Рекордните температури подчертават фаустовската сделка

Охлаждащият ефект на аерозолите е бил подценен

Ученият, който през 80-те години на миналия век алармира за изменението на климата, заявява, че светът е на път да достигне 2C над прединдустриалните температури до 2045 г., като предупреждава, че истинската степен на глобалното затопляне от години се прикрива от замърсяването. 

Джеймс Хансен, бивш учен от НАСА, който понастоящем работи в Колумбийския университет, заяви, че рекордните температури през последните две години са първото плащане, дължимо по „фаустовската сделка“, при която замърсяването на въздуха на практика компенсира глобалното затопляне, пише Financial Times.

Учените се опитват да разберат как 2023 г. и 2024 г. са станали най-горещите години в историята, като отбелязват, че краят на последния метеорологичен цикъл Ел Ниньо - който обуславя по-топлото време - не е довел до значителен спад на температурите. 

В статия, публикувана в Environment: Във вторник екип от изследователи, ръководен от Хансен, заяви, че замърсяването с аерозоли има охлаждащ ефект върху Земята, като отразява постъпващата слънчева светлина обратно в космоса, противодействайки на глобалното затопляне, предизвикано от емисиите на парникови газове.

Според проучването обаче светът вече изпитва истинските мащаби на глобалното затопляне, след като през 2020 г. влязат в сила нови правила за корабоплаването. Правилата ограничават количеството на сярата, използвана в корабното гориво, което води до по-малко замърсяване на атмосферата със серни аерозоли.

„Човечеството сключи лоша сделка, фаустовска сделка“, каза Хансен. „Фаустовското плащане на дявола е настъпило.“

През 1988 г. Хансен свидетелства пред Сената на САЩ за това как човешката дейност е отговорна за затоплянето на Земята, в едно от първите високопоставени предупреждения за изменението на климата. 

Хансен и неговите колеги заявиха, че охлаждащият ефект на аерозолите е бил подценен. В новия документ изследователите твърдят, че аерозолите имат много по-голямо охлаждащо въздействие, когато се изпускат в относително чист въздух на места, които са податливи на промени в облачността. 

Те прогнозираха, че през тази година глобалните температури ще останат на или близо до рекордните нива - тенденция, която би подкрепила теорията им за намаляващото разпространение на корабните аерозоли. 

„Температурите на морската повърхност ще останат необичайно високи, осигурявайки гориво за мощни бури и екстремни валежи“, добавят те. 

Според тях глобалното затопляне през следващите 20 години вероятно ще бъде около 0,2-0,3 °C на десетилетие, като до 2045 г. температурите ще достигнат 2 °C над прединдустриалните нива. 

В рамките на Парижкото споразумение почти 200 държави се споразумяха да ограничат повишаването на глобалната температура значително под 2C, а в идеалния случай - до 1,5C над прединдустриалните нива. Президентът на САЩ Доналд Тръмп започна процеса на оттегляне на Вашингтон от пакта за втори път.

„Целта от 2C е мъртва“, заяви Хансен, позовавайки се на продължаващото високо търсене на енергия от конвенционалните изкопаеми горива.

Ускореното глобално затопляне ще доведе до по-нататъшно топене на полярните ледове и потоци сладка вода в северната част на Атлантическия океан, което от своя страна може да доведе до спиране на Атлантическата меридионална циркулация (Amoc) в рамките на няколко десетилетия, твърдят изследователите. Това е мащабна система от океански течения, която спомага за това места като Обединеното кралство да са много по-топли от други райони на подобна географска ширина.

„Ако се допусне Amoc да спре да функционира, това ще доведе до сериозни проблеми, включително покачване на морското равнище с няколко метра“, пишат авторите, описвайки подобен сценарий като „точка, от която няма връщане назад“.

Документът разглежда и други така наречени климатични фактори, които могат да променят температурите на планетата, но установява, че проблеми като слънчевата радиация и изригванията на вулкани имат много по-малко въздействие от аерозолите, свързани с корабоплаването и емисиите на парникови газове.

Някои учени поставиха под въпрос изследването. Пиърс Форстър, професор по физическо изменение на климата в университета в Лийдс, заяви, че ефектът на аерозолите има само „малък принос“. 

Ричард Алън, професор по климатология в университета в Рединг, заяви, че докладът е „изчерпателен“, но твърди, че констатациите изглеждат „прекалено мрачни в сравнение с нарастващия брой научни изследвания“.