Рускинята Анастасия Рунова разказа за последните мигове от живота на Иван Томов.
Тя е един от хората, оказали последна помощ на българския алпинист, който загина преди дни, на слизане от осемхилядника Лхотце (8516 м) в Хималаите. По БНР 24-годишната московчанка разказва, че е отишла на експедицията по покана на Томов, с когото преди година изкачват два седемхилядника в Таджикистан. На 16 май Иван, а около два часа по-късно и тя изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. Така 35-годишният русенец става третият българин, стъпил на Лхотце, и вторият (след Христо Проданов), сторил това без допълнителен кислород.
24-годишната Настя пък става най-младата рускиня, изкачила този осемхилядник. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Настя е транспортирана с хеликоптер до болница в Катманду, с възпалено гърло и изтощение от дългото време, прекарано на голяма надморска височина.
По националното радио тя разказа за запознаанството си със сънародника ни:
"Ние пристигнахме заедно на експедицията. Иван ме покани. Запознахме се в Таджикистан миналата година, когато ходихме на връх Комунизъм (Исмаил Сомони - 7495 м, в Памир - бел.ред.) и на връх Корженевска (7014 м, пак там - бел.ред.) И в тази експедиция бяхме заедно".
"Той беше болен, имаше кашлица по време на цялата експедиция и мислеше да не тръгва, но после каза: "Аз все пак ще пробвам"... И тръгна към върха", обясни Анастасия Рунова.
По думите й Иван томов е починал на около 10 метра от четвърти лагер, до палатката.
Пакистанският алпинист Али Садпара е спал заедно с него в една палатка. "Посред нощ Али се събудил и чул, че Иван иска вода. Али загрял вода, дал му да пие и на сутринта ми съобщи, че Иван е в съседната палатка и че му е лошо. А Серги ми помогна да спуснем тялото. Помогна ми в началото да се опитаме да спуснем Иван по-надолу, защото той се опитваше да ходи малко или много. А после, когато Иван загуби съзнание, той се опита да го спусне, заедно с другите испанци", разказа Рунова.
Те ми казаха, че сега трябва да спасят мен и че той няма да дойде на себе си и трябва спешно да сляза надолу. Опитахме да го преместим някак и после, когато разбрахме, проверихме пулса. Той не реагираше на светлина, нямаше пулс. Започнаха да ми помагат да се спускам надолу, защото прекарах прекалено много време на тази височина, добави рускинята.
На въпрос как ще запомни Иван томов тя отговори: "Той беше много отговорен, много добър, малко затворен. Винаги беше готов да се притече на помощ. Отговорен, сериозен и обран".