Проф. Димитър Луджев, бивш вицепремиер и министър на отбраната, пред „Труд news“: Няма кой да реши политическата криза, никой не разсъждава и не търси изход

Наскоро излезе от печат вторият том от поредицата на проф. Димитър Луджев „Революцията в България 1989-1990 в Пантеона на времето“. „Аз продължавам своята мисия да възстановя, доколкото е възможно, истината за нашата революция, за смяната на системата“, каза в началото на нашия разговор проф. Луджев. Той припомни, че тогава Стратега Лилов е говорил за промяна, но промяна значи да пипнеш нещо, без то съществено да се промени. Докато СДС са искали смяна на системата. „Смяната е революционен процес“, категоричен е нашият събеседник. Във втория том той разказва за формирането на СДС като политическа сила, за Кръглата маса през 1990 г., за Великото народно събрание, оставката на Петър Младенов, избора на Желю Желев за президент. Луджев се надява, че ще дойдат поколения, които за разлика от днешните жълтопаветници от ПП ще се интересуват и ще се поучат от събитията в началото на българската демокрация.

- На 7 декември се навършват 35 години от основаването на СДС, политическата сила, която преобрази страната, даде на България двама президенти и трима премиери... И залезе. Сега е в коалиция с ГЕРБ, председателят му е депутат, главният секретар - евродепутат. Това май остана от СДС, господин Луджев? 
- Той съществува само формално, на хартия. Реална политическа формация СДС вече няма. И то отдавна, преди да ги глътне ГЕРБ. Упадъкът започна много по-рано, след като Иван Костов уби СДС, създавайки ДСБ, после Синя коалиция, загуби се всякаква идентичност и нещата съвсем се размиха. Става дума за партията СДС, защото преди 35 години бе създадена коалицията СДС, която първоначално включваше 7-8 формации, после стигнаха докъм 16. В този първоначален вид СДС се превърна в двигател на демократичния процес, но просъществува до 1995 година, когато Иван Костов направи партията СДС. Тя вече имаше съвсем друг характер, носеше трите букви, претендираше, че осъществява синята идея, но ако погледнем внимателно какво направи тази формация през следващите години ще видим, че тя доста се отдалечи от либерално-демократичните принципи и идеи, с които бе създадена.

- Връщането на Симеон Сакскобургготски също допринесе за разпада на СДС?
- Това връщане бе поредната илюзия за българското народонаселение и стана възможно поради твърде противоречивата политика на правителството на Костов и по-специално катастрофалната приватизация, която то извърши и нямаше нищо общо със закона, който приехме през 1991 година. Имаше един доклад на МВФ с насоки как да се извърши приватизацията, където изрично се казваше, че тя не е просто прехвърляне на държавната собственост в частни ръце, а е процес на модернизация, на създаването на пазарен тип икономика. А при нас какво стана? Вместо модернизация, 83 процента от активите бяха ликвидирани! Насложи се и разочарованието от разрушителната политика в селското стопанство. И всичко това доведе до търсенето на някакъв нов спасител.
 
- Можете ли да направите някаква аналогия с днешно време?
- Аналогията е с това, че има повсеместно разочарование от всички политически формации. Но на хоризонта не се вижда спасител, това пък е разликата. Хората ядоха достатъчно бой и помъдряха, за да престанат да вярват че цар, пъдар или някой друг ще ги спаси. А първото СДС бе призвано да извърши либералните реформи и модерна държавна администрация. Реформите са интелектуален процес и се извършваха от хора, които имаха капацитет, енергия и воля. Тези хора с реформаторски възможности - и червени, и сини, постепенно бяха изхвърлени. Как може да очакваш реформи от едно правителство, което е оглавено от човек, който няма нито капацитет, нито воля и желание да ги извърши... Ако направим един персонален преглед на политическата фауна днес ще видим, че нито една от партиите не разполага с хора с капацитет, воля и желание да извършат реформи в публичния сектор и в икономиката. Мнозинството от населението вижда това и за партиите в момента гласуват клиентелистите, които се надяват, че ако дойдат на власт, ще вземат някоя позиция или ще направят някоя бизнес далавера. Плюс една полуграмотна част от аутсайдери от населението, която гласува за корумпирани формации.

- Вие добре познавате Ахмед Доган, свърши ли неговата ера в българската политика с появата на Делян Пеевски? 
- Мисля, че не е свършила. Той е единствената по-сериозна политическа фигура, която остана, така че не го отписвайте. Е, в момента с всичките му кусури се набива и президентът Радев като по-сериозна фигура...

- Той натрупа доста негативи за тези седем години - и с вдигнатия юмрук, и с шарлатаните от ПП, и със служебните си правителства? 
- Ако погледнеш социологическите изследвания, той май е единственият, който има по-сериозен рейтинг на одобрение. Аз не случайно казах - с всичките му кусури. Според мен най-големият му провал беше, че събори правителството на четворната коалиция. Това показа, че той не може да надскочи нивото на собствения си интерес. Но така или иначе се вижда, че той заема едни по-сериозни позиции и запазва някакъв авторитет. Президентската институция винаги го е имала. Има ресурс при него - аз съм казвал и друг път - че той има два варианта. Или ще създаде нова формация, която ще бъде от лявоцентристки характер, като изземе електората на сегашни подобни формации и някои националистически от типа на „Възраждане и ВМРО, или пък направо ще си овладее БСП, която е родилното му място. Но като персона е достатъчно мощен, за да се открои на фона на останалата политическа - то не е класа, а е група от т. нар. политици в България.

- Четири години продължава политическата криза, кой според вас я предизвика и продължава да подклажда? 
- Тя бе породена след управлението на Борисов и с малката надежда, че с новите формации, които възникнаха около протестите, може да се извърши един културно-политически поврат, че в политиката ще навлезе една нова генерация - по-образована, по-професионална и по-почтена. Но се оказа, че тази нова генерация за съжаление е твърде инфантилна и няма необходимия капацитет от управленческо умение и воля да промени нещата. И към днешна дата злоупотреба с властта на държавните и обществените институции продължава да вирее. Това е големият проблем и затова кризата продължава, просто защото няма кой да реши тази криза. Виждаме дребнави сблъсъци, ти на мене - аз на тебе, аз държа на този, аз пък държа на оня - никой не разсъждава и не търси изход. Единственият вариант да се реши кризата бе италианският вариант. Когато Италия изпадна в подобна задънена улица преди време, поканиха един авторитет като Марио Драги, той създаде един технократски кабинет, извърши сериозни реформи в публичния сектор, във финансите и икономиката и след това върна властта на партиите, но те вече се бяха очовечили.

- Ние нямаме човек като Марио Драги...
- Напротив, имаме, но не виждам кой ще го покани. Кристалина Георгиева си е готова за това. Но работата е там, че нашите политически фигури са толкова дребнави, как така ще дадат властта на някакви технократи! Ами те за какво са там? Как така няма да бъркат в копанята, това е изключено! 

- Е, чуват се гласове за равноотдалечен премиер и се дава за пример Димитър Попов. Вие бяхте вицепремиер в това правителство?
- Разликата със сега е грамадна. Тогава този кабинет беше практически създаден от политическите сили СДС и БСП, БЗНС не играеха особена роля и гравитираха към нас от СДС. Това беше политически кабинет, а Димитър Попов номинално беше водещата фигура, той беше удобната фигура за двете страни, по-скоро за нас от СДС. Той не беше тази фигура, от която се нуждаем в момента. Сега ни трябва силна фигура, която да създаде силен кабинет и да извърши много сериозни промени. Като тази правителствена ефективност, която Тръмп ще провежда в САЩ. Ние плачем за подобна институция, каквато ще оглави Илън Мъск, която да направи критичен анализ на нашата политическа система и да определи реални мерки за съкращаване на бюрокрацията и за премахване на корупционните схеми, въобще да се бори срещу злоупотребата с властта.

- И пак се чуват гласове за провеждане на Кръгла маса, за преосноваване на държавата... Има ли нужда сега от такава маса?
- Няма нужда, има си парламент. Кръглата маса възникна в една революционна ситуация, когато комунистическият парламент беше делегитимиран, нямаше авторитет. Кръглата маса тогава бе между управляващи и опозиция и имаше задача да смени системата. Сега няма нужда от смяна на системата, има нужда от усъвършенстване и реформирането u. Има си нормален легитимен парламент, там да се договорят, да си преговарят, както стана във Великото народно събрание, когато Кръглата маса отпадна. Тя вече не беше нужна, имаше легитимно избрани политически сили и парламент, както сега. Друг е въпросът, че са избрани само от една четвърт от населението. Нашата политическа система е тежко болна и се нуждае от сериозна операция, но не виждам кой ще я извърши. Никой не мисли за нещо по-мащабно, а нещата са много сериозни. Проблемът е персонален. Както казваше навремето държавният секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър, нас не ни интересуват програмите и декларациите на разните партии. Ние отваряме файловете и гледаме кои хора са във властта и си правим сметката кой какво може да свърши...

- Борисов предложи председател на НС от ППДБ, премиер от ГЕРБ. Във ВНС се стигна до консенсус президент от СДС, премиер - от БСП...
- Ситуацията пак е различна. Там съглашението беше тройно. Александър Лилов предложи председател на събранието от БСП, президент от СДС и коалиционно правителство с премиер Луканов, който щял да бъде едва ли не надпартиен. БСП бе в безизходица, те спечелиха една пирова победа на изборите, но не можеха да упражняват властта. В момента ситуацията не е такава, тя си е чист балкански пазарлък и лични амбиции. Пак се връщам на личностите.
 
- През 1994 година вие основахте партията „Нов избор“. Дойде ли му сега времето за нов избор, господин Луджев?
- Да де, ама откъде да се пръкне този нов избор? Много е буренясала нашата политическа нива. Тук вече опираме до много големи въпроси - до деградацията на нашето общество, до това, че милион и половина българи са извън България, че голяма част от интелектуалния потенциал на нацията, която може да управлява, е извън страната, друга част е вътрешно емигрирала и не ще да се занимава с политика. Нямаме интелектуални и академични средища. Въобще налице е тотална деградация на обществото, която не може да роди никакъв нов избор. Някой трябва да разчисти публичната сфера, за да се даде път на подобни хора. В момента институциите подбират хората си по интереси. Трябва да се промени изцяло механизмът на подбора, на селекция на хора, които влизат в парламента и в управлението. Сега има една партизанска клиентелистка схема, която запушва пътя за обновяване и модернизиране на политическата класа.

Нашият гост

Проф. Димитър Луджев е роден на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършва Висшия икономически институт през 1979 г., специалност “Политикономия”. Работи като научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките.
От 1990 г. е член на СДС и участва в Кръглата маса. Избран е за народен представител в 7-о Велико народно събрание и за заместник министър-председател в коалиционното правителството на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за народен представител в 36-ото Народно събрание и за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.
През май 1992 г. подава оставка заради влошени отношения с министър-председателя. Напуска също СДС и парламентарната му група и основава партията Център “Нова политика”, която по-късно прераства в Либерален съюз “Нов избор”. След оставката на правителството на Любен Беров през 1994 г. е предложен за министър-председател, но не получава нужната подкрепа при гласуването в парламента. През 1997 г. “Нов избор” е сред учредителите на коалицията Обединение за национално спасение. Луджев е избран за народен представител в 38-о народно събрание.
Професор, доктор. Има множество научни публикации. Автор е и на книгите “Град на две епохи”, “Революцията в България 1989-1991 г.”, “Преходно време”.