Труд
Автор:
Труд онлайн
Преди по-малко от година идеята за въвеждане на национален механизъм, който да възпроизвежда санкциите по американския закон „Магнитски“ в българското право, беше публично подложена на сериозна критика – включително от медии, традиционно близки до политическия спектър на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Сред тях беше и икономическото издание „Капитал“, част от медийната група „Икономедиа“, чийто мажоритарен собственик е бизнесменът Иво Прокопиев.
В свой анализ изданието тогава ясно постави под съмнение смисъла и законността на подобна инициатива. В текста се казва:
„Идеята на ПП-ДБ да предлага ново извънредно санкционно законодателство, насочено конкретно срещу Делян Пеевски, до голяма степен се конкурира по неадекватност с предложението на МВР да купи икони за пътна безопасност. Видя се, че външните санкции нямат чудотворен ефект и не могат да заместят местните институции. Опитът за репликиране в България на извънредни закони, които ограничават човешките права и правото на собственост, всеки път води до обратен на планирания резултат.“
Този цитат е важен не само заради съдържанието си, а и заради източника. Той показва, че още тогава дори сред близките до ПП-ДБ среди е имало ясно съзнание, че подобен законопроект е юридически неиздържан и политически рисков.
Повторение въпреки предупрежденията
Днес обаче, месеци по-късно, същата идея се връща почти без промени. Същите текстове, със същите дефиниции и със същите противоречия с Конституцията и европейското право, отново се представят като „антикорупционна мярка“. Това се случва без отговор на нито един от изобилните аргументи, изложени досега.
На практика се предлага модел, при който български граждани могат да бъдат поставени под тежки ограничения въз основа на административни решения на трети държави, без български съд да се е произнесъл по вина или отговорност. Това не е реформа, а подмяна на правосъдието с политически инструмент. При това не само българското правосъдие, но и европейските директиви. Въпреки изричните предупреждения от страна на ЕК, че е абсолютно недопустимо на територията на страна-член на Евросъюза да се прилагат санкции от трета за ЕС държава, в проекта не само се предвижда това, но се и прави опит за заобикаляне на забраната.
Записано е, че санкционирано лице е „идентифицирано такова в официален списък, регистър или друга форма на публично достъпна информация, поддържана от съответно оправомощен орган на ЕС, на организацията на ООН или на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)“. Поводът за включването на последната организация е, че България е кандидат за неин член, но такива са и Китай и Русия, а членове на ОИСР са Колумбия и Мексико например.
Това означава, че ако текстовете бъдат приети, държави със спорни демократични порядки биха имали думата върху случващото се у нас.
Медии, влияние и дълбокият конфликт
За да се разбере защо темата „Магнитски“ се връща с такава настойчивост, е необходимо да се види и по-широкият контекст. Конфликтът между Иво Прокопиев и Делян Пеевски не е личен, а системен и дългогодишен.
Той е сблъсък между два различни модела на влияние – единият, базиран на мрежи от неправителствени организации, медии и политически проекти, често свързвани с идеите и финансирането на структури около Джордж Сорос, и другият – открито противопоставящ се на този модел и настояващ за национален суверенитет в политиката и правосъдието.
През годините Пеевски нееднократно зае публични позиции срещу външното влияние чрез НПО мрежи и срещу опитите решенията за България да се вземат извън страната.
Именно тази линия на поведение го превърна в основен противник на кръговете, свързвани с Иво Прокопиев, за които медийната среда е ключов инструмент за политически натиск и формиране на обществено мнение.
„Магнитски“ и сценарият на натиска
В този смисъл санкциите „Магнитски“ се превърнаха в удобен инструмент – не толкова за борба с корупцията, колкото за публично клеймене у нас. Когато обвиненията не издържат в съда, те се пренасят в политическата и медийната сфера, където стандартите за доказване са значително по-ниски.
Именно затова опитът тези санкции да бъдат „внесени“ директно в българското законодателство изглежда като опит да се легитимира външен натиск чрез вътрешен закон. Това е опасен прецедент, защото утре същият механизъм може да бъде използван срещу всеки политически или икономически опонент.
Актуалният момент: познати сюжети в нова опаковка
Не е без значение и моментът, в който темата се активира за пореден път. В региона и в Европа отново се наблюдават опити за политическа дестабилизация чрез масови протести, силен медиен натиск и морализаторска реторика – елементи, познати от т.нар. „цветни революции“. В подобни моменти извънредни законодателни идеи, представяни като „спасителни“, често служат за ускоряване на политически процеси извън нормалния демократичен ред.
Тест, който не търпи шикалкавене
В крайна сметка опитът за „български Магнитски“ не е технически спор и не е въпрос на добри намерения. Той е директен тест за това дали България ще остане правова държава или ще приеме принципа, че санкции без съд и присъда могат да определят политическия и икономическия живот. Избор между върховенството на Конституцията и подмяната ѝ с външен и вътрешнополитически задкулисен натиск.
И това е избор, който рано или късно ще има цена – не за един или друг политик, а за самата демокрация в България.
