Стефан Стоянов, бивш депутат от СДС в Седмото ВНС, бивш посланик в Гърция, пред „Труд news“: Иван Костов подари лявото пространство на БСП

Стефан Стоянов, бивш депутат от СДС в Седмото ВНС и бивш посланик в Гърция, каза нещо неочаквано в ефир преди дни - че според гръцкия учебник по история Кирил и Методий са били византийски държавни служители и са изпълнявали мисии, възложени им от императора! Нещо повече - че българският княз Борис I е бил принуден с военна сила да приеме християнството от Византия и е кръстен лично от император Михаил III. Стоянов просто представя гръцката гледна точка, която не се знае в България или ако някои са имали представа, те са били много малко, той не желае да влиза в спор по темата с политици и историци. Той бе депутат от СДС в Седмото ВНС и се възползвам от разговора си с него да го попитам как така СДС се превърна в дясна партия и имало ли е спорове за съдебната власт при приемането на сегашната Конституция.

- Казахте нещо почти сензационно, господин Стоянов - че според гръцкия учебник по история Кирил и Методий са били византийски държавни служители и са изпълнявали мисии, възложени им от императора...
- Не искам да влизам в спор нито с историци, нито с политици. Просто исках да препредам какво е отношението в Гърция към братята Кирил и Методий. Те са изпълнявали държавна мисия - примерно писмото на великоморавския княз Ростислав не е отправено до тях, а до византийския император Михаил III за изпращане на мисионери. Императорът, след получаване на писмото, извиква Кирил и му заповядва да замине с точно определена задача. Двамата братя са изпращани и на други държавни мисии. Добре известна е мисията им при хазарите. Не по-малко значение има мисията на Кирил при арабите, където той е изпратен с цел подобряване на отношенията на империята с Абасидския халифат и участва на арабски език в сложна богословска дискусия. Гръцките източници посочват, че той владее арабски език и иврит. Политиката на Византия за разпространение на християнството сред славяните се провежда както от самия император, така и от патриарх Фотий, като в гръцкия учебник са дадени примери, при които те действат заедно и реагират „светкавично“ за осъществяване на набелязаните цели. Тази политика много често е била подпомагана и от въоръжените сили на Византия. Българският княз Борис I е бил принуден с военна сила да приеме християнството от Византия и е кръстен лично от император Михаил III. Дори и след покръстването, при един опит на Борис I да комуникира с папа Николай I, императорът му праща за втори път войска. Бащата на Кирил и Методий е византийски военачалник и то в период на интензивни военни действия между България и Византия. След като умира баща им, техен попечител става Теоклист, който е регент на непълнолетния император и реално ръководи византийската държава. Това е гръцката гледна точка. Някои от тези неща са отразени в учебника по история за средните училища (който е един единствен - издава се от министерството), други в историческа литература, която е широко разпространена в Гърция и се изучава в университетите.

- Почитани ли са светите братя в Гърция?
- Разбира се. В Солун има три църкви на тяхно име, както и паметник, който е обърнат на север. Църкви с тяхното име има в Ксанти, в Промахон, който е на границата с България, и др. Много е показателно, че на много места в Северна Гърция, където е имало чувствителни проблеми през 20 век с т. нар. славяногласно население, славофони, има църкви „Св. св. Кирил и Методий“. Църквите с тези имена неслучайно са създавани в тази чувствителна навремето за Гърция област и то по времето, когато тя е в границите на Гръцката държава. Някак си би било много несъстоятелно от гръцка страна за едно население, за което ние казваме, че са българи, те да слагат църкви, които са посветени на двама български братя! За първи път си дадох сметка за различието между нашата и гръцката гледна точка за делото на Кирил и Методи по следния повод: Когато бях посланик в Атина, преди да станем член на ЕС, на някакъв прием идва при мен един грък и ми казва - ние ви подкрепяме толкова много да влезете в ЕС, ще направите ли и вие нещо за нас? Попитах го какво и той ми отговори - ами да празнувате Кирил и Методий! Общественото мнение там е, че това са гърци, че покръстването на славяните е било гръцка работа и за това трябва да сме им признателни. В учебника пише, че на тях дължим не само вярата, но и писмеността си.

- Тези неща в България не се знаеха или ако някои са имали представа, те са били много малко...
- Аз имах бегла представа, но в един момент си казах, че трябва да погледна как стоят нещата откъм гръцката страна. Имам един случай с 3 март или по-скоро със Сан-Стефанска България. По време на посещението на гръцка правителствена делегация в Пловдив, на едно тържествено събитие нашият президент споменава „Сан Стефано“. Гръцката делегация става права да си ходи и двама дипломати от тяхното външно министерство ми се похвалиха как с огромни усилия са успели да убедят членовете на делегацията да не стават да си ходят, но да демонстрират отношението си като не ръкопляскат след края на словото.

- Защо са се засегнали толкова дълбоко от споменаването на Сан Стефано?
- Сан-Стефанска България за тях означава претенции за територии, които в момента се намират в Република Гърция. Между другото, българското посолство в Атина се намира на улица „Стратигу Калари “ - преведено на български „Генерал Каларис“ Генерал Каларис е направил кариера основно в битки срещу българите и е ранен в Креснеското дефиле. Но пък гръцкото посолство у нас се намира на улица „Сан Стефано“ в София. Така че тук сме едно на едно!

- Кога според вас трябва да бъде националният ни празник, господин Стоянов?
- В повечето страни датата е свързана с установяване на държавността. Например в САЩ 4 юли 1776 г. е датата, на която се обявява независимостта от Англия. Но аз съм малко скептичен към датата 22 септември 1908 година, когато е обявена независимостта на България, защото де факто българската държава е независима и преди това. Един пример - в началото на 20 век, когато все още сме васално княжество на Османската империя, в София съдим едно лице като шпионин на тази империя. Ако си част от тази държава, как ще съдиш това лице за шпионаж? Имаме си армия, имаме всички институции. Ние сме напълно независима държава, но по съвременните критерии не сме член на ООН, т. е. не сме признати във външната политика от останалия свят. Освен това, ако 22 септември стане национален празник, ние даваме една доста по-късна дата за нашата държава. Вместо да имаме 145 години нова българска държава, ще имаме само 115, това не е в наш плюс. Не трябва да се подхожда конюнктурно и да се бърза. Не трябва да се нарушава законотворческият процес. Аз съм много впечатлен от него в американския конгрес и в щатските законодателни органи.

- Разкажете как се приемат законите там?
- Там има минимални срокове. Примерно конгресменът внася законопроект, той стои един месец в деловодството и не може да бъде придвижван през това време. Целта е да може конгресмените и всички други заинтересовани лица да могат да се запознаят с него. В следващия един месец може да се правят само изслушвания - да идват външни заинтересовани лица, които да си казват становищата по законопроекта и да правят предложения. Конгресмените все още не обсъждат. Вече на третия месец обсъжданията започват в комисия или подкомисия, след което може да се наложи да има такива и в друга комисия. Така че средният срок за приемане е около година - да се задействат демократичните механизми и конгресмените да могат да се допитат до своите избиратели, заинтересованите лица да вземат участие и т. н. Имало е случаи на спешни действия, но те са ограничени, Например след 11 септември 2001 г., когато бързо бе приет т. нар. Патриотичен акт. Бързината, с която у нас се приемат закони, няма нищо общо с демокрацията.

- Дойдохме все пак до политиката. При основаването си СДС не бе дясна формация. Как се превърна той в дясна партия? Вие сте сред основателите на Демократическата партия, която бе член на СДС?
- Гордея се, че съм бил активен участник в тази организация преди толкова много години и не желая да имам нищо общо със СДС след 1991 година. СДС от 1989-1990 година бе коалиция, в която влизаха партии от ляво, от дясно, от центъра, неправителствени организации и др. Един от нашите лозунги бе: Гласувайте за нас, при нас ще намерите партии от целия политически спектър на бъдеща демократична България. При нас има всичко - социалдемократи, демократи, зелени, центристи, земеделци, заповядайте при нас! И се противопоставяхме категорично на БКП, по-късно БСП. При нас имаше хора с дълга политическа история, някои от БСДП и от земеделците от „Никола Петков“ са били повече от десет години по затворите след 9 септември 1944 г. Забележителното е, че тогава идеологът на БКП Александър Лилов, наричан Стратега, беше заявил, че СДС трябва да се преобразува в модерна дясна партия. Няколко години по-късно тази негова инструкция беше изпълнена.

- Да припомним, че това стана на конференция на 15 и 16 февруари 1997 г., когато лидер бе Иван Костов и СДС промени своя статут и се превърна в единна партия с изборни органи.
- Процесът започна много по-рано - още през 1991 година. Според мен това беше направено изцяло в полза на БСП, за да може да се освободи лявото пространство за БСП. Когато СДС бе коалиция, БСДП и БЗНС „Никола Петков“ придобиваха все по-голямо влияние в лявото пространство и те представляваха основна опасност за БСП. Хора с десни и либерални убеждения по никакъв начин не представляваха каквато и да било опасност за БСП. Те имаха различен електорат. Тези, които направиха от СДС партия, подариха лявото пространство на БСП. Те спомогнаха да се запази БСП и на тях се дължи съществуването u и до днес. Не бих се наел да коментирам дали това е добре или не. Началото на превръщането на СДС в партия обаче бе със създаването на СДС-движение, свързан с гладната стачка на 39 депутати срещу приемането на сегашната Конституция. Появи се тенденцията хора, които нямаха зад себе си силна политическа партия, полека-лека да изместват останалите. И така се стигна до монолитната (но не непременно голяма) синя дясна партия СДС.

- Имате ли спомени когато се приемаше Конституцията през 1991 г. да е имало ожесточени дебати за съдебната власт и прокуратурата, каквито се водят сега и ще има промени в основния ни закон?
- Първото нещо, което трябва да се каже задължително е, че идеята за нова Конституция е на СДС. Това бе записано още в първоначалната програма при създаването му. На Кръглата маса през януари-март 1990 г. имаше хора от БСП, които настояваха да се ремонтира Живковската конституция от 1971 г., но ние казахме „не“. Не си спомням за ожесточени спорове относно съдебната система. По тази част дискусията беше по-скоро конструктивна и имаше съгласие. Основно се концентрирахме върху независимостта на съдебната система. Стараехме се да избегнем порочната практика на партийна намеса, характерна за предишния режим. Това беше един от сериозните аргументи да поставим прокуратурата в съдебната, а не в изпълнителната власт. По отношение на Конституцията ние ползвахме специалисти от Германия, Франция и САЩ, които бяха специално дошли в София. Те одобриха окончателния u текст, който ние изработихме. Само американците имаха две бележки, с които ние не се съобразихме. Според тях забраната за създаването на партии на религиозна и етническа основа било ограничение на човешките права, и второто - че профсъюзите не могат да извършват дейности, присъщи само за политическите партии. За второто настоявахме ние от СДС, защото един от профсъюзите - КНСБ - тогава считан за казионен и свързан с БСП, беше много по-силен от нашия „Подкрепа“. Ние току-що бяхме решили въпроса да няма партийни организации по месторабота, а КНСБ бе стъпил вътре в предприятията и мислехме, че ще прави пропаганда за БСП, защото на Кръглата маса КНСБ бе от нейната страна. Американците по принцип бяха прави за забележките си, но европейците не възразиха на нашия проект и го харесаха.

Нашият гост

Стефан Стоянов е роден в София през 1954 г. През 1973 завършва 114 АЕГ в София. През 1981 се дипломира в СУ “Св. Кл. Охридски” със специалност математика и златен медал - успех 6.00 от всички изпити по време на следването. В периода 1981 - 1990 е бил специалист в Институт по математика на БАН, преподавател в СУ “Св. Кл. Охридкси”, хоноруван асистент ВИИ “К. Маркс” (сега УНСС), главен специалист и ръководител на филиал “Инженерно-внедрителска дейност” на Съюз на математиците в България. През 1989 става доктор по математика. Учредител на Демократическата партия през декември 1989 г., избран за заместник-председател. От декември 1989 до декември 1990 е член на Национален координационен съвет на СДС. През 1990 е участник в Национална кръгла маса. В периода 1990 - 1991 е депутат в VII ВНС и подписва Конституцията на Р България. От 2002 до 2006 е посланик на България в Атина. След това се връща към бизнеса, с който се занимава от 1992 г.