Петър Петров, зам.-председател на „Възраждане“: Правосъдната реформа се развява от партиите само по избори

Референдумът за еврото вероятно ще се проведе заедно с местните избори, а точно тогава е възможно да имаме и извънредни парламентарни такива, допуска зам.-председателят на „Възраждане“ Петър Петров. „Възраждане“ е най-голямата политическа партия в парламента, тъй като пред нас има две коалиции, и ще бъде безспорен фактор в него, казва още Петър Петров и допълва: „Основна цел на „Възраждане“ е да поеме самостоятелно управлението на държавата, но и това че ние сме склонни да разговаряме с всеки по основните направления на нашата политика“.

- Господин Петров, от изявленията на лидера на „Възраждане“ разбираме, че ще бъдете опозиция и в 49-ото Народно събрание, но вече сте трета политическа сила и ще трябва да посочите кои са приоритетите ви за бюджета, за мерките срещу инфлацията?
- Тук е важно да уточним, че докато няма управляващи, няма и опозиция. Следователно, за това къде се намира определена политическа сила в 49 Народно събрание може да започне да се говори едва след като има сформиран редовен кабинет. Безспорен факт е обаче, че „Възраждане“ е най-голямата политическа партия в парламента, тъй като пред нас има две коалиции, и ще бъде безспорен фактор в него. Готови сме, ако президентът избере нас за носители на третия мандат, да предложим състав на кабинет.  Тук ще уточня, че основна цел на „Възраждане“ е да поеме самостоятелно управлението на държавата, но и това че ние сме склонни да разговаряме с всеки по основните направления на нашата политика. В миналия парламент, например, нямаше „управляващи“ и „опозиция“ и сами виждате, че законодателните предложения на „Възраждане“ в частта съдебна реформа бяха приети на първо гласуване с голямо мнозинство. Това е пример, че добрите предложения на „Възраждане“ могат да бъдат подкрепяни от останалите политически субекти в парламента. Категорични сме обаче, че няма да отстъпим и крачка от това,, което сме обещали на избирателите си. По отношение на бюджета, ние не сме съгласни с намеренията на евроатлантическите партии да занижат бюджетния дефицит до 3% с орязване на всички социални придобивки, помощите за бизнеса и с увеличаване на данъците. Това, което те искат, е ние гражданите и бизнесът да платим цената за намерението им евентуално България да влезе в Еврозоната, за да могат те да се докажат пред чиновниците в Брюксел. По отношение на справянето с инфлацията, ние настояваме за незабавно вдигане на икономическите санкции срещу Руската Федерация и подписване на дългосрочни договори за доставка на газ на фиксирана цена. Това ще бъде в полза на българските производители, които използват тази суровина, тъй като ще им даде предвидимост в тяхната дейност. Успоредно с това ще изискаме от Министерството на земеделието да отмени поднормативната уредба, която понастоящем забранява на българските земеделски производители и животновъди да продават повече от 40% от своята продукция на крайните потребители, а ги задължава да я реализират през търговските вериги. Безспорно е, че като се увеличават намесените лица по пътя на стоката от производителя до крайния потребител, всеки от тях слага надценка, а понастоящем има и сериозна спекула в това отношение, срещу която държавата не прави абсолютно нищо. Друго, което искаме да предложим като борба с инфлацията и спекулата, е да бъдат задължени търговците на стоки и храни от първа необходимост да посочват на етикетите освен цената, така и надценката, която слагат. Така българските граждани ще могат лесно да разпознаят спекулата и да си направят сметка кой с колко забогатява на техен гръб. Това е ефективен начин ние потребителите да контролираме пазара. 

- Ще се отзовете ли на покана за съставяне на правителство, ще се включите ли в предстоящите разговори или ще запазите дистанция като парламентарна група?
- Вече обявихме, че бихме подкрепили мандат за съставяне на правителство само, ако е на „Възраждане“. Категорично няма как да участваме в съставянето на евроатлантическо правителство, тъй като нашите позиции са коренно противоположни от тези на мнозинството евроатлантически партии в българския парламент. Както вече казах, ще разговаряме с всеки, който иска да обсъди нашата политика: за запазване на българската финансова независимост и българската национална валута; за неутралитет и ненамеса във военния конфликт в Украйна; ние сме против изпращането на оръжия за Украйна, при положение, че грижата за българските граждани следва да е с приоритет; ние сме за премахване на безплатните американски бази; за връщане на ветото върху Северна Македония и за връщане на златния резерв от чужбина; за прекратяване на крайно неблагоприятните златни концесии, които ощетяват българския интерес и т.н.  Това са все теми, които ние постоянно поставяме на масата в парламента, но те са или неглижирани от останалите политически субекти в последните две Народни събрания, или пък те заемат обратна позиция на нашата и формират различни временни обединения помежду си, каквито не бихте видели иначе, за да ни попречат. Ние няма как да правим компромиси с исканията на над 358 000 наши симпатизанти, които ни гласуваха своето доверие на изборите. Дали ще запазим дистанция като парламентарна група зависи само от това дали всички останали ще поискат да разговарят за нашата  политика. Примерът от миналия парламент, когато с наше предложение за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му „Енергетика“ успяхме да обединим всички парламентарни групи в тази насока, е показателен, че ние можем да сме диалогични и да обединяваме партиите около конкретни цели от полза на българския народ.

- Правосъдната реформа ще влезе бързо в дневния ред на парламента, ако се съди по заявките и на ГЕРБ-СДС, а и на ПП-ДБ, на ДПС. Възможна ли е качествена промяна в съдебната власт, без да се чуят становищата на преподаватели от Юридическия факултет, на съдии, прокурори, следователи?
- За скромния ми опит като народен представител в предходните две Народни събрания съм разбрал две неща: първо, че никой друг освен „Възраждане“ не предлага черно на бяло адекватни законопроекти за т.нар. съдебна реформа, и второ, че темата за съдебна реформа не е приоритет за останалите парламентарно представени партии. Давам Ви и нагледен пример: внасяните законопроекти за промени в Закона за съдебната власт, в НПК и в НК от „Възраждане“ въобще не бяха разгледани в 47-то НС заради нежеланието на същите тези уж реформаторски партии, които имаха мнозинство, а в миналия парламент нашите внесени отново законопроекти намериха място в дневния му ред едва накрая. Но въпреки това нашите предложения за съдебна реформа бяха приети на първо гласуване, като само заради разпускането му от Президента не се стигна до окончателното им приемане. Затова моето впечатление е, че темата за правосъдната реформа се развява от т.нар. евроатлантическо мнозинство само по време на предизборните кампании на различните негови субекти като лайтмотив, но когато дойде време за реални законодателни промени – те я избутват на заден план и не желаят да я осъществят, за да могат да я ползват по същия начин в следващата си предизборна кампания. Така се оказа, че за пръв път механизъм за разследване на Главния прокурор и председателите на върховните съдилища бе приет по законодателната инициативна, забележете на „Възраждане“, макар и само на първо четене заради разпускането на парламента. Докато законопроектът на ДБ за промени в НПК дори не събра мнозинство и бе отхвърлен на първо гласуване. Разбира се, за нас от „Възраждане“, правосъдната реформа е в основата на едно ефективно управление, защото ако нямаме справедливост, няма как да имаме ефективна държавна и местна власт в полза на гражданското общество. Затова и предложихме законодателни промени в Закона за съдебната власт, в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс в следните няколко важни насоки, като: Създаване на механизъм за разследване на Главния прокурор и председателите на върховните съдилища; Създаваме 5 нови форми на съдебен контрол върху прокурорските актове в досъдебното производство с цел защита правата и интересите на гражданите срещу евентуален прокурорски произвол; Предлагаме и драстично увеличение на наказанията лишаване от свобода – така например го въвеждаме за убийствата на пътя, както и създаваме съвсем нова санкция за т.нар. престъпления против транспорта: Временна конфискация на МПС за срок от 1 до 5 години за шофьори, които са установени да карат пияни, дрогирани, неправоспособни или превишаващи значително максимално допустимата скорост. Готови сме и с още по-мащабни законодателни промени, касаещи правосъдната реформа, които ще внесем още в първия ден на 49 Народно събрание и ще търсим подкрепа за тяхното приемане.

- С каква позиция ще се включи „Възраждане“ в евентуални дебати за премахването на институцията служебен кабинет от Конституцията ни?
- Като цяло ние сме много внимателни към конституционните промени, защото поне досегашните такива са показали, че не са довели до някакви положителни промени. Конкретно за служебното правителство, докато в Конституцията е посочено, че то е преходно и главната му цел е организирането на честни и прозрачни избори, то в действителност заради политическата криза виждаме, че служебният кабинет се нагърбва де факто и де юре с цялостното управление на държавата. А даже и даде заявка за внасяне на Закон за годишния бюджет през настоящия месец. Затова трябва внимателно да се претеглят алтернативите на това да има или да няма служебен кабинет с оглед различните обществено-политически ситуации, в които може да се окаже държавата след оставка на един редовен кабинет. Защото политическата криза в България не зависи от това дали ще има или няма за два или за шест месеца служебно правителство, а зависи от това дали се следват или не българските национални интереси както от кабинета, така и от парламента; дали се следват сляпо заповедите на чиновниците в Брюксел и отвъд Атлантика или не, независимо дали има редовно или служебно правителство.

- Обвиниха Ви, че използвате събирането на подписи за националното допитване за запазването на българския лев за предизборна агитация, реалистично ли е и евентуално кога ще гласуваме на референдума?
- По отношение на Вашия въпрос трябва да отбележим, че подписката за иницииране на референдум започна от 10 януари, а предизборната кампания два месеца по-късно – от 3 март. За едно нещо сте права – вероятно информационната кампания за провеждането на референдума ще съвпадне с нашата предизборна агитация наесен, тъй като все пак е възможно да имаме избори 2 в 1 на 29 октомври – местни и нови парламентарни избори, а също и провеждане на Референдум за запазване на българския лев заедно с тях. 

- Кой е най-силният Ви аргумент срещу финансистите и икономистите, които дават редица положителни примери със страни от еврозоната?
- Освен примера с Дания, която отказа да приеме еврото и през 2022г. има най-високата годишна средна работна заплата в ЕС (около 72 000 евро), то един от основните техни доводи и примери е банковата стабилност. Това е абсолютна лъжа. От години в еврозоната фалират банки. Последният пресен пример е фалиралата Baltic International Bank SE. Друг пример е доводът с удържането на ниски нива на инфлация в държавите от еврозоната, което също не е вярно. Инфлацията в Европейския съюз е предизвикана  от безконтролното печатане на пари от Европейската централна банка. Тези пари после биват раздавани на държавите-членки на еврозоната за направата на социални плащания без добавена стойност, което като резултат увеличава инфлацията. Затова българското общество следва да е много подозрително към твърденията, които му биват спускани от евероатлантическите субекти във и извън България. Тези хора преследват свои тесни интереси и по никакъв начин не се интересуват от добруването на нашите съграждани, нито пък от тяхното мнение.

- Как оценявате проведените избори, бяха ли те прозрачни и честни след въвеждането на хартиената бюлетина?
- Както се видя от резултатите, връщането на хартиената бюлетина не повиши избирателната активност с повече от 1%. Ние се борихме срещу редица други нарушения, свързани с безконтролните измами с подаването на онлайн-заявления за разкриване на секции в Турция, срещу която измама подадохме сигнали както до Главния прокурор, така и до ЦИК. Резултат от това до момента няма, освен че СГП потвърди нашите твърдения, а именно – че десетки хиляди заявления онлайн са подавани само от няколко компютъра. Като резултат от безлимитното откриване на изборни секции в Турция следствие на тези измами, гласовете за ДПС закономерно се увеличиха. На следващо място трябва да посочим и проблемите с работата на машините. Тези проблеми отсъстваха на предните избори, но странно сега започнаха повсеместно да се проявяват. За нас това не е случайно и целеше единствено да предизвика объркваме в членовете на СИК и да отвори поле за всякакви промени в секционните протоколи – в една или друга посока, към промяна на резултата за една или друга партия.

Нашият гост

Петър Петров е роден на 14 март 1983 г. През 2006 г. завършва “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. След това практикува в сферата на гражданското съдопроизводство. Реализирал е и инвестиционни проекти на чужди инвеститори в областта на строителството и покупката на недвижими имоти в България. През 2014 г. става един от учредителите на партия "Възраждане". В момента е зам.-председател на "Възраждане".