва ще се анализират практическите проблеми, но вече се появиха прогнози, че ще бъде засегнат съществен процент от българския износ за САЩ.

- Франция, Великобритания, Канада ще признаят Палестинска държава през септември. Каква очаквате да бъде реакцията на САЩ и Израел?
- Това решение отразява сериозната промяна в световното обществено мнение спрямо действията на Израел в Близкия изток. Нетаняху проигра цялата симпатия на света, която имаше след терористичния акт на „Хамас“. Вече става невъзможно да си затваряме очите за хуманитарната катастрофа в Газа - която кралят на Белгия Филип нарече позор за човечеството. Международният съд на ООН и Международният наказателен съд приеха за разглеждане обвиненията и обявиха сериозен риск от геноцид като резултат от политиката на израелското правителство. Дори и израелски правозащитни организации обвиниха собственото си правителство в геноцид. Ние, Западът, оставаме все по изолирани от останалия свят, на първо място от т. нар. Глобален юг, а същевременно много силно нарастват разделенията и натискът вътре в редица държави, включително и споменатите от Вас, за предприемане на по-твърди действия спрямо Израел. Като резултат за близо двете години война в Газа над 10 нови страни признаха Държавата Палестина (сред тях Испания, Ирландия, Словения, Норвегия), като общият им брой вече наближава 150 - от 193 членки на ООН. На този фон проведената преди дни по инициатива на Франция и Саудитска Арабия конференция на ООН за Палестина беше опит да се даде динамика на решаването на конфликта по формулата за двете държави, залегнала в резолюциите на ООН още от 1947 г. Декларацията от конференцията, подписана от 15 държави и ЕС настоява за безотлагателно прекратяване на конфликти, спешни мерки за преодоляване на хуманитарната катастрофа, както и разоръжаване на „Хамас“ и изключването от политическия живот, наред с демилитаризацията на Палестина. Израел отхвърля всички тези усилия като „награда за терористите“ и се старае да направи практически невъзможно създаването на палестинска държава: чрез разширяване на заселническата кампания на Западния бряг и чрез разселване на палестинците от Газа. САЩ изпадат в твърде неуютна ситуация, включително и изправени пред риска от регионализация на конфликта и директното им въвличане в него (както това се случи в казуса с Иран). Затова те също търсят изход от кризата - но в полза на Израел.

- Къде стои България в тези процеси?
- Поведението на България изглежда странно - дори срамно. И тук нямам предвид само недостойната позиция, заета при убийството на българския гражданин, служител на ООН. България е признала Държавата Палестина още през 1988 г. Но ние не се присъединихме към призива на 28 европейски държави за спиране на боевете в Газа, пренебрегнахме декларацията от конференцията на ООН, за която стана дума (подписана от 15 страни, както и от Европейския съюз), системно се противопоставяме на всеки документ в рамките на ЕС, изразяващ безпокойство от хуманитарната ситуация в Газа или порицаващ израелските власти. Преди дни Българското дипломатическо дружество излезе с отворено писмо до институциите в страната, което настоява за присъединяване към колективните усилия за прекратяване на войната.

Нашият гост

Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, а по-късно специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон. От 1996 г. до 1997 г. е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет. От 2005 г. до 2007 г. е зам.-министър на външните работи. В средата на 2009 г. става посланик в Лондон. Владее английски, руски, румънски, френски, италиански. Сега е директор на Института за икономика и международни отношения.