Земята може да бъде обречена да превиши символичната граница на затопляне от 1,5°C само за три години при сегашните нива на емисии на въглероден диоксид.
Това сурово предупреждение идва от повече от 60 от водещите световни климатолози. То представлява най-актуалната оценка на състоянието на глобалното затопляне.
Близо 200 държави се съгласиха да се опитат да ограничат повишаването на глобалната температура до 1,5°C над нивата от края на 19-ти век в рамките на знаково споразумение през 2015 г., с цел да се избегнат някои от най-лошите последици от изменението на климата.
Но държавите продължават да изгарят рекордни количества въглища, петрол и газ и да изсичат богати на въглерод гори, излагайки тази международна цел на опасност.
„Всички неща се движат в грешна посока“, каза водещият автор проф. Пиърс Форстър, директор на Центъра за климатични фючърси „Пристли“ в Университета в Лийдс. „Виждаме някои безпрецедентни промени. Виждаме как затоплянето на Земята и покачването на морското равнище се ускоряват.“
Тези промени „са прогнозирани от известно време и можем директно да ги отдадем на много високото ниво на емисии“, добави той.
В началото на 2020 г. учените изчислиха, че човечеството може да отдели само 500 милиарда тона повече въглероден диоксид (CO2) - основният газ, затоплящ планетата - за 50% шанс да ограничи затоплянето до 1,5°C. Но до началото на 2025 г. този така наречен „въглероден бюджет“ се е свил до 130 милиарда тона, според новото проучване.
Това намаление се дължи до голяма степен на продължаващите рекордни емисии на CO2 и други парникови газове, затоплящи планетата, като метан, но също и на подобрения в научните оценки.
Ако глобалните емисии на CO2 останат на сегашните си върхове от около 40 милиарда тона годишно, 130 милиарда тона дават на света приблизително три години, докато този въглероден бюджет бъде изчерпан.
Това би могло да накара света да наруши целта, поставена от Парижкото споразумение, казват изследователите, въпреки че планетата вероятно няма да премине въпросните 1,5°C затопляне, причинено от човека, до няколко години по-късно.
Миналата година беше първата в историята, когато средните глобални температури на въздуха бяха с повече от 1,5°C над тези от края на 19-ти век.
Един-единствен 12-месечен период обаче не се счита за нарушение на Парижкото споразумение, като рекордната жега от 2024 г. е подсилена допълнително от естествените метеорологични модели.
Но причиненото от човека затопляне беше основната причина за високите температури миналата година, достигайки 1,36°C над прединдустриалните нива, според оценките на изследователите.
Настоящият темп на затопляне е около 0,27°C на десетилетие – много по-бърз от всичко в геоложкия запис. А ако емисиите останат високи, планетата е на път да достигне 1,5°C затопляне по този показател около 2030 г.
След този момент дългосрочното затопляне на теория би могло да бъде намалено чрез изсмукване на големи количества CO2 обратно от атмосферата. Но авторите призовават за предпазливост при разчитането на тези амбициозни технологии като гаранция за излизане от затвора.
„При по-голямо превишаване от 1,5°C става по-малко вероятно отстраняването на CO2 да обърне напълно затоплянето, причинено от днешните емисии“, предупреди Йори Рогелй, професор по климатична наука и политика в Imperial College London.
„Всяка частица от затоплянето“ е от значение
Изследването е изпълнено с поразителна статистика, подчертаваща мащаба на вече настъпилото изменение на климата.
Може би най-забележителната е скоростта, с която се натрупва допълнителна топлина в климатичната система на Земята, известна на научен жаргон като „енергиен дисбаланс на Земята“.
През последното десетилетие или около това, тази скорост на затопляне е повече от два пъти по-висока от тази през 70-те и 80-те години на миналия век и е с около 25% по-висока от края на 2000-те и 2010-те.
„Това е наистина голямо число, много тревожно число за толкова кратък период", каза д-р Матю Палмър от Британската метеорологична служба и доцент в университета в Бристъл.
Неотдавнашното увеличение се дължи основно на емисиите на парникови газове, но намаляването на охлаждащия ефект от малки частици, наречени аерозоли, също е изиграло роля. Тази допълнителна енергия трябва да отиде някъде. Част от нея отива за затопляне на земята, повишаване на температурите на въздуха и топене на ледовете по света.
Но около 90% от излишната топлина се поема от океаните.
Това означава не само нарушаване на морския живот, но и по-високо морско равнище: по-топлите океански води заемат повече място, в допълнение към допълнителната вода, която топящите се ледници добавят към нашите морета.
Темпът на покачване на морското равнище в световен мащаб се е удвоил от 90-те години на миналия век, което повишава риска от наводнения за милиони хора, живеещи в крайбрежните райони по целия свят. Въпреки че всичко това рисува мрачна картина, авторите отбелязват, че темпът на увеличаване на емисиите изглежда забавя внедравянето чисти технологии.
Те твърдят, че „бързите и строги“ съкращения на емисиите са по-важни от всякога.
Целта от Париж се основава на много силни научни доказателства, че въздействието на изменението на климата би било много по-голямо при затопляне с 2°C, отколкото при затопляне с 1,5°C.
Това често се опростява, като се има предвид, че затопляне под 1,5°C е „безопасно“, а над 1,5°C – „опасно“.
В действителност всяко допълнително затопляне увеличава тежестта на много метеорологични екстремуми, топене на ледове и покачване на морското равнище.
„Намаляването на емисиите през следващото десетилетие може критично да промени скоростта на затопляне“, каза проф. Рогелй. „Всяка част от затоплянето, която можем да избегнем, ще доведе до по-малко вреди и по-малко страдания на особено бедните и уязвими групи от населението и по-малко предизвикателства за нашите общества да живеят живота, който желаем."