През 1980 година художникът Николай Зиков предсказва падането на Паметника на Съветската армия

През далечната 1980 година, социализмът и съветският режим в България изглеждат непоклатими, като бронзов паметник на партизани. В този момент обаче, художникът Николай Николов-Зиков рисува картина озаглавена „Gloria Mundi“ (на латински „Световната слава“), изобразяваща каменни стълбища водещи до пропаст, срутени статуи и празни постаменти на паметници.

Един от постаментите на заден план повтаря контурите на построения през 1954 година Паметник на Съветската армия, без скулптурната композиция върху него. Внушението е очевидно и поредна крачка в битката на автора със соццензурата, започнала през 1976 година с организирането на таен вернисаж, посветен на 1300 годишнината на България; преминал през изобразяването на Салвадор Дали върху картина, участваща на обща художествена изложба в Добрич (тогава Толбухин) през 1977 година; и кулминирал с представянето на платното „Обикновен социализъм“ за участие на международна младежка изложба в София през 1980 година (картината изобразява хора, затворени в каменни ковчези с гравирани серийни номера и червени знамена върху тях). След тази провокация, художникът е привикан от службите и информиран, че никога повече не е бъде допуснат до изложба. Именно по този повод той рисува картината Gloria Mundi, вдъхновена от латинската сентенция Sic transit gloria mundi, т.е. Така преминава световната слава. 

Николай Николов-Зиков е роден през 1946 година в София. Завършва Художествената гимназия и Художествената академия. По време на следването си попада в бохемската среда на „Млечният бар“ и интелектуалния кръг около Владимир Свинтила –  писател, литературен критик, публицист, журналист, преводач и политически дисидент, в чието обкръжение израстват някои от емблематичните имена на българската контракултура от 70-те и 80-те години като Христофор Тзавелла, Виктор Пасков, Христо Калчев, Николай Кънчев, Рембранда, Слави Боянов и пр. Естетическата максима на кръга е да твори така, все едно материализмът не съществува – нещо, което неизбежно ще го изправи срещу самия тоталитарен режим. Въпреки скандала, който предизвиква с картината „Обикновен социализъм“, през 80-те години освен „Gloria mundi“  Николай-Николов-Зиков рисува цял цикъл сюрреалистични творби с откровени политически послания и упорито се опитва да ги вкара в изложби, ю всеки път получавайки отказ. По този начин на бял свят се появяват картините  „Жизнено пространство“, „Среща“, „Нов свят“, „Всички Божии хора“, „Отломки“, „Безмълвие“, „Разминаване“, „68-ма“ и „Имаго“, всички посветени на вечната тема за свободата и нейния сблъсък с робството. Първата самостоятелна изложба на Зиков е осъществена едва през 2020 година.