Проф. Росен К. Стоянов, директор „Политически анализи и прогнози“ към „Галъп Интернешънъл Болкан“, пред „Труд news": Вотовете на недоверие правят управлението още по-уверено и сплотено

Все по-маловажно става кога, за какво и как реагира господин Радев

Няма логична причина протестите да сплотят ДБ и ПП

Текат последните часове на лятната сесия на 51-то Народно събрание. Каква е оценката за нея на проф. Росен К. Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет и директор „Политически анализи и прогнози“, Галъп Интернешънъл Болкан? Готви се и пети вот на недоверие към кабинета „Желязков“ от страна на ППДБ, МЕЧ и Величие. Но ако ППДБ извърши тенденциозно каквото и да е политическо действие с МЕЧ, Величие или Възраждане, това ще има потенциала на акт, равностоен на политическо самоубийство, предупреждава проф. Стоянов.  Според него алтернатива на управлението в настоящото Народно събрание е невъзможна. А това, че няма да има референдум за еврото, е огромна персонална загуба за президента, но все по-маловажно става кога, за какво и как реагира той.

- Завършва лятната сесия на Народното събрание. Какво най-силно ви направи впечатление през тези три месеца, професор Стоянов?
- Няколко неща, но да започнем с позитивните – България има редовно правителство, окончателно сме приети в Еврозоната, Европа прие нашата позиция по казуса с РС Македония. Да не пропуснем и негативните – вотовете на недоверие, липсата на единна опозиция, дефицита на алтернативи за управление, протестите на определени гилдии.

- Август винаги е бил горещ месец в българската политика. Очаквате ли нещо голямо да се случи и през този осми месец на 2025-та?
- Задължително трябва да се реши категорично казуса с Комисията за противодействие на корупцията (КПК), а оттам и подсигуряване на устойчивост по усвояване парите по Плана за възстановяване и устойчивост, препратката към очакваното решение на Конституционния съд по повод изтеклите мандати на „изпълняващи функциите на...“ трябва да остане в центъра на интереса ни, очакваме продължение на сагата около заместник-кмета на София, справянето от страна на правителството с огнения ад, с безводието, с комуникационната кампания за еврото… В чисто политически план лятото ще премине в частични напрежения, но без нищо съдбоносно.

- Обявен бе пореден вот на недоверие към правителството за септември. Ще го внесат ППДБ и МЕЧ? Коментирайте това на пръв поглед невъзможно сближаване между атлантическа и проруска формация и защо според вас „Възраждане“ отказа да се присъедини?
- Ако ППДБ извърши тенденциозно каквото и да е политическо действие с МЕЧ, Величие или Възраждане, това ще има потенциала на акт, равностоен на политическо самоубийство. „Руското влакче“, „предатели“, „родоотстъпници“, „политически номади“ и какво ли още не – все дамгосващи определения към всеки и всички, извън политическата арена на самопровъзгласилите се за „демократична общност“, предполага категорична „забрана“ за каквито и да е взаимоотношения с останалите опозиционни партии в този Парламент, по принцип. Всяко друго действие ще бъде възприето като безпринципно и безперспективно и ще отблъсне и малкото останали верни последователи на ППДБ.

- Спомням си преди години СДС поиска 6 вота на недоверие към кабинета на проф. Беров и след всеки вот подкрепата за правителството се увеличаваше. Днес е абсолютно ясно, че и бъдещият пети вот няма да мине. Какво целят вносителите – да покажат мускули, да хабят парламентарно време и да пречат на приемането на важни закони, нещо друго?
- На вотовете на недоверие трябва да гледаме сериозно, това е един от основните инструменти за демократично парламентарно политическо действие на всяка опозиция. За съжаление, в последните се получи по-скоро заиграване с права, игра на процедури, игра на демокрация, опит за попадане в полето на интерес на гражданите, осигуряване на медийно внимание, трибуна за промотиране на идеи и откровен нарцисизъм, а не рационално перспективна опозиционна политическа активност. Като че ли партиите от раздробената и самомаргинализираща се опозиция се надпреварват кой да изпревари другия, заявявайки се като единствен защитник на обществения интерес. Появи се даже и ново словосъчетание – „демократична опозиция“.

- Известно е, че освен да показва недъзи на управлението, вотът на недоверие трябва да покаже алтернатива на това управление. Има ли такава в 51-то НС? 
- Всяко управление има своята алтернатива. Отделен е въпросът по-добре или по-зле ще се представи тя, има ли силата да преобърне статуквото, има ли потенциал да е устойчива, притежава ли интегритет. Досегашните вотове на недоверие бяха по-скоро търсене на публичност, отколкото аргументирано представяне на собствена визия за управление в отделни сектори, а и като цяло. Парадоксално или не, вотовете на недоверие се превръщат в легитимация на управлението – то показва, че може да премине и през тези изпитания, излиза още по-уверено и сплотено. Алтернатива на управлението в настоящото Народно събрание е невъзможна поради факта на невъзможност за „съюзяване“ на крайно различните, екзотични политически субекти, които не са част от управляващото мнозинство. Дори и да е възможна хипотетична ситуация, при която да се съберат 121 народни представители, които да гласуват вот на недоверие на това правителство, единственият резултат ще бъде, че правителството ще падне. Формиране на последващо мнозинство, коалиция или управление сред тези, които са в опозиция в момента, е просто нелогично, абсурдно и най-вече нелегитимно откъм мандат, делегиран от техните избиратели.

- Има ли криза на българската демокрация, забелязва ли се пълзяща диктатура, както твърдят от ППДБ?
- „Българска“ демокрация звучи интересно… Да, наистина, у нас често демокрацията като процедури, законност и свободи, общественополитически отношения, е получавала метафорични и саркастични определения – като „фасадна“, „дълбока държава“, а носителите на демократичното и демокрацията често са определяни като хора и структури с доста съмнителна биография, спорна политическа кариера и незавидни лични обществени перспективи. Демокрацията ни е пред изпитание, пред нея стоят предизвикателства. С приемането ни в Еврозоната ще сложим край на прехода. Лошата новина е, че у нас не бе извършена лустрация, вече все по-малко се интересуваме от миналото, а само от настоящата конюнктура и лична перспектива, а това има потенциала да повторим предишни грешки, да легитимираме окончателно преобразуването на политическата в икономическа, а оттам отново в политическа власт на факторите, управлявали държавата ни до 1989 година, вече през техните аватари и семейни наследници.

- Според вас протестите политически или граждански ли са, ще пренаредят ли някак политическата обстановка в страната? Ще допринесат ли те за спирането на разпада в коалицията ППДБ?
- Дали са политически е лесен за отговор въпрос – и да не бяха замислени като такива, се превърнаха в това. Присъдружни на определени партии организации, винаги на тяхна страна и срещу „статуквото“, „естаблишмънта“ и „мейнстрийма“, сега мимикрират като изконно граждански и опитват да канализират известни съществуващи в обществото или по-скоро в значително малка група в него, недоволства, критики и в идея за органична, естествена алтернатива. Неслучайно отговарям с ППДБ, защото легитимността и доверието към „по-големия“ в тази коалиция катастрофира почти фатално след няколкото скандала, свързани с местната власт. Все повече са индикациите, доказващи самостоятелна, противна или поне противоречаща позиция по основни въпроси, разграничаваща и противопоставяща субектите вътре в тази коалиция. И именно защото трябва да вярваме, че протестите от последния месец са граждански, а не партийни, то няма логична причина да вярваме, че именно протестите ще сплотят ДБ и ПП. Единственото сравнение със ситуацията от 2013 година е, че основните организатори и публични лица на протеста днес имат, като че ли, повече политически амбиции за предстояща политическа или друга кариера.

- Конституционните съдии не се разбраха за „домовата книга“, тя ще е в сила за неопределен период от време и президентът остана с вързани ръце да си прави служебни правителства.
- Според вас това добре ли е? Радев веднага реагира, очаквате ли някоя партия отново да сезира КС по този въпрос? 
- Все по-маловажно става кога, за какво и как реагира господин Радев, но за съжаление сме свидетели отново на конюнктурно решаване на политическия пъзел, на гласуване на законодателни промени, които са насочени към отнемане или даване на предимство на конкретни персони, а не на стратегическо и в полза на обществото законотворчество. Винаги, когато приетите закони са „временни“ и „за“ или „против“ някого, те са грешни, лоши или вредни. Без да претендирам за експертиза в конституционалните дебри, не считам, че възможността да се избира от по-голямо множество е за предпочитане, за сметка на ограничените и то конкретни, често тяснопартийно обвързани, издигнати и като партийни кандидатури, заели постовете във въпросния списък. Да не говорим, че за някои от тях е и в противоречие на законите и европейската правна рамка и ограничения да бъдат поставени на министър-председателското кресло, например гуверньора на БНБ.

- Дали Радев преглътна това, че няма да има референдум за еврото? Как ще продължи сагата с проекта му за нова партия?
- Не, напротив, това за него е огромна персонална загуба. За него и за неговия екип, ако е останал такъв, като изключим службогонците, които винаги са налице, за да венцехвалят силните на деня. И той със сигурност го осъзнава. Но, да повторим за пореден път – господин Радев, а и който и да е изпълняващ към даден момент функциите си президент, няма законово право да проектира, участва или развива каквато и да е партийна дейност. Нещо повече – такова занимание е незаконно, то е противоконституционно.

- Каква очаквате да бъде ролята на ДПС, след като съдът призна Делян Пеевски за единствен лидер на движението?
- Някога претендиращата за балансьор и пазител на етническия модел, днес ДПС се превръща в политически брокер на алогичен нестабилен политически пазар с намалено търсене, но повишаващи се цени. Залозите стават все по-големи, но те са свързани не с противопоставяне на алтернатива и статукво, на минало и бъдеще, на идеологии и на ценности, а на личности – на характери, на биографии и умения да надвиеш над опонента си, без значение на средствата, загубите и така наречените странични щети. В средносрочна перспектива не е невъзможно тази формация да се ребрандира, както и да преформатира структурите си на управление, структурите си по места и структурата на електората си.

- Не е ли още много рано да се говори за президентски избори? Иван Костов каза, че е възможна единна кандидатура на ГЕРБ и ППДБ, а ППДБ категорично отказаха. На какво разчитат те?
- Макар и да не сме страна с територия и федеративна организация като САЩ например, което само по себе си изисква по-дълъг период на действена предизборна кампания, лично аз предпочитам имената на кандидатите да се обявяват максимално рано, за да има време за разгръщане на пълноценна комуникационна, имиджова и репутационна политическа кампания. Припомнете си само дните преди началото на кандидат-президентската кампания преди първия мандат на Радев как се „дебнеха“ коя колко дни преди началото на кампанията кого ще издигне или подкрепи, за да обяви и своя кандидат. Акт, крайно непродуктивен, допълнително демотивиращ така и така ниската избирателна активност. Изборът трябва да е рационален, а това предопределя достатъчното време, за да опознаеш определен кандидат, и познавайки го да започнеш да градиш необходимото ниво на доверие, за да му делегираш дадена власт. Оставам скептичен по въпроса за обща кандидатура на ГЕРБ-СДС с когото и да било, за поискана, обещана или уговорено подкрепа обаче – това е друг въпрос. Що се отнася до ППДБ – с всеки свой ход, откакто отново са в опозиция, те се опитват да повишат цената си и стойността си в очите на все по-оредяващият им електорат.

- Кой от коалиционните партньори може да свали правителството? А възможно ли е да има още едно правителство в рамките на този парламент?
- По същество всеки един от тях – от най-малкия, та чак до мандатоносителя. Да, в този парламент е напълно възможно да имаме правителство с малко по-различен състав, като с приближаването на президентските избори това става и все по-вероятно. Възможна е и познатата от шахмата рокада – на министерски позиции, на министър-председателя, на официално управляващи мнозинства.

- Един ваш пост във фейсбук ми направи впечатление: Явно пенсионирани политици няма. Има ли такива у нас, които са за пенсия?
- Това са два отделни въпроса. Първо – в последните седмици се наслушахме и нагледахме на появата отново в публичното и медийното пространство на политици, отдавна отпаднали закономерно от активния политически живот, които заявяват, че имат „проекти“, дават акъл, ще правят „неща“ или просто се изявяват. Има и други, които сами подадоха оставка, но продължават с още по-голяма енергия да „работят“ за общото благо, и трети, които се самоизключиха и заявиха, че обидени на електората ще се отстранят и няма да се занимават повече с нас. Не може да не споменем и такива, чиито тридесетгодишен политически комфорт и считащи се за определящи ролите катастрофираха само за няколко месеца, но сега обявяват идеи за нови проекти. И не на последно място и на такива, чието появяване се наблюдава циклично винаги когато на хоризонта се очакват промени.

И второ – да, разбира се, че за някои от политическите лица, с които свикнахме в последните вече 36 години на т.нар. преход, били в изпълнителната или само в законодателната власт, е валидна оценката, че са овехтели, немодерни, извън пулса на съвремието, и че им е време да се оттеглят, за да дадат на новите поколения да определят собственото си бъдеще, бъдещето на България.

Нашият гост

Росен К. Стоянов е преподавател по политически комуникации в НБУ. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, участва и в подготовка на политически кампании. Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет. От ноември м. г. е и директор “Политически анализи и прогнози" в “Галъп интернешънъл Болкан”.