Отново за моркова и тоягата

Какво заръча Габриел Ескобар при двудневната си визита в Скопие

Така и не успях да разбера откъде се появи слухът, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен щял да направи посещение в Скопие. Което си е новина отвсякъде. Но ако се познава добре ситуацията в Северна Македония в момента и особено манталитета на местната политическа класа, подобен слух отразява нейното разбиране, че при критично развитие и обществена безизходица вътре в държавата, решение може да се намери само с пряката намеса на някоя от великите сили. За предпочитане една от тях, която от месец май 2008 г. формално е стратегически партньор, статут, който неотдавна бе препотвърден и който е в основата на отношенията между Скопие и Вашингтон. Значи, както и трябваше да се очаква, става дума за Съединените американски щати.

А че безизходица е очевидно. На заседанието на 18 август на парламента бе открита процедурата за промени в конституцията, направени бяха ограничен брой изказвания, които само повториха разделението в становищата между управляващи и опозиция. Гласуването даде още веднъж да се разбере, че правителството на Димитър Ковачевски няма нужното мнозинство от две трети, за да прокара конституционните промени. На всичко отгоре, с отлагането за неопределено време на продължаването на процедурата, шефът на парламента Талат Джафери отвори дебат за това спазват ли се законовите изисвания за работата на Събранието или председателят на законодателния орган просто се съобразява с тактиката на правителството да отлага вота за промените, докато бъде осигурено необходимото мнозинство от две трети от гласовете на 120-мата депутати.

Кога това ще стане - не е известно, поне засега. Но пък местни политически наблюдатели взеха да търсят решение някъде през следващата година, когато в страната трябва да се проведат президентски и парламентарни избори.

Да, край Вардар имаше височайше посещение на високопоставен американски дипломат. Но това не беше Антъни Блинкен, а неговият ресорен представител в района. Става дума за  Габриел Ескобар, заместник-помощник държавен секретар и специален представител на САЩ за Западните Балкани. Ще си позволя да изпреваря логиката на текста, за да спомена, че след разговорите, които гостът имаше с ръководството на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, един от нейните представители - Антонио Милошовски, заяви, че при положение, че в диалога основната тема е била европейската интеграция на Северна Македония, би било по-редно те да разговарят с министъра на външните работи на Франция, отколкото с представител на САЩ. Визират се съображенията на партията срещу промените в основния закон на страната, вписани като условие в така нареченото „френско предложение“ от миналото лято, станали впоследствие и позиция на всички страни членки от ЕС. Лек вероятно намек за това, че когато става дума за Европа, не би било лошо представителите на Вашингтон да стоят настрана, най-малкото заради това, че колкото и влиятелна геополитически да е отвъдоеанската държава, едва ли има достатъчно механизми да влияе върху процесите в европейската интеграция.

Ескобар отиде за два дни в Скопие, видя се с когото трябва, разговаря с президента Стево Пендаровски и с премиера Димитър Ковачевски, участва в неформална вечеря с тях, даде пресконференция с Ковачевски за разговора помежду им, после прие лидера на опозицията Християн Мицковски с неговите най-близки сътрудници, не пропусна да отдаде дължимото уважение и на Али Ахмети като председател на най-голямата партия на албанците в страната и преди да отпътува, даде обширно интервю за една от местните телевизии, в което каза всичко, което трябваше да каже и което не искаше да спомене. Държа се като истински дипломат, който иска да бъде приет като представител на приятелска на Северна Македония държава, искрено заинтересована от успеха на нейния път към европейската интеграция, но с ясното внушение, че всяко едно решение зависи от волята на собствените й граждани.

За да опровергае евроскептиците в страната, които май стават все повече, и за да възвърне надеждите за успех по пътя към ЕС, американецът заложи на практичното чувство у местните хора, очертавайки им какви ползи биха имали те и държавата им от членството си в европейското семейство. Впрочем този аргумент е част от инструментите, които местните управляващи използват в агитацията си за обществена подкрепа на промените в конституцията като условие за по-нататъшния път към членство. На неформалната вечеря в края на първия ден от визитата на Ескобар външният министър на Северна Македония Буяр Османи споменал, че по негови сметки всяка година страната му губи по един милиард евро от това, че динамиката на присъединителния процес е забавена.

А на мен това ми звучи анекдотично. Тази мантра - един милиард, вече бе активно използвана в политическата реторика, за да се превърне в крайна сметка в емблема на лековатото говорене с цел придобиване на популярност. Но и за още по-лековатата вяра на хиляди хора, че ще могат да сложат в джоба едни пари, които идват отнякъде, само срещу това да изберат правилната бюлетина по време на избори, да речем.

През есента на 1998 г. предстояха парламентарни избори. Социолозите предвещаваха победа на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с лидер Любчо Георгиевски. В търсенето на коалиционен партньор Георгиевски избра новосъздадената от Васил Тупурковски партия Демократична алтернатива. Тупурковски, популярният Циле, нахлу в предизборната борба с обещанието, че ако той и ВМРО-ДПМНЕ заедно победят, в страната ще дойдат един милиард долара инвестиции. Откъде, защо и как, така и не стана ясно. Но пък доста хора почнаха да правят сметки по колко от въпросния милиард би се паднал на всеки от тях, или на семействата им. Циле раздаваше въпросната огромна сума навсякъде - от предизборни трибуни, от интервюта по медии, в срещи с избиратели. На вота ВМРО-ДПМНЕ и Демократична алтернатива спечелиха и съставиха правителство с една от партиите на албанците - ДПА. Произходът на милиарда стана ясен няколко месеца по-късно, когато Република Македония призна непризнатия от никого до този момент Тайван в сделка, която от километри личеше, че направена по формулата „пари срещу признаване“.

Скоро грешката бе осъзната и бе направен опит да бъде поправена. Милиардът така и не стигна до фискалната сметка на държавата, макар че и до днес се носят слухове, че някои хора от обкръжението на Тупурковски, а и самият той най-вече, не са пропуснали да бръкнат в меда. И за да е парадоксът завършен, неотдавна чух, че идеологът на „Тайванската сделка“ Васил Тупурковски, спряган дори за прездидент на страната, е в плачевно финансово и здравословно състояние. А неговата Демократична алтернатива отдавна е покойник.

Да се върнем на Ескобар. Ако във въпросното интервю, което дипломатът даде в Скопие в края на визитата си, не беше включен отговорът на последния въпрос на водещия, щяхме да останем с впечатлението, че той е дошъл край Вардар само да размаха моркова. Но когато каза, че „тази администрация, администрацията на Байдън, е ангажирана в борбата с корупцията… Не можем да обявим санкции, но бъдете сигурни, че ще ги има…“, стана ясно, че и тоягата е играла.