Има принос за полагане основите на модерната политическа наука в България
На 15 март 2025 г. проф. д.и.н. Трендафил Атанасов Митев навършва 75 години. Той е роден в София. През 1968 г. започва следването си по „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Четири години по-късно се дипломира с отличен успех. През 1973 г. е призован да изпълни военния си дълг към България. Служи в Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в Плевен. През втората година на неговата служба командването разпределя ст. школник Митев да работи като преподавател по „Българска военна история“. През декември 1974 г. печели конкурс за асистент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Разработва докторска дисертация, в която пръв изяснява т.нар. „офицерско емигрантски въпрос“, свързан със съдбата на българските военни, които след преврата срещу княза Батенберг (от 9 август 1886 г.) емигрират в Русия.
При подготовката на хабилитацията си (през 80-те години на ХХ в.) Тр. Митев издава две нови монографии. През 1983 г. Военно издателство публикува биографичната книга „Генерал Георги Вазов“, а през 1985 г. – „Генерал Никола Иванов“. С тези два труда е поставено началото на поредицата „Пълководци“. В тях авторът изяснява живота и делото на двамата легендарни военачалници: ролята им при организирането и провеждането на ежегодните военни маневри в Българската армия; полагане основите на военната авиация; разработването на офанзивната „Доктрина – 27 дни“ за война срещу Османската империя (която осигурява успеха при атаката на „непревземаемата“ Одринска крепост през март 1913 г.) и т.н.
В началото на 1992 г. доц. Митев печели конкурс на Министерството на отбраната за длъжността „главен редактор” на сп. „Военноисторически сборник“ – научната трибуна на Института за военна история (ИВИ) при Генералния щаб на Българската армия. Заема тази позиция до края на 90-те години на ХХ в. Натрупаният научно-експертен и практически опит му позволява да издигне списание „Военноисторически сборник“ до нивото на едно от най-авторитетните издания в нашата страна. Благодарение на привлечения авторски колектив са публикувани ценни изследвания по военна история от древността до най-новото време. След разпускането на военната организация на Варшавският договор (1992) защитата на националния суверенитет се превръща в задача единствено на Българската армия. В тази обстановка, за да се осигури полезен научно-информационен ресурс, е реализирана поредицата „Национални кръгли маси“. От 1993 до 1999 г. в Централния военен клуб в София се провеждат научни форуми на тема: „Съдбата на офицерския корпус в България“; „Традициите на ГЩ на Българската армия за разработване на военната доктрина на България“; „Мирновременни и бойни традиции на Българската армия“; „Време е да започне равносметка за историята на БНА“; „Окопното изкуство на България; „Научни проблеми на преподаването“ и т.н.
През 1999 г. Институтът за военна история е закрит. Издаването на „Военноисторически сборник“ е преустановено, а доц. Митев започва разработване на нова научна проблематика, свързана с историята на българската патриотична емиграция в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Реализира 4 научни експедиции в Съединените щати с цел набиране на информационни масиви – работи в архиви и библиотеки във Вашингтон, Чикаго, Южноилинойския университет, „Хувър Институт“ при Станфордския университет (Калифорния), Архива на ЦК на българската Македонска патриотична организация във Форт Уейн (Индиана) и др. Това му позволява пръв да разкрие едновековните усилия на МПО при подпомагане на борбата за национално обединение на нашия народ в монографиите: Македоно-българският ЦК в Чикаго 1918 – 1919 (1992); Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония 1919 – 1945 (1993); Българските буквари в Америка (2018); История на българския емигрантски патриотичен фронт в Новия свят (2021) и др. Приноси на автора дават основание през 1995 г. Специализирания научен съвет по история при БАН да присъди на доц. Трендафил Митев най-високата научна степен – „доктор на историческите науки“, а през 2003 г. – званието „професор“.
Паралелно с реализацията на тази богата творческа дейност, през май 1990 г. доц. Митев участва в повторното учредяване на Македонския научен институт в София. В продължение на три мандата е зам.-председател, а през периода 2008 – 2014 (вече като професор) е председател на МНИ и главен редактор на сп. „Македонски преглед“. От 2014 до 2020 г. е още два мандата зам.-председател. Автор на монографията „История на новия Македонски научен институт в София (1990 – 2023). Събитията през погледа на един от основателите” (2023).
През първата четвърт на ХХI век, вече като щатен преподавател в катедра „Политология” на УНСС, проф. Митев има принос за полагане основите на модерната политическа наука в България. Публикува едни от първите монографии в предметното поле на политическото знание: „Основи на политическата наука” (2004); „Технология на политическия анализ” (2008); „Основи на политическия маркетинг” (2009); „Българозанние: История и теория на българския народностен характер” (2017) и др. Един от основателите (2003) и водещ лектор във Висшето училище по сигурност и икономика – гр. Пловдив (ВУСИ). Титуляр на единствения по рода си у нас специализиран курс по „Българознание”.
В обобщение, проф. д.и.н. Трендафил Митев е автор на 26 научни монографии; 9 книги в съавторство с други учени; 20 брошури и статии на чужди езици, разпространени в повече от 10 държави по света; 170 изследователски статии и студии, публикувани във водещи научни списания. Активен автор в най-утвърденото българско печатно издание – вестник „Труд“. Висока оценка за неговата богата научна продукция, чийто обем достига 20 000 страници, може да се открие в повече от 20 рецензии, написани от авторитетни български учени.
Проф. Митев е представител на онова поколение интелектуалци, които със своите приноси в изследването на родната история и политически живот трайно съдействат за съхраняването на отговорното академично мислене по българската национална проблематика през трудните години на стихийния преход към демокрация, стартирал след 10 ноември 1989 г.
Труд
