Стоян Панчев, икономист, пред „Труд news“: Влизането в еврозоната е най-голямата стопанска грешка от хиперинфлацията насам

Парламентът прие промени в Закона за въвеждане на еврото, с които до 8 август 2026 г. се забранява да бъдат вдигани цени в магазините без обективни икономически фактори. Освен това е подготвен и проект на закон за таван на надценките на определени храни. С въпроси какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната за домакинствата, промените в закона за еврото ще възпрат ли спекулативното покачване на цени и поскъпването може ли да бъде оправдано с минималната заплата се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

Вдигане на цените заради еврото беше прогнозирано от мен, че ще се случи поне от 2023 г. насам с примера 
на Хърватия

- Г-н Панчев, вече е решено, че страната ни влиза в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това положителна промяна ли ще бъде или ще има повече негативен ефект върху домакинствата?
- Напълно ясно е, че влизането в еврозоната, означаващо премахване на националната валута и валутния борд, ще е отчетливо отрицателно събитие както за стопанството като цяло, така и за повечето домакинства. Аз го наричам - най-голямата стопанска грешка у нас от хиперинфлацията насам. Първите, отдавна прогнозирани, проблеми вече са налице, а именно резкият скок в цените на част от стоките и услугите вследствие на предстоящото превалутиране. Ще има и много други негативни ефекти, свързани с разпад на фискалната дисциплина, задлъжняване, структурно забавяне на ръста на икономиката и други.

- Проверки на НАП показаха, че търговци вдигат цени без да имат някакви съществени основания. В България има ли достатъчно голяма конкуренция на пазара, която да възпира покачване на цените?
- Подобно вдигане на цените заради еврото се знаеше, че ще се случи поне от 2023 г. насам с примера на Хърватия. А ако човек се запознае с академичната литература за ситуацията с другите държави, които са приемали единната валута, още по-отдавна. Бизнесите не търсят основание за вдигане на цените, а възможност. Ако може, всеки веднага би вдигнал цените си. И това важи и за мен, и за вас, и за читателите ни. Дори и да работим на заплата, бихме искали да я вдигнем винаги. Нивото на вдигане на цените, обаче, наистина зависи от няколко фактора като един от ключовите е точно нивото на конкуренция. Без формално да съм провеждал свои изследвания, и бидейки скептичен към тези на КЗК, моето наблюдение е, че конкуренцията не е на нужното високо ниво. Популярен пример за такъв сектор с привидно висока, но според мен не особено на практика, конкуренция са хранителните вериги. Те очевидно ще имат ключова роля в тази ситуация, която обсъждаме с вас.

- Смятате ли, че е добро решение с промени в Закона за въвеждане на еврото налагането на забрана от 8 август тази година до 8 август 2026 г. търговци да вдигат цени без обективни икономически фактори?
- Мисля, че не е никакво решение и ще създаде само допълнителен хаос и нови възможности за административен и дори политически произвол. Още по-лошото е, че дори и да изпълнят задачата си тези мерки, в което аз дълбоко се съмнявам, ще доведат до други тежки пазарни изкривявания. Вероятно ми се струва, където е успешно забавянето на ценовия ръст, то да е само временно и да се появи просто по-късно. А бъде ли твърде успешно, може да доведе до познатия феномен от късната планова икономика, дефицити и сиви пазари. Истинското решение е да се отложи влизането в еврозоната, докато българската икономика е готова за това. Докато достигнем реална конвергенция със средноевропейските доходи и цени по естествен път.

- Промените в Закона за въвеждане на еврото реално ще възпрат ли спекулативно покачване на цените или това е само ход на управляващите за пред избирателите? Възможно ли е всички поскъпвания да бъдат обяснени например с повишаване на цената на бензина с няколко стотинки?
- Управляващите бяха поставени в ситуация, че трябва да реагират спешно заради ниското ниво на експертиза, която ги съветва. Очевидно бяха изненадани от скока на цените, вероятно заблудени от собствената си пропаганда, че еврото не водило до инфлация - води и още как и това е само началото. Иначе администрирането на цени винаги представлява упражнение по псевдо-икономика, защото цените се влияят от твърде много фактори, за да може да бъде изолиран един, като например горивата, за водещ за всички промени - напълно възможно е да имаме падащи цени на петрола и увеличаващи се на чушките или счетоводните услуги, без да става дума за „спекула“. Самата спекула е политически натоварена дума, защото академичните дефиниции могат да демонстрират, че всяко едно действие на пазара, и на продавачи, и на купувачи, може да се побере в смисъла на спекула. Инфлацията от евровото превалутиране се произвежда от комбинация от фактори, често напълно извън контрола на държавата, дори и да има законодателство, регулаторни органи и прочие.

- В промените на закона е записано, че обективен фактор за повишаване на цените са например промени в разходите за производство и нормативни промени. От 1 януари 2026 г. минималната заплата трябва да е по-висока. Това няма ли да даде възможност всеки търговец да оправдае поскъпването с минималната заплата, независимо каква е реалната причина?
- За оправдание в това упражнение по псевдо-икономика, което е намирането на „обективен фактор“, е напълно възможно да бъде използвано. Но според мен, например, не е вярно, и не е доказано за момента в България, че заплатите водят до повишение на цените, а точно обратното. Ако погледнем данните от 2021 г. насам, особено периода с висока инфлация, която беше над 90% внесена от чужбина, ще видим, че доходите гонят цените, а не цените доходите. Т. е. увеличението на цените принуди, а и до днес за определени сектори, вижте например младите лекари, продължава да принуждава заплатите да вървят нагоре, за да се постигне индексиране с инфлацията. Затова е и масовият внос на работници - секторите, които не искат да вдигат заплатите, просто внасят евтин труд от третия свят.

- Промените в закона предвиждат търговците с годишен оборот над 10 млн. лв. да обявяват на сайта си всеки ден цените на продаваните от тях стоки от голямата потребителска кошница. Смятате ли, че така хората ще могат по-лесно да правят избор къде да пазаруват?
- Смятам, че това може да има някои положителни ефекти, а именно да даде възможност на външни наблюдатели да следят за ценовите равнища на тези търговци много по-лесно. Разбира се, и там има достатъчно място за манипулации, но предвид срива в реномето на НСИ и доказаните проблеми с данните точно за инфлацията от месеците април и май, ще е полезно независими икономисти и потребителски организации да могат да наблюдават цените на определени стоки по-лесно. Всъщност, ние от ЕКИП в момента работим за това да организираме своя потребителска кошница и евентуално да започнем наше проследяване на цените на дадени стоки и услуги.

- Правителството подготви проект на закон за таван на надценките на определени основни храни. Там е предвидено при изкупуването на земеделска продукция да има минимална надценка от 10% над производствените разходи и поне половината от определени храни в търговските вериги да са български. Това няма ли да доведе до покачване на цените?
- Изискването за поне 50% български продукти няма как да не доведе до по-високи цени при сегашните условия в сектор земеделие и сектор храни. Аз подкрепям желанието да се насърчава българското производство и потреблението на харни местно производство, но това не може да се изчерпва единствено с директиви към супермаркетите. Нужна е цялостна политика за подпомагане на точно този тип селско стопанство, вместо субсидираното в момента едро земеделие с борсово търгувани растителни култури. Тоест, за да се стигне до потреблението, първо трябва да се премине през производството и то в контекста на европейските политики и на търговската сделка със САЩ, която може да обърне хранителния сектор с краката нагоре, ако започне голям внос на американски продукти. За съжаление, законотворците у нас пак искат да ловят с трици маймуни.

- При приемане на закона за таван на надценките на определени храни, какво ще се случи с цените на останалите стоки, продавани от големите търговски вериги, за които няма да има ограничение?
- Вие съвсем правилно почти ми давате отговора - надценките ще бъдат пренасочени в цените на други стоки. Търговците ще направят всичко възможно да намалят загубата на печалба като прибегнат към прехвърляне на марж другаде и дори вероятно до премахване на някои стоки, които са неизгодни за тях. Няма нужда дори да си го представяме, защото в един пазар, в който и до ден днешен има контрол на цените, лекарствата, това се случва често. Много лекарства се оттеглят или изобщо не влизат на нашия пазар, заради регулираните цени, които са под пазарните - или медикаментът се търси в чужбина, или на полу-легален сив пазар.

- България може ли да ползва опита на други държави от ЕС, които са приели еврото, за да бъде ограничено покачването на цените?
- И в момента се ползва този опит. Законът за еврото е писан по модел от предишните страни, споразумението между КЗК, КЗП и НАП също е правено на други места, включително и в Хърватия, а сега се вижда и, че реагираме на високите цени, подобно на Загреб, след като и там, и тук се видя този скок - с опити за ценови контрол. Хърватите в крайна сметка опряха до тавани на цените за 70-100 основни продукта, да видим дали и тук ще стане това. Всъщност, все още никой не говори за това, но заради целия процес на смяна на валутата, който е изключително тежък логистично и финансово за всички бизнеси, тези допълнителни разходи между 500-700 млн. лв., по наши изчисления, също ще бъдат прехвърлени към крайния потребител.

- Влизането ни в еврозоната ще доведе ли до по-голям интерес към страната ни от чуждестранни туристи? Това ще доведе ли до покачване на цените в туризма?
- В Хърватия не доведе, едва ли ще доведе и в България. Което не е задължително лошо, нашият туристически сектор е изключително болен - разчита на пределно ниски цени и пределно ниско качество, за сметка на това, че унищожава природата на най-красивите места от страната и плаща най-ниските заплати, дотолкова, че дори вече внася десетки хиляди чужденци от третия свят, за да потиска допълнително доходите на българските работници. Смятам, че икономика, разчитаща твърде много на туризъм, остава завинаги развиваща се и бедна.

- Парламентът задължи министерствата на труда и на финансите да изготвят пътна карта за пенсионна реформа. Смятате ли, че са необходими значителни промени, например на „швейцарското правило“ за ежегодно индексиране на пенсиите?
- Ние в ЕКИП говорим за реформа в пенсионната система още от 2018 г., като проблемите оттогава стават все по-големи. Промени са нужни, но мога да ви уверя, че няма политик, който да има смелостта да ги направи. Каквато и да е тази пътна карта, според мен ще включва замитане на проблема най-вече чрез увеличение на възрастта за пенсиониране. Сегашната разходно-покривна пенсионна система разчита на съвсем друга демографска структура на населението и докато демографията ни е в това положение ще продължават все по-малко на брой млади да издържат непрекъснато растящ брой пенсионери. Що се отнася до швейцарското правило, намирам за изключително нечестно да се блокира индексацията на пенсиите с темпа на инфлацията, така ще оставим и без това бедните си пенсионери под допълнителен натиск.

- Смятате ли, че трябва да бъдат увеличени осигурителните вноски за частните универсални пенсионни фондове, каквито призиви има както от представители на бизнеса, така и от някои икономисти?
- Бих го подкрепил при две задължителни условия. Първо да включва намаляване на вноските към държавното обществено осигуряване, т. е. към първия пенсионен стълб. И второ, да се направи сериозна реформа в начина на функциониране на универсалните пенсионни фондове, така че те да могат да отговарят по-добре на вече променената инвестиционна среда - не е случайно, че при тях имаше реализирани загуби през 2023 г. Ако повече от нашите пари ще отиват към фондовете, те трябва да вървят с увеличени отговорности от тяхна страна.

- Правителството пусна за втори път държавен дълг на международните пазари през тази година. За какво ще бъдат използвани средствата от пласирани на инвеститори държавни ценни книжа?
- Ще бъдат използвани за попълване на големия, засега скрит, дефицит в бюджета. Макар че има някои ранни индикации, че правителството отново ще се откаже от голяма част от капиталовата си програма - например за общините. В общи линии, текущите разходи на бюджета са големи и няма никакво място за изграждане и поддръжка на инфраструктура.

Нашият гост

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.