Труд
Автор:
Д-р Петър Кичашки
Закрийте ТЕЛК. Това не е за ремонт, това е за събаряне и строеж наново
Наясно съм, че хората с увреждания са тема, която е лесно да бъде тикана в периферията на обществения дебат. Особено в ситуация като днешната - на бурни политически противопоставяния и на истерична партийна пропаганда от всички краища на спектъра. И е показателно, че точно в тази обстановка, някак един въпрос, отнасящ се до уврежданията, влезе в общественото полезрение.
Оказа се, че заради главоломния ръст на хората с ТЕЛК, правителството (в оставка) се наложи да алокира допълнителни 178 млн. лв. за асистенти и помощи за деца и възрастни с увреждания. Социалното министерство с право отбелязва тревожно, че за последните пет години броя на хората, които получават помощи по силата на Закона за хората с увреждания са се увеличили с около 100 000 души. Това е населението на един голям български град. По силата на каква логика за пет години сме се сдобили с толкова много хора с увреждания? Само и единствено по една - финансова.
В серия от статии в „Труд news“ предупреждавам от години, че социалната система няма да издържи. Парите, които се изсипват в сектор „увреждания“ са толкова много и толкова постоянно растящи, че няма държава, която да издържи на такъв натиск. Просто няма как да се случи. Когато ТЕЛК решенията гонят милион, тогава парите, които са необходими за поддържането на тази система стават толкова много, че няма от къде да дойдат просто. По стечение на житейски и експертни ситуации познавам лично почти всички социални министри в последните 20-на години. Отправял съм този въпрос към почти всички от тях, както и към редица експерти в сектора и никой не може да ми отговори на него - колко пари се дават годишно в сектор „увреждания“? Никой няма кохерентен отговор. Ако хвърля в пространството сума, която е между 7-8 и 9-10 милиарда годишно, едва ли ще сбъркам с много.
Казвал съм го многократно, явно се налага и да продължа да го казвам - системата на уврежданията у нас е свръх-финансирана, но и свръх-нереформирана. ТЕЛК работи без кой знае какви фундаментални промени в структурата си от времена, които са толкова далечни, че е абсурдно. Знаете ли кога се появява този инструмент у нас? През 1952 г., това е 18 години преди у нас да се появи цветна телевизия. ТЕЛК е анахронизъм, чието функциониране обрича системата на консистентен недостиг. Е, ще кажете, как хем е свръх-финансирана, хем не стига? Така - има адски много пари, но те не стигат. Не само това, но и системата е така създадена, че да не стигат, колкото и пари да се дават. Едновременно се изсипват много милиарди, но и хората с увреждания бедстват. Просто парите не стигат до тях, защото отиват при хора с ТЕЛК, които системата брои за хора с увреждания.
У нас дефиницията за човек с увреждане е кръгова. Човек с увреждане е човек с ТЕЛК, а в наредбата за ТЕЛК пише, че човек с ТЕЛК е човек с увреждане. Но какво е това по същество никой не може да ти каже. Няма как тази система да се поддържа така - тя не подлежи на поддръжка. Системата не подлежи на ремонт, трябва да се деконструира. Това е толкова дълбоко увредено, че няма как да се поправи. Самият факт да определяме степента на увреждане според термина „неработоспособност“ при положение, че никой не знае какво значи „труд“ в днешния ден.
Погледнете цифрите - преди 2000 г. хората с увреждания бяха 300-350 хиляди. Сега - гонят милион. Какво се случи? Война ли мина през тази държава, чума ли? Не. Нищо не се е случило. Нищо освен, че ТЕЛК стана златна мина. Доктори в комисиите, които не знаят какво е „труд“ в 21 век - дали е физически, дали е интелектуален, дали е онлайн - раздават проценти като бонбони. Заменят ли ти едната тазобедрен става? 50% ТЕЛК. Двете? 100%. Ама операцията те прави по-добре, не по-зле. Това е тежък абсурд, параграф 22 в действие. И кой плаща? Ти и аз, данъкоплатците. Ресурсът се изтощава, а истинските - слепи, неподвижни, с тежки увреждания - получават трохи. Пенсия от 500-600 лева в малък град е достатъчна да не работиш, да не се квалифицираш, да чакаш държавата да те храни. Така една пета от работоспособното население е извадена от пазара на труда. Това е неустойчиво, ще гръмне и ще взриви държавността.
А политиците? Те си мълчат или правят козметични промени. Питал съм министри - от леви, десни, център - и никой не смее да каже: „Закриваме ТЕЛК!“ Защото зад това стоят колективни интереси, които никой не смее да пипне. Нискотарифните авиокомпании не спазват правата на хората с увреждания, а ние тук раздаваме инвалидност на здрави хора. Такава ни е ситуацията, драги приятели. България пое ангажимент пред ООН да създаде специална агенция за хора с увреждания, но години наред нищо. Продължаваме да живеем в медицински модел от 50-те, където увреждането е „бреме“, а не потенциал.
Какво да се направи? Първо, закрийте ТЕЛК. Това не е за ремонт, това е за събаряне и строеж наново. Създайте нова система, базирана на реални нужди: помощни средства, асистенти, достъпна среда, медицинска рехабилитация. Ако човек се нуждае от поне едно от тези четири, тогава е с увреждане. Преосмислете „труда“ - днес той е дигитален, интелектуален, не е само физически като от 1950-те. Включете хора с увреждания в процеса по взимане на решение за собствените им животи, не само доктори. Така ще освободим ресурс - от тези милиарди, една трета ако отиде при истинските нуждаещи се, ще живеят на ниво Америка или Скандинавия. Организациите на хора с увреждания трябва да се активират, не да чакат - спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, по Илф и Петров.
Не, не съм против помощите. Аз съм за тях, но за тези, които наистина страдат. Фалшивата равнопоставеност е нехуманна - леко хронично състояние не е равно на състоянието на някой, който не може да си стане сам от кревата. Ако не реформираме спешно, системата ще рухне. И тогава? Кой ще плаща сметката? Пак ние, но вече в руини. Време е да се събудим - ТЕЛК е тежък архаизъм, който ни прави държавата на уврежданията. Закрийте ТЕЛК, преди той да ни закрие нас.
