Най-значимите икономически събития в България през 2025 г.

ЕЦБ определя лихвите според нуждите на Германия и Франция, а не на България

Публичният дълг нараства тревожно бързо

Обещана бе ценова стабилност, но точно в навечерието на въвеждането на еврото инфлацията се ускори

Календарната 2025 г. завърши с противоречива картина за българската икономика. От една страна беше постигната целта за членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. От друга, политическата криза и неустойчивата фискална политика хвърлят сянка върху бъдещето и поставят под съмнение устойчивостта на икономическия модел.

През юни 2025 г. Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха положителни конвергентни доклади, потвърждаващи изпълнението на критериите от Маастрихт въпреки съмненията относно бюджетния дефицит и инфлацията. На 8 юли Съветът на Европейския съюз официално одобри присъединяването на България към еврозоната с фиксиран курс 1.95583 лева за евро. Това беше кулминацията на фазата на евроинтеграция, започнала с влизането в Механизма на обменните курсове II (ERM II) през юли 2020 г.

Официалната информационна кампания представи членството като пораждащо множество ползи, част от които всъщност представляват възможности, но резултатът от тях изобщо не е сигурен. Кампанията обеща инвестиции и просперитет, но без уточнение кога ще се случат и какви допълнителни условия са необходими за това. Обещана бе ценова стабилност, но точно в навечерието на въвеждането на еврото инфлацията се ускори.
В кампанията спорадично се споменаваха разходите за прехода към еврото, но вече всички са наясно, че те не са пренебрежими нито за банките и бизнеса, които бяха най-силни поддръжници на идеята за членство, нито за населението, което трудно се справя в момента с разплащанията едновременно в две валути.

Рисковете фактически не бяха дискутирани, но приемането на еврото представлява необратим избор - излизането от еврозоната е практически невъзможно без катастрофални последици. Не бяха споменати възможните асиметрични шокове, при които българската икономика се нуждае от различна парична политика спрямо останалата част от еврозоната. Не бе обяснено, че ЕЦБ определя лихвите според нуждите на Германия и Франция, а не на България. Не бе казано, че при икономическа криза или външен шок България ще трябва да разчита единствено на вътрешна дефлация - болезнен процес на намаляване на заплати и цени и т. н.

Според очакванията ми на базата на опита на други държави, приели еврото преди нас, именно в периода след одобрението за еврозоната ценовото равнище в страната отбеляза осезаемо покачване. През последните месеци на 2025 г. потребителите се сблъскаха с повишаване на цените в условията на недостатъчно конкурентен пазар и слаби контролни институции.

Според Националния статистически институт инфлацията на годишна база, измерена чрез индекса на потребителските цени, достигна 5.2% през ноември. Средногодишната є стойност за цялата година очаквам да бъде около 4.6% при наличие на сериозни съмнения относно качеството на данните. Този ценови натиск допълнително оскъпи живота на гражданите в навечерието на въвеждането на еврото. Официалната кампания обвини търговците в стремеж към нечестни печалби и отказа да признае, че самият процес на въвеждане на еврото създава инфлационни очаквания и възможности за спекулации.

Най-сериозният пропуск обаче бе пълното мълчание за фискалните последици. Членството в еврозоната изисква още по-строга бюджетна дисциплина, но на практика се случи обратното - след влизането в ERM II българските правителства пристъпиха към фискална експанзия, стимулирана от очакванията за по-лесно и по-евтино финансиране на нарастващите дългове.

Докато техническата подготовка за еврото протече относително гладко, политическата стабилност се разпадна, точно когато беше най-необходима. През декември 2025 г. след масови протести в цялата страна правителството подаде оставка само две седмици преди влизането в еврозоната. Непосредствената причина за протестите бе проектобюджетът за 2026 г., но останалите причини бяха също основателни - недоволство от корупцията, от неефективността на бюджетните разходи, от нереалистичното планиране на приходите, от отказа на политиците да допуснат референдум за еврото.

България встъпва в еврозоната на 1 януари 2026 г. без приет бюджет и с правителство в оставка. Това е прецедент в историята на валутния съюз - държава да влиза в подобна институционална несигурност. Рисковете са очевидни - липса на ясна фискална рамка в критичен момент, когато страната губи възможността за макар и ограничено провеждане на парична политика и трябва да разчита изцяло на фискалната дисциплина.
Българската икономика отбеляза растеж от около 3% през 2025 г., което я нарежда сред петте най-динамични в ЕС. Този привидно впечатляващ резултат обаче крие сериозни структурни проблеми. Растежът е базиран почти изцяло на вътрешното потребление, изкуствено подхранвано от увеличения на голяма част от заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите чрез автоматични формули.

През третото тримесечие на 2025 г. крайното потребление в реално изражение нарасна с 8.1% на годишна база, осигурявайки основния принос към БВП. В същото време инвестиционната активност остава слаба, а промишленото производство продължава да се свива, което допринася за спада на износа. Според неизгладените данни на НСИ през октомври 2025 г. промишленото производство спада със 7.6% на годишна база, като свиването в преработващата промишленост достига 6.4%. Тенденцията продължава близо три години и се обуславя от проблемите в германската икономика и липсата на структурни реформи и се усложнява от високите цени на електроенергията.

Моделът на растеж, задвижван от потреблението, е неустойчив и опасен. Когато икономиката расте над потенциала си, подхранвана от експанзивна фискална политика, но същевременно трупа бюджетни дефицити и не инвестира в производителни мощности, това неизбежно води до прегряване, инфлационен натиск и натрупване на макроикономически дисбаланси.

Едно от най-тревожните развития през 2025 г. е свързано с фискалната политика. След повече от 20 години на строга дисциплина, близки до балансирани бюджети и нисък публичен дълг, от 2020 г. насам се наблюдава трайна тенденция към фискална експанзия и безотговорност.

Влизането в ERM II през юли 2020 г. (неслучайно) съвпадна с началото на тази промяна. Едновременното действие на два фактора - пандемията от COVID-19 и перспективата за членство в еврозоната - създадоха удобно прикритие за фискално разхлабване. Пандемията предостави лесно оправдание за увеличени разходи, докато очакваното членство в еврозоната породи фалшивата илюзия за неограничено фискално пространство и желанието за бързо наваксване независимо от цената. Политическата класа изглежда повярва на собствената си пропаганда, че еврото автоматично носи стабилност и просперитет, независимо от качеството на средата.
Резултатът е бюджетен дефицит, който официално остава около прага от 3% от БВП, но се прикрива чрез творческо бюджетно счетоводство - отлагане на разходи за следващите години, извънбюджетно отчитане на други разходи и авансово събиране на приходи. Все пак той би се превърнал дори според официалните данни в свръхдефицит, ако не бяха получени макар и в намален размер второто (438 млн. евро) и третото плащане (1,47 млрд. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост.

Публичният дълг, макар и все още относително нисък в сравнение със средния в ЕС, нараства тревожно бързо. Към ноември 2025 г. той достигна почти 65.6 млрд. лева. Още по-притеснително е, че този дълг не се използва за инфраструктурни инвестиции или структурни реформи, а за текущи разходи - заплати, пенсии и неефективни програми.

Енергийният сектор, който дълги години беше предимство на България до голяма степен благодарение на АЕЦ “Козлодуй”, се превръща в проблем. В края на 2025 г. централата започна да работи с намален капацитет, което допълнително застраши енергийната сигурност на страната. В условията на високи цени на електроенергията в региона и зависимост от внос, това е сериозен риск както за промишлеността, така и за домакинствата.
Цените на недвижимите имоти продължиха възходящата си траектория през 2025 г., подхранени от редица фактори. Причините са многопластови - очакванията, свързани с еврото, натрупани спестявания, които не са декларирани и обложени с данъци и осигуровки, недостатъчната финансова грамотност, неликвидната фондова борса, чийто основен индекс всъщност се представи добре през годината.

Все още се очакват осезаемите ползи от пълноправното членство в Шенгенското пространство. Данните за външната търговия показват, че през 2025 г. износът на стоки намалява, докато вносът се увеличава. Резултатите в туризма не са впечатляващи, но все пак броят чуждестранни туристи в страната и приходите от нощувки се увеличават. Разходите на българските туристи за пътувания в чужбина обаче нарастват дори повече.
В заключение, България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. в неподходящ момент от институционална, политическа и фискална гледна точка. Политическата криза, липсата на бюджет, неустойчивият модел на растеж, базиран на потребление вместо на производство, фискалната нестабилност, колапсът в промишлеността и динамиката на пазара на недвижими имоти са неблагоприятни развития.

България постигна формалните критерии за еврозоната, но не изпълни едно неформално условие: стабилна институционална среда и доказана способност за фискална дисциплина в дългосрочен план. Реалният тест за страната идва сега, когато валутният борд вече не е в сила. Следващите месеци и години ще покажат дали българската политическа класа е способна на отговорно управление. Засега всички индикатори сочат в обратната посока - продължаване на популизма, фискална безотговорност и липса на структурни реформи. В този контекст еврото може да се окаже не благословия, а бреме, което ще изложи всички слабости на българския икономически и политически модел без възможност за лесно бягство.