Реваншизъм ни клати от Освобождението насам

Три пъти заседава Държавен съд, един път Народен

Този злокачествен процес тръгва със Закон за съдене на министрите, приет през 1880 г.

Реваншизмът е големият препъни камък в българската политика. Вместо да надгражда, всяка нова власт зачерква постиженията на предишната. Вади черното наяве и си затваря очите пред бялото. Бившите управници са подложени на репресии.

Този злокачествен процес клати отечеството от Освобождението насам. Тръгва със Закон за съдене на министрите, приет през 1880 г. Според него специално за тях може да бъде конструиран Държавен съд.

На 29 ноември 1900 г. пуска кепенци Десетото народно събрание. На 22 февруари 1901 г. отваря двери Единадесетото. Начело с Найчо Цанов, група депутати внасят предложение за съдене на министри от бившия режим. Кандидати за затвора са Тодор Иванчов, Васил Радославов, Димитър Тончев, Михаил Тенев, Григор Начович, Димитър Вачов и Петър Пешев.

Идеята е приета със смазващо болшинство. Гласувана е комисия, която да разследва делата на ексуправляващите. Дванадесет разгневени мъже три месеца се ровят в архивите. Резултатът е обширен доклад, който сочи потресаващи злоупотреби.

Шашми при събирането на средновековния данък десятък, въведен от правителството. Далавери с покупката на железопътни вагони. Спекулации около строежа на Варненското пристанище. Намеса в Софийската лотария. Корупция при даване под наем Столичните минерални бани. Не е пропуснат дори публичният дом, където също е открит конфликт на интереси!

Първият Държавен съд заседава през 1903 г. Пешкира опират Тодор Иванчов, Васил Радославов и Димитър Тончев. Тримата получават по 8 месеца тъмничен затвор и лишаване завинаги от граждански и политически права. Присъдата обаче не влиза в сила, амнистирани са от поредното Народно събрание.

Вторият Държавен съд е през 1911 г. по искане пак на депутати. Пред Темида са изправени министри от кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. В тройката лъщи името на Цар Рачо, както го коронясват. Той е рекордьор по корупция за всички времена.

Генералът е забъркан в най-големите афери на ХХ век. Краде от оръжейни доставки, от строеж на железопътни линии, от всяка каца, в която може да се бръкне. Рачо е и първият наркотрафикант в коридорите на властта. По време на Първата световна война е част от канал, който изнася маково семе в Германия. Като се тегли чертата, излиза, че със своята неуморна деятелност е ощетил държавата с няколко милиарда лева.
Цар Рачо не сменя генералската униформа с раиран костюм. Съдът е разпуснат преди да издаде присъди.

Третият Държавен съд е по земеделско време. През септември 1922 г. БЗНС тика в затвора почти всички водачи на опозицията. Става международен скандал и оранжевите бързат да узаконят репресията. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени като виновници за националната катастрофа. Ще се пускат черни бюлетини за „невиновни“ и бели за „виновни“. Върху белите са изредени имената на 22 бивши министри.
На 19 ноември в бяло гласуват БЗНС и БКП. Широките социалисти също са за съд, но настояват Темида да подбере и земеделците. Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на ВМРО. От 931 062 гласували 647 313 казват „виновни“, 223 584 маркират „невиновни“. Другите 60 165 листчета са обявени за невалидни.
Най-тежката присъда, доживотен строг тъмничен затвор, получават шестима. Отново Васил Радославов и Димитър Тончев заедно с Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков. Амнистирани са след преврата на 9 юни 1923 г.

Войници охраняват Софийския университет, където се водят дела на Народния съд.

Ето го и така нареченият Народен съд. Неговата мисия е да обезглави политическия, военния и интелектуалния елит на нацията. Да разчисти територията за съветизация на страната. Или както образно се изразява един съвременник: „На мястото на изсечената гора да поникнат храсти!“

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за трибунала. Според документа той се състои от върховни и областни състави. Върховните са 12, областните 68. В техните рамки са организирани 135 масови процеса из цялата страна.

Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 са повдигнати обвинения. Издадени са 2730 смъртни присъди.

Разправата със Стамболов

Следен, изолиран и съсечен

Стефан Стамболов подава оставка и на 19 май 1894 г. иде на власт Константин Стоилов с неговата Народна партия. Започва класически реваншизъм, пуснат в действие от новите управници.

Тайни агенти вървят по петите на Стамболов. Нощем стражари охраняват вратите на дома, не позволяват на никого да влиза и излиза. Прекъснат е телефонът. Отказват му задграничен паспорт, за да се лекува в чужбина. Претърсват международните влакове да не би да избяга. Води се следствие, готвят му Държавен съд.

Григор Начович е министър в народняшкото правителство. Известен като Велзевул, той поддържа връзка между кабинета, двореца и професионалния атентатор Наум Тюфекчиев. В “Кроежът за убиването ми” Стамболов сочи, че е организирана шайка от 10-15 главорези, които да го ликвидират. “Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, за да поддържа разбойниците”, пише той.

Тюфекчиев знае, че Стамболов носи бронежилетка. Изстрел с пищов е рискован, преценява професионалистът. Ще бъде даден само един гърмеж във въздуха за начало на акцията. После ще се действа с хладно оръжие. В навечерието на екзекуцията един ятаган и дълъг войнишки нож старателно са наточени и намазани с отровен зехтин. Хем да режат мазно, хем да подлютят раните.

На 3 юли 1895 г. жертвата е съсечена насред София от тройката Боне, Халю и Талю. Заради жегата този ден Стефан Стамболов бил без ризница.