Седмичната анкета на “Труд нюз“: Глобите за „средна скорост“ – схема за събиране на пари

Нова анкета на trud.bg с въпроса „Вярвате ли, че глобите за „средна скорост“ подобряват безопасността на движението по българските пътища?“ разкрива ясно недоверие у обществото към ефективността на този подход. В рамките на седем дни в допитването са участвали 2140 души с уникален IP адрес, а резултатите очертават категорична обществена позиция.

Огромното мнозинство – 71.45% от анкетираните – смятат, че това е „поредната схема за събиране на пари“, която няма да доведе до реални промени в пътната безопасност. Според тях държавата залага на репресивни мерки и финансови санкции вместо на системен контрол, превенция и подобряване на инфраструктурата. Тази нагласа е показателна за натрупаното недоверие към институциите и усещането, че пътните глоби често се използват повече като инструмент за приходи, отколкото за спасяване на човешки животи.

От другата страна стоят 26.59% от гласувалите, които вярват, че глобите за „средна скорост“ могат да бъдат ефективен инструмент срещу войната по пътищата. Според тях автоматизираният контрол би ограничил възможностите за корупция и би стимулирал шофьорите да се движат по-отговорно, знаейки, че системата следи средната им скорост в даден участък, а не само моментното превишение.

Едва 1.96% от анкетираните заявяват, че не шофират и темата не ги интересува – доказателство, че въпросът за безопасността на движението е от общонационално значение и засяга пряко голяма част от обществото.

Анкетата за пореден път показва, че доверието в институциите, отговорни за пътната безопасност, е силно разклатено. Вместо да се възприемат като мярка за превенция, новите технологии и контролни системи се тълкуват основно като форма на финансов натиск. Това поставя под въпрос ефективността на всяка нова инициатива, ако тя не бъде подкрепена с прозрачност, ясна комуникация и видими резултати.

Причините за доминиращия скептицизъм са няколко. На първо място – липсата на усещане за справедливост и прозрачност при събирането и използването на глобите. Българите виждат как ежегодно държавата акумулира милиони от пътни санкции, но тези средства рядко се реинвестират в инфраструктура, маркировка, осветление или обучение. На второ място – обществото е уморено от кампании, които обещават „решителен пробив“, но на практика не променят мрачната статистика.

В други европейски страни измерването на средна скорост отдавна е доказан инструмент за ограничаване на катастрофите. В държави като Италия и Великобритания въвеждането му води до намаляване на тежките инциденти по магистралите с между 20 и 30%. Успехът там обаче се дължи не само на строгия контрол, но и на прозрачната политика за използване на приходите от глоби – те се връщат в пътна безопасност, модернизация на инфраструктурата и обществени кампании. У нас подобна връзка рядко се усеща.

Липсата на доверие в институциите превръща всяка нова инициатива в повод за скептицизъм. В очите на мнозинството граждани глобите за „средна скорост“ не са символ на по-строг контрол, а още една форма на финансов натиск, който няма да намали броя на катастрофите, ако не бъде съпътстван от цялостна стратегия – от ремонти на пътища и тунели, през системна работа с младите шофьори, до безкомпромисен контрол върху рецидивистите на пътя.

Анкетата на trud.bg е показателна: 71.45% от българите не вярват, че глобите за „средна скорост“ ще спрат войната по пътищата. Обществото очаква отговорни и дългосрочни решения, а не поредни кампании, възприемани основно като източник на приходи за държавата. Истинската промяна може да настъпи само ако контролът върви ръка за ръка с инвестиции в инфраструктура, възпитаване на култура на движение и пълна прозрачност за начина, по който се харчат средствата от глоби.

Гласувайте в новата анкета на тема „Прогресивният или е плосък данък е по-справедлив за облагане на доходите“? на trud.bg ТУК