Археологът Илиян Петракиев: „Съдовете датират от средата на XIII век и до един са за напитки - вероятно вино и ракия“
Съдове със странна форма, открити при спасителни разкопки преди година в старата част на Велико Търново, се оказват без аналог. Подмяната на водопровода по ул.“Ксилифорска“ наложила спешните проучвания. Екип от археолози под ръководството на Илиян Петракиев попаднали на ценната находка, където преди 8 века вероятно е имало действаща странноприемница.
Съдовете са общо 13 и датират от средата на XIII век. Дванадесет от тях са керамични, а един е от стъкло. Интересен факт е, че всички съдове са за напитки. Това породило и хипотезата, че там е имало древна кръчма. Логично е да е имало такава в подхода към двете цитадели на града-Царевец и Трапезица.
„Фрагментите бяха открити в яма в края на проучвания участък. Събраните керамични парчета бяха отнесени в Лабораторията за реставрация и консервация към Регионалния исторически музей. Благодарение на усърдния труд на Александра Янакиева и Веселина Стоянова, тези съдове придобиха автентичен вид“, сподели Илиян Петракиев.
От ямата са извадени седем идентични съда, които са с необичайна форма.
"Те са с по три дръжки и чучур. Такива паралели засега са откривани единствено във Велико Търново, но те са намирани по хълма Царевец и при разкопки през 60-те години на миналия век в подножието на хълма Момина крепост. Подобни съдове са изравяни и в Румъния, но много по-късно- през XV век“, обяснява Илиян Петракиев.
Заедно с Пламена Савова, която е студент IV курс „Археология“ във Великотърновския университет проучили съдовете и решили да ги публикуват.
„Доста умувахме как да ги наречем. Затруднението дойде, защото не са нито кани, тъй като имат чучур, нито пък са стомни, защото са с твърде широко устие“, казват изследователите.
Според Илиян Петракиев и Пламена Савова това са съдове за пиене на вино. Двамата проучватели са изчислили и вместимостта на старинните съдове. Установили са, че обемът им варира от 800 милилитра до 1,4 литра. Видно е, че седемте съда с груба изработка са дело на едно и също производствено ателие. За това археолозите съдят по начина на извайването им, украсата, а върху дъното на всеки се забелязва отпечатък от грънчарския кръг. Два от останалите съда-кана и малка керамична чаша имат петна от опушване, които свидетелстват, че са били поставяни в близост до огъня в огнище. Има предположения, че в миниатюрната тумбеста глинена чаша с вместимост около 100 мл. са приготвяли греяна ракия.
„Това не е някакъв прецедент, защото преди около десетина години проф. Константин Тотев откри на хълма Трапезица фрагмент от керамичен съд с надпис „азъ пихъ … ракиня“. Този факт тогава повдигна дискусии, защото до момента нямаше категорични данни за използването на такава спиртна напитка през XIV век. Много изследвания напоследък обаче показват, че дестилатът на спиртни напитки дори и да не е бил много разпространен по онова време, го е имало. Привнесен е от изток на наша територия“, коментира Илиян Петракиев.
Като изключително рядка находка археологът определя откритата при разкопките бъклица. Тя е 21-та намирана по нашите земи от времето на Първото и Второто Българско царство. Само от Второто Българско царство има едва 4-5 такива образци. По повърхността и личат златисти частици. Като най-интересния съд в колективната находка, проучвателите определят стъклена чаша с изящна изработка. Тя била открита в гърлото на една от каните. Реставраторите в музейната лаборатория положили огромно усърдие, за да я възстановят. Вместимостта и е около 60 мл. Стъклото е с оцветяване в бледо виолетово, което е постигнато с манган.
„До момента не успяваме да намерим аналогии в България. Допитвахме се до колеги в Гърция, в Русия и според тях става въпрос за византийско влияние от XІ-XII век. За толкова години археологическа дейност мога да кажа, че никога не сме вадили цял стъклен съд, а единствено по някой фрагмент“, посочва Илиян Петракиев.
Той допълва, че в свое изследване за странноприемниците в столично Търново доц. Евгени Дерменджиев е локализирал 4-5 такива на хълма Царевец и две на хълма Трапезица. Петракиев се позовава и на статия за бъклиците на покойния археолог Йордан Алексиев, в която се твърди, че този съд през вековете е имал обредна функция.
Петракиев се надява, че занапред колективната находка от съдове от ул.“Ксилифорска“ да са част от изложбената дейност на Регионалния исторически музей.
Труд
