Труд
Автор:
Румен Михайлов
На 13 януари президентът приема в Маями наследника на иранската корона Реза Пахлави
Медии в Западна Европа вещаят ликвидиране на религиозните лидери в Техеран
През цялата отминала седмица политическите оракули на големите вестници из Западна Европа се надпреварваха да вещаят коя ще бъде жертвата на гибелния гняв* на Доналд Тръмп след Венецуела?
Предсказанията им се основаваха преди всичко на негови закани за наложителна американска военна намеса тук и там, по различни причини - в Колумбия заради тамошните наркобосове, в Куба - заради потъването на страната в небивала немотия и превръщането є в инкубатор на емигранти към Флорида, в Мексико - за обуздаване на наркотрафикантите и спиране на нелегалната миграция в посока Тексас, в Гренландия - за да си я имат САЩ като източник на ресурси и територия за военни бази срещу Китай и Русия.
Към края на седмицата обаче оракулите заговориха усилено, че Гренландия вместо да бъде атакувана с войски, щяла да бъде купена от Тръмп, че удари в Колумбия и Куба в момента били нежелателни, тъй като можели ненужно да разпалят тлеещото недоволство в Латинска Америка от венецуелската блиц-атака, а стъпването в Мексико на ботуши “Made in USA” щяло да доведе до ожесточени въоръжени сблъсъци с жертви и най-вероятно върху тамошните нарко-бандити и трафиканти на хора щели да бъдат стоварени бомби.
Така в полезрението на външно политическите гадатели, следящи ставащото по света, като близка цел на Тръмп за пряка военна намеса остана само Иран, още повече, че от там заваляха информации за протести срещу режима на аятоласите с десетки убити и ранени демонстранти. А някъде в сряда или четвъртък господарят на Белия дом обяви точно подобни ексцесии за абсолютно неприемливи.
В анализ, озаглавен “Иран или другата Венецуела”, коментаторът на парижкия в. “Льо Фигаро” Никола Беверес, изреди причините, поради които държавата на молите може да бъде сполетяна скоро от същата съдба като латиноамериканската страна. “Провокирани от бедността и покачващите се цени, особено на храните, заливащите Иран от 28 декември насам протести в почти всички от неговите 31 провинции - обясни известният журналист - се изродиха в смъртоносни въоръжени сблъсъци между демонстранти и сили за сигурност, придобивайки политически измерения, с призиви за оттеглянето на върховния лидер Али Хаменей, падането на Ислямската република и завръщането на власт на династията Пахлави”. Обяснимо, след като икономиката се срива с всеки изминат ден поради катастрофалното є управление, след като инфлацията е на най-високото си ниво от началото на хилядолетието, достигайки 52% на годишна база с връх от 200% за стоките от първа необходимост.
Съответно риалът е в най-ниската си точка, търгувайки се на ниво от 1,4 милиона за долар, в сравнение с 800 000 преди година и 300 000 преди пет години. Пълен абсурд е хроничният недостиг на вода и особено на природен газ, на който страната е завидно богата, лекарствата са в недостиг, а столицата Техеран е опустошена и замърсена, като единственият отговор досега на властите на несгодите бил... раздаването на на ваучери за храна с мизерна стойност! “Режимът на мулите отговори с насилие на протестите, макар и не без известна сдържаност, - подчерта Баверес, - поради заплахата, отправена от Доналд Тръмп на 4 януари, да се намеси военно в случай на зверства.”
Предупреждение с изключителна тежест след операция “Абсолютна решителност”, която ликвидира военната инфраструктура на Венецуела и доведе до ареста на Николас Мадуро с последвалото обвинение срещу него в Съединените щати за наркотероризъм. Според французина вода в мелницата на господаря на Белия дом налива и фактът, че Ислямската република, подобно на Венецуела, вече се е утвърдила като антизападна платформа, изграждайки стратегически съюзи с Русия, Китай и Северна Корея, и превръщайки се в център на разпространение на ядрени оръжия, балистични ракети и износ на дронове.
Но независимо от сегашните ожесточени бунтове, от атаката “Изгряващият лъв” на Израел през юни, която нанесе огромни щети на отбранителната система на Иран и от американските удари в рамките на операция “Полунощен чук”, забавили ядрената програма на страната с една до две години, режимът на молите остава силен. Така смята наблюдателят на най-тиражирания италиански вестник “Кориере дела сера” - Андреа Никастро, който подчерта в събота, че мощта на властите в Техеран се базира на лоялните му апарати за сигурност и на способностите за повсеместно “икономическо проникване” с цел изнудване на семейства със заплахи от рода на: “Дръжте детето си вкъщи или ще загубите работата си!”
Освен това според италианския анализатор сблъсъците в момента са най-ожесточени предимно в кюрдските, азербайджанските и арабските региони, докато въпреки незавидното си положение, коренното население в лицето на т. нар. чистокръвни персийци и особено средната класа, определено не желаят нажежаване на напрежението и ексцесии.
По простата причина, че огромното мнозинство от тези хора се чувстват граждани на Ислямската република, която е враг на Съединените щати и на Израел от самото си създаване през 1979 г., като приемат присърце палестинската кауза, без дори да се вслушват в посланията на аятоласите. Ето защо - подчертава Андреа Никастро, - Белият дом знае, че не може да нахлуе в Иран, тъй като особено след провалите в Ирак и Афганистан, той не иска повече американски войници да загиват в чужбина.
Поради тази причина е интересен отговорът на въпроса: Какво имаше предвид Тръмп, когато завчера обяви червената си линия - ако репресиите са кървави, бунтовниците ще бъдат защитени от “прекрасни американски оръжия”? “Ами бомби имаше предвид” - подчертава Никастро, но в същото време посочва, че в последните години иранските дисиденти се противопоставят на идеята. Така например нобеловата лауреатка за мир Ширин Ебади защищава твърдо позицията си за “невмешателство” на САЩ, подкрепят я мнозинството интелектуалци в Техеран - учени, университетски преподаватели, представители на изкуството и културата.
Виж, Реза Пахлави - живеещият между Париж и Лос Анджелис син на последния шах, е по-амбивалентен по отношение на чуждестранната намеса, отправя онлайн призиви за революция, но е подкрепян преди всичко от иранските емигранти по света и Тръмп засега го смята за политически слаба фигура. Все пак на 13 януари, според американски сенатори, Пахлави ще гостува на Тръмп в двореца му във Флорида, като със сигурност ще предложи да ръководи смяна на режима в Техеран. “Но на един доста скептичен към способностите му президент.” - обобщи наблюдателят на “Кориере дела сера”.
Ето защо според Никастро и други западноевропейски наблюдатели засега се очертават два сценария за американска реакция на ставащото в Иран - ливанско-венецуелски и сирийски. Първият е комбинация от разузнаване и операции на изтребители-бомбардировачи за идентифициране и елиминиране на лидерите на противника.
Израел тества този прийом срещу подкрепяната от Иран милитаристична организация “Хизбула” в Ливан, а Тръмп го “американизира” с отвличането на венецуелския президент Мадуро. Разсъждението е от просто- по-просто - след като “главата на змията” я няма, надеждата е, че “оставащото тяло”, разбирай организацията, ще се съживи под нов похлупак. Американски сенатори вече открито заговориха за “убийството на върховния религиозен предводител Али Хаменей”, а Тръмп не поставя никакви законови ограничения на подобна инициатива.
Вторият сценарий - сирийският, включва финансиране и въоръжаване на всяка група, враждебна на режима на аятоласите. В Сирия този подход е взел над половин милион жертви, но в крайна сметка диктаторът Башар Асад вече го няма, като в Иран се надяват, че историята към тях ще бъде по-милостива.
*“Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици. Тъй волята Зевсова стана,
след като в свада жестока се скараха и се разделиха
мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.”
- Омир, “Илиада”, Първа песен
