Труд
Автор:
Стефан Кючуков
При краставиците, картофите и кравето сирене разликите между пазара на едро и на дребно са най-големи
Надценки доближават 70 на сто
Надценките на наблюдаваните от КНСБ основни храни между борсовите цени на едро и цените на дребно в магазините са от 20% до 70%, каза президентът на синдикалната организация Пламен Димитров. Това не са пазарно обосновани надценки, продължи той.
Високите надценки постават въпроса дали са справедливи, но никой не отговаря защо са такива, каза Пламен Димитров. Според него за някои стоки надценките са необосновани. На конкретен въпрос дали вижда картел при пазара на храни, Пламен Димитров заяви, че трябва да отговорят контролните органи, а Комисията за защита на конкуренцията е започнала няколко секторни анализа на пазара на храни. Дадохме цялата си база данни на КЗК и те заявиха, че ще я ползват, коментира Пламен Димитров.
Във връзка с въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г. КНСБ всеки месец провежда наблюдение на цените на 21 стоки от малка потребителска кошница, в която влизат 20 основни храни и бензинът. Проверки за цените извършват в над 600 малки и големи търговски обекти в 81 общини. Данните за цените на дребно са сравнени с официалните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за цените на едро. Най-голяма е надценката при краставиците - 69,8 на сто. Средната им цена на едро е 2,15 лв. за кг, а на дребно е 3,65 лв., което е разлика от 1,50 лв. за кг. В топ три на храните с най-големи надценки са картофите с 68,3% разлика между борсовите цени на едро и цените на дребно, и насипното краве сирене от хладилна витрина с 67,1 на сто. Проверките на КНСБ през предходния месец показаха, че надценката при краставиците е 100%. Сега тя малко е намаляла, но отново остава най-голяма за основните храни на пазара. При сиренето надценката трайно остава около 70 на сто.
Надценките между борсовите цени на едро и цените на дребно на някои стоки са над 50 на сто, показват данните на КНСБ. Сред тях са белият боб (надценка от 59,5%), доматите (+58,8%), ябълките (+58,8%), оризът (+58,1%), яйцата (+57%) и прясното мляко (+52,6%). Нашите твърдения са, че пазарът не работи нормално, заяви Пламен Димитров. Той обясни, че високите надценки не се дължат на въвеждането на еврото от началото на следващата година, а са трайна тенденция на пазара. Изследването на КНСБ показва, че през август няма големи промени в цените на наблюдаваните стоки от малката потребителска кошница спрямо предходния месец, с изключение на краставиците, които са поскъпнали с 10,8%. Цените се запазват на постигнатите вече високи нива, но са необосновани, заяви Пламен Димитров.
При кренвиршите разликата е най-голяма
В търговските вериги е по-скъпо от малките магазини
Няма обяснение на фактите
В големите търговски вериги повечето основни храни са по-скъпи в сравнение с малките магазини.
Повечето основни храни, наблюдавани от КНСБ, са по-скъпи в големите търговски вериги спрямо цените им в малките магазини. От наблюдаваните 21 основни стоки, 17 се продават в търговските обекти за хранителни стоки. От тях 10 са по-скъпи в големите вериги. Най-голяма е разликата при свинските кренвирши, продавани от хладилна витрина. В големите вериги средната им меца е 13,53 лв. за кг, а в малките магазини струват средно 11,97 лв., което е с 11,5% по-евтино. На второ място по разлика в цените са яйцата. В големите вериги ги продават средно по 5,94 лв. за 10 броя, а в малките за 5,46 лв., което е с над 8 на сто по-евтино. На трето място са доматите, които в големите вериги струват средно 3,81 лв. за кг, в малките са по 3,59 лв., което е разлика от 5,9 на сто.
Няма обяснение за това, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него големите търговски вериги в резултат на мащаба си могат да договарят по-добри цени на доставчиците. Има и храни, които са по-скъпи в малките търговски обекти. Оризът е най-евтин в големите търговски вериги спрямо малките магазини, коментира Пламен Димитров. В малките магазини цената му е средно с над 16 на сто по-висока, отколкото в големите вериги. Но въпреки това надценката между борсовите цени на едро на ориза и цените на дребно е близо 60 на сто. Това разминаване в цените трябва да бъде обяснено, коментира Пламен Димитров.
Брашното е най-скъпо в Монтана, Варна и Русе
Разликите между градовете надхвърлят 30 на сто
Кренвиршите най-евтини в Добрич
Разликите между цените на основните храни в различните градове в някои случаи надминават 30 на сто. Третият проблем след високите надценки и по-високите цени в големите търговски вериги са нехомогенните цени по региони, коментира Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Данните на синдикалната организация показват, че свинският бут без кост е най-евтин в Бургас (10,52 лв. за кг), а е най-скъп във Видин (13,86 лв.), като разликата в цените е 31,7%. Картофите са най-евтини в Разград, а са най-скъпи в Добрич, като разликата е над 34 на сто. При останалите основни храни разликите също са много големи.
Брашното е най-скъпо във Варна, Русе и Монтана, където цените са с 4-5 на сто по-високи от средната за страната. Същевременно брашното е най-евтино в Пазарджик, Разград и Смолян, където цените са с 14-18% по-ниски от средната за страната.
Свинските кренвирши, продавани насипно от хладилна витрина, са най-скъпи във Видин, Смолян и София, където цените са между 13 и 19 на сто по-високи от средната. Най-евтини са кренвиршите в Пловдив, Добрич и Пазарджик, където ги продават с между 4 и 6 на сто по-евтино от средната цена за страната.
Подкрепят по-високи глоби за големите вериги
Доставната цена върху етикета
Санкция от 10% от оборота
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подкрепя предоставянето на по-големи правомощия на КЗК.
Доставните цени, на които големите търговски вериги купуват стоките, да бъдат написани върху етикетите, предлагат от КНСБ. В момента на етикетите на основните храни трябва да пише страната на произход. По същия начин трябва да пише и доставната цена, за да може потребителят да прецени дали да купи съответната стока с надценката в магазина или не, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той коментира, че КНСБ подкрепя промените в Закона за защита на конкуренцията, които са внесени от депутати от управляващата коалиция в парламента. Подкрепяме по-големите правомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и по-големите възможности за санкциониране, обясни Пламен Димитров. В момента КЗК може да налага глоби до 10% от оборота на търговеца, но това не важи за големите търговски вериги, които може да бъдат глобени с до 300 хил. лв. Предложените промени предвиждат санкциите и за тях да може да бъдат до 10 на сто от оборота. Всички усилия в посока на подобряването на конкурентната среда са абсолютно наложителни, за да се гарантира интересът на гражданите, коментират от КНСБ.
