Рецидивистите - острието на руската армия

От килията, до фронта

Бият се за родината още от времето на Великата отечествена война

През първата година от началото на Великата отечествена война частите на Червената армия активно се попълват от затворници. И макар че повечето от тях са осъдени за дребни престъпления, често на фронта се озовават и рецидивисти, за които затворът е техен дом. Въпреки безстрашието на престъпниците и тяхната дързост в битка, от 1944 г. властите спират да комплектуват военни части с “урки”.

Изпращането на затворници на фронта е необходима мярка за съветското ръководство: поради катастрофалните загуби през първите месеци на войната възниква спешна нужда от работна ръка. Решено е частите на Червената армия да бъдат докомплектовани с престъпници, които в замяна на затвор изкупват вината си пред Родината с кръв.

Заклети престъпници

Според първоначалното решение на Върховния съд на СССР, издадено през януари 1942 г., на фронта могат да отидат само тези, които имат срок лишаване от свобода до 2 години. Но поради влошаването на военната ситуация до 1943 г., в редиците на Червената армия са допуснати и рецидивисти, които имат зад гърба си по няколко престъпления и по-дълги присъди.

В по-голямата си част опитните “урки” са заклети престъпници, отличаващи се със своята дързост и предизвикателен характер. Те живеят по свои собствени правила, и презирайки общоприетите социални норми, се опитват да ги следват не само в затвора, но и извън него. Мнозина се бият с надеждата да намалят присъдата си, както и да избягат от оскъдната храна към по-задоволителна дажба на фронтовата линия.

По това време една година на фронта за осъдените е равна на три години затвор. Според много очевидци, затворниците се бият не по-зле от обикновените войници. В очерка на писателя Варлам Шаламов “Войната на кучките” може да се прочете, че урките, които имат естествена склонност към риск, както и решителност и арогантност, се считат за доста ценни бойци. От тях излизат рискови партизани, безстрашни разузнавачи и безмилостни войници.

Крадецът си остава крадец

Престъпниците често създават проблеми с дисциплина.

И все пак, въпреки бойните качества и приноса на престъпниците за поражението на врага, жаждата за престъпен начин на живот, която се е вкоренила в тях, често се усеща. Според спомените на офицер Иван Мамаев, чиято рота е попълнена през 1943 г. с група затворници, крадците обичат игрите на карти и създават проблеми с дисциплината.

Когато веднъж срещат рецидивисти от друга част, подчинените на Мамаев започват картов “турнир”, напълно игнорирайки заповедите на своя командир. При друг случай, докато конвоират пленен германец до щаба, затворник от частта на Мамаев принуждава задържания да събуе ботушите си. По време на присвояването на безплатното “ново нещо” Фриц се възползва от възможността и след като убива “алчния фраер”, бяга от плен.

“Урките не пропускаха възможността да откраднат пари или неща на други хора, както и да подправят печата на командира върху купоните, за да получат допълнителна храна. Често във формированието, обслужвано от крадци, се разразяваха ужасни боеве, които завършваха с тежки рани или смъртоносни наранявания.”

Ситуацията се променя

През 1944 г. излежаващите присъди са лишени от възможността да постъпят в Червената армия като част от доброволчески набор, а причините са няколко.

Първо, ситуацията на фронта се променя: след Сталинград и Курската битка СССР има непоклатимо предимство пред Германия. В допълнение, дисциплината и бойните умения на обикновените фронтови войници значително се повишават.

Намаляват загубите на жива сила и това позволява да се запази броят на бойците в рамките на 11,5 милиона души - толкова са преброени до края на 1944 г. Необходимостта от попълване на редиците с рецидивисти изчезва - кризата от 1942 г. остава в миналото и няма и намек за нейното повторение.

Второ, разкъсаната от война страна се нуждае от работници. Хиляди разрушени градове и села, десетки хиляди промишлени и селскостопански предприятия, повече от 60 000 км. железопътни линии и стотици хиляди пътища - имат остра нужда от възстановяване, за да се установи мирен живот. През 1944 г. съветските войски на практика освобождават страната от германските нашественици и въпросът за повишаване на националната икономика на СССР започва да излиза на преден план. В тила почти не остават здрави мъже, които да се справят с текущите проблеми, с изключение на затворниците. Решено е те да бъдат включени в реставрационните работи: според груби оценки в процеса участват повече от 2,5 милиона души.

Трето, съветското командване през 1944 г. вече е наясно с положителните и отрицателните страни на частите, където има криминални елементи. Офицерите и генералите не без основание вярват, че след като навлязат на територията на европейските страни с армията, престъпниците ще започнат да плячкосват и ограбват населението. Въпреки че Европа е поразена от войната, за разлика от Съветския съюз, нейните граждани запазват богатството си и именно то може да привлече вниманието на рецидивистите. За да се избегне ширещата се престъпност, както и да се предотврати евентуална вреда на репутацията на СССР, ръководството забранява изпращането на доброволци от затворниците на фронта година преди победата.