Сега ти ще чистиш обувките ми, господарю

Как варварите бяха поканени в Римската империя като гастарбайтери, надявайки се на тяхната отлична работа

Чужденците също искаха вани с листа от роза, вино с мед и сапун от магарешко мляко

Преди много време в Римската империя варварите не бяха смятани за хора. Когато римляните бяха питани защо не харесват „чужденците” (именно така се превежда думата „варварин” от древногръцки), те с желание изброяват - татуировките, боклука около техните жилища, глупавите им дрехи, как се молят на някакви странни богове. На пазарните площади на Рим актьорите комедианти говореха с варварски акцент, а тълпата се превиваше от смях.

Варварите се съпротивляваха на римските завоевания, макар че завиждаха на култура и лукса, в който живееше тази цивилизация. Чужденците също искаха вани с листа от роза, водопровод, вино с мед и сапун от магарешко мляко вместо животинските кожи. Но къде го има. На варварите им беше забранено да се заселват на територията на Римската империя. През 376 г. обаче бежанците вестготи (западни готи), потиснати от хуните, се обърнаха към император Валент II и поискаха разрешение да живеят по неговите земи. Валент беше изкушен от това, че вестготите имаха 200 000 воини и могат да участват в неговите кампании, докато техните жени ще обработват нивите и ще наводнят империята с храна. И това беше първата в света покана в Рим да дойдат гастарбайтери.

... Скоро стана ясно, че мечтите на Валент как разчуствалите го чужденци да орат земята, да отглеждат стада от тлъсти прасета и кривороги кози и да хвалят великия император, се оказаха пълна лъжа. Получили убежище (в района на днешна Румъния) варвари заявиха, че изобщо не знаят какво да правят с тази земя. Те са воини, би трябвало да отсекат нечия глава с мечовете, а прасетата и козите те получат като плячка от победения враг. Разбира се, скоро сред вестготите настана глад. Местните римски власти, представлявани от сановника Лупицин, решиха да спечелят пари от гастарбайтерите и им предлагаха храна на прекомерни цени и някои от варварите бяха принудени да продават децата си в робство. Вестготите започнаха да изпращат римляните на тяхната „латинска майка”, а тя в отговор извика войските. Като пуснал вестготите в империята, Валент нито получи развитие на селското стопанство, нито воини, а напротив, трябвало да прехвърли войници, така че гастарбайтерите да не разбият на римляните мордата.

... Всичко приключи забавно. През 378 г. Лупицин кани вождовете на вестготите на бизнес обяд, и там те се скарват, вождовете биват убити, с изключение на един на име Фритигерн, който избяга от този странен обяд. Фритигерн въстава, и около него се обединяват не само вестготите, но и остготите, хуните и аланите. А те умееха да воюват, не да орат земята. Фритигерн удари Лупицин и напълно превзе цяла Тракия. Император Валент спешно поведе армията. Неговата политика за привличане на гастарбайтери му изигра лоша шега. Валент беше ранен в битка от копие, а уморените от 18-километровия поход римски войници се разбягаха (оказа се, че те никога не се уморяват да бягат). Раненият император бе пренесен в хижата на лесничея. Варварите подпалили сградата с огнени стрели, а императорът беше изгорен. Накратко, Валент не успя с мултикултурализма. Вестготите веднага се разпръснаха из провинцията и започват да грабят малките селища, превръщайки се в обикновени бандити. Варварските празници продължиха до 382 г., когато новият римски император Теодосий отново разреши на вестготите официално да живеят в империята, защото той се нуждаеше от техните мечове в борбата срещу претендентите за трона.

... Империята се населваше с варвари все повече. Те бяха хвърлени в най-кървавите битки, но не им беше позволено да получат римско гражданство и да купуват земя. Вестготите бяха слабо асимилирани - те не винаги искаха да приемат християнството, ядяха своята си храна и носеха своите си дрехи. Римляните вече не искаха да служат в армията. Защо да си проливат кръвта, когато има евтини гастарбайтери? Скоро много варвари станаха римски пълководци - например вандалът Стилихон и той доведе 30 000 свои съплеменници в Рим, обяснявайки ласково на гражданите на Рим: „Защо вие се биете, метете улиците, чистите тоалетните и карате колесниците? Отпуснете се и хапвайте салата с езици от славей в престижни таверни. Моите момчета ще направят всичко за вас”. Стилихон успешно отблъсна нахлуванията на другите варвари и всички римляни си помислиха - ау, каква гениална идея.

Чужденците се бият с чужденци, а ние си седим в басейна и пием студено вино. Идилията с виното не продължи дълго и през 408 г. беше разкрит заговора - Стилихон реши да завземе властта в империята и да постави своя син на трона. Той беше убит, а в Рим започнаха погроми срещу мигрантите.

Гастарбайтерите призоваха вожда на вестготите Аларих, който не се нуждаеше от втора покана и той превзе „вечния град” с щурм. Нямаше кой да защитава Рим - всички лежаха в басейните с вино в ръка и бяха забравили да се бият. Вестготите пометоха изнежените римляни и се отърваха от знатните.

... Сега вече в Рим бяха наистина уплашени от варварите. Християнският историк Орозий пише, „аз трябва да ги избягвам, защото са гибелни, да ги лаская, защото те са господарите, да се моля за тях, въпреки че са езичници, да бягам от тях, за да не ме хванат в капан”. Наистина, не се направиха никакви изводи: генералите (с редки изключения като римлянина Етий) бяха варвари. През 455 г. Рим е превзет от варварски орди за втори път, но този път от вандалите, и градът не оказва и най-малката съпротива. Варварските командири предаваха короната на когото си искат, а някакъв си Рицимер сам се назначи за император. От скука той даде престола на Майориан, но след 4 години го екзекутира. Поставиха нов Цезар, Либий Север, който почина, а генералът не избра нов монарх от година и половина - той и така си живееше добре. Сенаторът Прокопий Антемий, който бе изпратен като император от византийците, бе убит от Рицимер.

Всичко свърши с това, че през 476 г. поредния командир на римските войски, немецът Одоакър, свали последния император на Рим тинейджъра Ромул Августул и се обяви за крал на Италия. Римляните бяха изненадани да разберат, че само след сто години след пристигането на първите имигранти, те изведнъж се превърнаха от господари в слуги. Сега те самите трябваше да служат на новите господари и да чистят техните обувки. Макар че, тогава нямаше обувки, но варварите бяха любезни да дават за почистване сандалите си.

... Европа потъна в тъмните векове за повече от хиляда години. Постиженията на римляните - като водопровод, луксозни тоалетни, многоетажни сгради, гурме кухнята бяха забравени: монарсите на варварските кралства управляваха навсякъде и бяха свикнали да късат едва обгорялото на огън месо, със зъби, да се наливат с вино и да се облекчават в храстите. Тук, разбира се, някои хора ще направят интересна аналогия. Авторът не прави ли сравнение в статията с милионите бежанци, нахлули в Европа през 2015 г.? Или с това, че в Германия турската диаспора е достигнала 3 милиона, а броят на имигрантите в определени райони на Париж е стигнал 60%? А други ще прехвърлят аналогията с Рим на север, в Москва, където навсякъде по улиците се чува реч от централноазиатските републики?

И аз, усмихвайки се, ще им отговоря - е, и какво! Нищо подобно няма. Римската империя седеше в локва от имиграция и мултикултурализъм преди векове. А в нашия съвременен свят, в нашия суров режим и в просветена Европа, такава грозота не може да се случи по никакъв начин. Вярно е, че историята има тенденция да се повтаря... но не-не-не. Не и в този случай.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)