Писмо на един българин до писателя Младен Сърбиновски: Защо македонските българи нямат равни права с македонските албанци

Евроатлантиците и от двете страни на Атлантика да си духат супата и да не протягат ръце към нас

България и Македония неистово се нуждаят от катарзис, но неговото естество е поне значимо специфично за всяка от тях

Господин Сърбиновски, адашко, братко,

Моля Ви да приемете моя поклон, моя дълбок поклон, за това, че сте македонски българин до мозъка на костите Ви, защото да си българин, който живее в Република България (РБ) е съвсем лесно. Но да си българин, особено във враждебно настроено и то до фанатизъм към българщината общество, в някои някои съседни на нея държави е истински подвиг.

Поздравявам Ви и за прекрасната Ваша статия в българския вестник „Труд” със заглавие: „Един македонски аутсайдер пише: Кирил и Методий не са превели две библии на два езика, Климент и Наум не са създали две азбуки”. Моля Ви да ми простите дързостта да взема повод от една покъртителна песен на талантливите певци Зуица Лазова и Васил Вълканов, за да прибавя към него репликата, “Няма и две Шар планини”.

Също така Ви моля да приемете от мене наистина цялата ми откровеност. Директно слагам пръста в раната. Вярно е, че считано от последното й възкръсване до този момент, българската държава има не малко на брой вини за това положение на нещата в Република Северна Македония (РСМ) и трябва безусловно да носи своята отговорност за чудовищния развой на това злокачествено явление - македонизма, и заради съвсем не едно и две нейни действия, и заради недостатъчни, както в количествено, така и в качествено отношение нейни такива, и заради укорителните и бездействия по отношение на него. 

От тях ще спомена само няколко от началото на XXI век, а именно: обструкцията на президента на Република България – Георги Първанов, по едно предложение на нашия посланик в Хърватия за изчистване от учебниците на фалшификациите в историята на Македония; липсващата или мудната и вяла реакция на нашата дипломация по отношение на развихрилото се налагане на т. нар. македонистика по света. 

Не може и не бива да се отминава липсата на всяка и на всякаква позиция на Р България (РБ) при приемането на РСМ в НАТО, както и липсата на едно наистина отвсякъде адекватно решение нашата държава да издаде спешно и безплатно документи за българско гражданство на всички хора с българско самосъзнание, които по стечението на несправедливите исторически обстоятелства, са се оказали извън пределите на територията на РБ. Както го правят унгарците, както постъпват румънците, както действат и то със завиден размах гърците, както решават проблемите от такова естество турците.

Искрено се надявам, че тя не само ще се покае за досегашната си политика спрямо истинските македонски българи, но и окончателно и безвъзвратно, радикално и до всеки отделен, пък бил той и най-дребния детайл, подобаващо ще промени своята политика към РСМ.

Намирам, че за нищо на света не трябва България да отстъпва поне от тези две червени линии: автентичният, неподправеният и ежедневният и дори лишеният от сръбските и други чуждици официален език, на който говорят тези хора, е чисто и просто западно българско наречие на общия ни български език или по-точно казано негов прилепски диалект, езикът на великия македонски българин и световноизвестния писател от град Прилеп - Димитър Талев. 

По идентитет всички държавяни на РСМ, които не са албанци, турци, гърци, сърби, власи и цигани, са чистокръвни и истински македонски българи. За това смятам, че в тези отношения България е на кристално чисти и абсолютно правилни, от където и да ги погледнеш, позиции. Ето защо, за разлика от РСМ, тя не се нуждае от такъв, а от съвсем друг катарзис (пречистване, и дори прераждане), чиято същност вече я описах по-горе.

РСМ както заради Гърция се отказа от антиквизацията и дори промени Конституцията си, така и заради родната си и еднокръвна сестра България, трябва окончателно и безвъзвратно да се откаже от македонския си идентитет и от македонския си език. В това се състои нейното пречистване, това е алфата и омегата на нейния катарзис.

Разбира се, той в никакъв случай не трябва да се осъществи чрез насилие, като се постави РСМ едва ли не на колене. В него не бива и за нищо на света не е необходимо някоя от двете кръвно братски държави да се чувства победителка, а другата победена, едната облагодетелствана, а другата унизена. 

Повече от всичко и от всякога на света е необходимо двете държави да преговарят помежду си задушевно, с топлота, без дори някоя от тях да се изживява, не дай боже, като по-голяма сестра или още по-лошо, патерналистки - като майка на другата. Те трябва винаги и всякога да се чувстват като поставени на един и същ пиедестал.

При осъществяването на това прераждане България трябва не само да избягва като дяволът тамяна, но и да се отърси без остатък от донеслата толкова беди на българщината в Македония върховистка комплексарщина. Нека остави това дело единствено и само на истинските македонски българи. Ние другите истински българи нямаме моралното право да се намесваме в този процес, ако Вие искрено, честно и трезво не желаете такова дело от наша страна.

В дробенето на попарата, която вие самите ще кусате, не трябва да участват българи извън РСМ, които след това да Ви гледат от страни сеира. Насила нищо не бива да се дава, камо ли да се натрапва. Имайте си своята суверенна македонска държава. Имайте македонски, а не поне македонско-български идентитет. Но македонски, а не поне  македонско-български език може да има единствено и само, ако гърците от Кипър имат кипърски, а не кипърско-гръцки идентитет и говорят на кипърски, а не на кипърско-гръцки език, ако немците от Швейцария имат швейцарски, а не швейцарско-немски идентитет и сборуват на швейцарски, а не на швейцарско-немски език и т. н.

Впрочем, не мога да проумея, защо РСМ прилага този никому ненужен двоен стандарт, този порочен двоен аршин, тази уродлива двойна мяра. Македонските албанци могат да имат не само македонско-албански, а дори автентично албански идентитет, както и да говорят не само на македонско-албански, а дори на автентичен албански език.

И това е регламентирано с Охридския договор, подписан от тогавашния президент на Македония, светла му памет, македонският българин до мозъка на костите си Борис Трайковски. А идентитетът, както и езикът на македонските българи, видите ли, в никакъв случай не могат да бъдат български и дори македонско-български, а единствено и само - македонски. Тук има някаква несръчна, някаква нескопосна тропоска, тук има нещо изродско, съшито с бели конци. 

Намирам за отвсякъде неуместен паралелизма Ви с отделилата се от стадото коза в люта балканска зима и завърнала се напролет в същия булюк и то с яре. Защото, както разбирам, въпреки свирепата македонска зима на сатанински издевателски кампании на сърбите, сърбоманите и УДБА-шите срещу България, срещу българите, срещу всичко българско, срещу българщината, Вашата майка е била и си е останала синовна частичка от общността на истинските македонски българи, за да даде живот във Ваше лице на един също така истински,  достоен, горд и талантлив македонски българин.

Простете ми, но нито 200-годишното сръбско владичество през средновековието, нито 500-годишното османлийско такова са могли да унищожат българщината у македонските българи и поне в моите очи изглежда несъстоятелно твърдението, че по същество последните 76 до (с много уговорки) 101 години са могли да направят това и са създали нещо, което наистина има право на живот.

Освен това, изгубените от България макар и не три, а две войни за Македония, защото първата Балканска война беше спечелена и дори за нея беше подписан Лондонският мирен договор, не могат да бъдат доказателство, че все още погрешно мислим, че сме един народ и говорим на наречия от един и същ език, дори като немците от всички германски провинции и швейцарските немци. За да не досаждам повече, няма да привеждам още примери.

Създаването на нов идентитет и на нов език са пар екселанс спонтанни процеси, господин Сърбиновски, а не плодове на една отвсякъде порочна социална инженерия, а тя както някои други такива не може да доведе до вековечен резултат. Например, създават се изкуствени радиоизотопи, но те след някакъв период на разпад се превръщат отново в съответните им изходни и устойчиви химични елементи. Така е и с народите. Не се гаси туй що не гасне. Кръвта вода не става. Дърво без корен никъде няма и не може да има.

Независимо от всичко, кръвни братя и сестри, трябва всяка от нашите две държави да изживее не едно и също, както вече казах, а всяка своето прераждане, всяка своя катарзис, всяка своето пречистване и вече да заживеят веднаж завинаги с целокупната истина. Единствено и само тя ще ни направи наистина свободни. Противоположното или дори някакво “компромисно” - т. е. половинчато решение, би обслужвало не нас обикновените хора, а преди всичко управляващите ни върхушки и нашите олигархии.

На всичко отгоре, това би означавало поругаване на изконно българската памет на нашите родители, на нашите прародители, на нашите прапрародители и т. н. И нещо повече, най-долното предателство към всички истински българи, били те македонски, тракийски, мизийски, добруджански и т. н., тоест към самите нас, независимо от това в коя държава живеем. 

Впрочем, този процес би придобил поне най-малкото космическо ускорение, ако се намери някакъв, макар и съвсем цивилизован, начин да се отстранят всички УДБА-ши, сърби и сърбомании, както и свързаните с тях политически, обществени, административни, стопански, културни и други персони от заеманите от тях възлови позиции.

И ние трябва до такава степен подобаващо да променим, както направеното, така и действието на държавата на нашата Родина, че тя да се превърне в обетована земя за всички българи, независимо от това кое кътче на планетата Земя обитават. За това също се надявам, че тази работа ще ни бъде оставена да я извършим единствено и само ние българите, които живеем постоянно в пределите на сегашната Република България.

Колкото до евроатлантиците и от двете страни на Атлантика, нека те си духат супата и да не протягат към нас, както винаги досега, ръцете си за изцяло и от всякъде калташки посегателства. От лесно нашият народ не е изпял песента “Проклета да си ти Европо, блуднице Вавилонска (бих казал Чичо Сам-ска), кръвнице Македонска (бих казал на Македонските българи).

Завършвам повествованието си с пожелания към Вас, към Вашето семейство, към Вашите приятели, към Вашите съмишленици, към  Вашите симпатизанти и към всички, които вече са се осъзнали като Вас, и към все още неосъзналите се македонски българи, за Светли Рождественски Празници и за Честита Нова 2021-ва Година. Нека всичко по Вас, братя и сестри, да бъде по живо, по здраво, на късмет, на наспоряване, на щастие!