Става ли Шотландия европейска?

Признаците, че нещо не е наред в една държава, може да са много. От отделни политики до корупционни скандали, вариантите са изобилни. Когато обаче част от територията ти е на мнение, че трябва да се отдели и прави реални опити опити за това, си е направо сериозно. Питайте англичаните, те определено знаят.

Референдумът за шотландска независимост през 2014 г. имаше предизвестен резултат и никой не остана изненадан. Макар и с много малко, мнозинството юнионисти (тези, които искат Шотландия да продължи да бъде част от Обединеното Кралство) надделяха над националистите и Шотландия така и не се отдели. Факторите бяха немалко:

От една страна е нормално след толкова години Шотландия да черпи ползи от „мирното съвместно съществуване“ с Англия. Каквото постигнат англичаните, отразява се на всички британци, нали така? Защо да се мъчат да се оправят сами, без помощта на Англия? Англия се грижи за своите „британци“, нищо, че използва всеки сгоден случай да им напомни колко по-висши са те самите. Шотландци, ирландци, уелсци? Я стига, та вие сте британци! Такова мислене в Шотландия беше идеално за централната власт в Лондон, и я устройваше напълно. Тези, които мислеха така, постигнаха своята цел - Шотландия не се отдели.

По-интересен обаче е „европейският“ фактор на този референдум: ако Шотландия се отдели, ще трябва наново да мине процедурата за кандидатстване и съответно приемане в Европейския съюз. Шотландия има традиции в институциите, които така или иначе функционират до голяма степен самостоятелно и определено нямаше да е трудно да се справи с независимостта си. А и никога няма да пренебрегне Англия като свой съсед и партньор - независимостта не означава влошаване на отношенията с Англия. Според мен страховете Шотландия да загуби ползите си като част от ЕС просто надделяха над естественото желание и стремление за самостоятелност. Самостоятелният път към Европа щеше да е по-дълъг, бавен и бюрократичен. Защо да се отделя, ако Великобритания е в ЕС? За добро или за лошо, това не се случи тогава, а впоследствие думата „независимост“ се чуваше по-рядко.

През 2016 г. Великобритания гласува за Брекзит, и този път, о, изненада! Почти две трети от шотландското население поиска страната да остане в Европейския съюз. Най-голямата подкрепа за оставане в ЕС дойде от Шотландия, последвана от Северна Ирландия. Напълно нормално и предсказуемо - Шотландия извлича ползи от свободното движение на работници и услуги, а продукцията u стига единния пазар. Страната определено печели повече като част от ЕС, отколкото извън него. Този път посланието беше ясно.

В началото на 2020 г. Англия най-накрая получи своето и вече не е част от Европейския съюз. Не казвам Великобритания, защото простите сметки показват, че не Великобритания, а Англия искаше да излезе от ЕС. Англия живее или в миналото, или в собствен балон, в който „специалните u отношения“ със САЩ я правят Велика сила, като забравя, че това не е Европа през XIX век. Думата „независимост“ е по-актуална отвсякога в Шотландия, а голяма част от шотландците смятат, че трябва в следващите пет години да се проведе втори референдум. На изборите през 2019 г. темата за референдума беше ключова за цялата кампания на управляващата Шотландска национална партия (SNP), а първият министър Никола Стръджън заяви, че ще се бори Шотландия да остане в ЕС. Може да си представите как. Каква изненада, SNP отново спечели местните избори.

В момента, подобно на целия свят, Шотландия се опитва да се справи с пандемията от коронавирус преди да постави сериозно въпроса за нов референдум. Ако се стигне до второ провеждане, на дневен ред ще дойдат други сериозни теми като евентуално самостоятелно членство на Шотландия в НАТО и въпроса за британските ядрени запаси, част от които се намират на шотландска територия. Едно е сигурно - за „нафталиновата империя“ идва интересно време и няма да u е лесно.