Стивън Кинг - Симфония на страха

Екранизациите по книги на Стивън Кинг отново са на мода. Другата седмица в българските кина тръгва филм по стряскащата творба „Маймуната“, която много фенове на писателя искаха да видят претворена на екран с най-модерната технология. Още седем други произведения на Стивън Кинг ще бъдат адаптирани за екрана в следващите години. Но в същото време политическите коментари на легендарния автор продължават да произвеждат смях и иронични коментари.

„Маймуната“ е кратка история от Кинг, появила през 80-те години на миналия век. В този разказ братя близнаци откриват мистериозна играчка маймуна, която предвещава смърт и неприятности всеки път щом удари чинелите си. Последващите трагедии едва на разкъсват семейството им. Двадесет и пет години по-късно Хал намира въпросната играчка и убийствата започват отново. Той се опитва да се свърже със своя брат, за да обединят усилия и да унищожат злото веднъж и завинаги. Оз Пъркинс, синът на добре познатия като Норман Бейтс актьор Антъни Пъркинс, стои зад тази екранизация. 
На 77 години Стивън Кинг винаги е актуално име в киното. Той е смятан за крал на страшните истории, но в реалността превръща в страшен клоун с политически коментари.

По време на предизборната кампания в САЩ Стивън Кинг обяви, че вече убеждава привърженици на Тръмп да гласуват за Камала, но най-вероятно е станало точно обратното. Заблудите на автора са се просмукали и в творчеството му. Преди време той пусна новия си роман „Холи”, който либералната преса вече похвали като “най-политическата му книга”. В свои възбудени рецензии презокеански журналисти несръчно повтарят като стадо как Кинг е вкарал темите за “расизма, хомофобията, протеста на Капитолия от 6 януари, 2021-а и Доналд Тръмп”. Ала повечето нормални хора извън американските прогресивни медии не са изненадани от поредната посредствена пропаганда, която така нареченият културен елит на САЩ бълва в пространството с индустриален размах.

Стивън Кинг редовно влиза в заглавията с умопомрачителни изцепки и гафове. Преди време той написа, че ако Русия имаше за президент жена вместо “пълен с тестостерон лидер”, като Путин, войната щеше да е приключила. Припомниха му как именно по времето на Екатерина Велика руските граници се разширяват драматично и то на запад. Всъщност той едва ли е знаел това.

Преди време писателят и изявен прогресист бе нападнат от своите хора за изричането на една проста истина - качеството е по-важно за изкуството от вкарването на задължително разнообразие от сексуални и етнически идентичности. Но за комисарите на парализиращата политическа коректност подобни думи са недопустими и непростими. От любимец на левичарите Стивън Кинг се превърна в техен враг.

Той направи коментара по повод едни номинации за “Оскар”, които бяха осъдени от западните медии като прекалено “бели” и “мъжки”. Кинг, който е член на Академията и гласува в три от категориите, изрази напълно нормална позиция, която трябва да бъде водеща за всеки артист. Естествено, че качеството е по-важно от идеологията и етническото, сексуално разнообразие. Но не и в съвременния културен пейзаж, което обяснява зрелищния регрес в художествената стойност на книги, филми и сериали през последните години. Най-важното нещо вече е дали в съответното произведение има квота за силни жени, чернокожи лесбийки или трансджендър младежи.

За думите си Стивън Кинг беше атакуван в десетки медии и от хиляди активисти в социалните мрежи. В крайна сметка той се подчини, извини и написа виновно колко всъщност било важно да има репрезентация на малцинства в изкуството. Но и това не беше достатъчно за радикалите, които дъло време бяха възмутени от “расизма и сексизма на стария бял мъж”.

Американският автор все още е смятан за крал на модерния хорър, въпреки изявите му като шут онлайн. Книгите му са продадени в над 350 милиона копия, което го прави един от най-успешните писатели на нашето време. Кинг е и един от най-екранизираните писатели с повече от 300 кино и тв заглавия по негови произведения. Той е автор на повече от 60 романа и над 200 кратки разказа. Притежава десетки престижни литературни награди за отделни творби и цялостно творчество.

Тежки проблеми с пиенето

През годините Стивън Кинг се бори със собствените си демони и мрачните пасажи от личната му биография. В началото на 70-те години на миналия век той се пристрастява към алкохола. През 1974-а излиза един от безспорните му шедьоври - „Кери”. По това време той описва себе си като почти неспасяем алкохолик, който пиян произнася слово на погребението на майка си.

Гласът на модерната литература

Режисирал съм “Изкуплението Шоушенк”, “Зеленият път” и “Мъглата” по Кинг. Повярвайте ми - никой не може да пише като него. Той има гениален усет за изграждане на образи, с които всеки може да се идентифицира. Притежава и великолепно чувство за хумор и ритъм, а в създаването на усещане за заплаха просто няма равен. Един от най-важните гласове в модерната литература.

Режисьорът Франк Дарабонт

Никак не съм му фен

Преди време Стивън Кинг коментира, че не изпитва никакво уважение към мен. Дори каза, че всичките ми книги били еднакви, че били шаблонни и не харесва нито тях, нито мен. В това няма много смисъл – аз съм добър баща, добър съпруг – единственото ми престъпление е, че съм продал милиони книги. Ако трябва да съм честен, и аз не съм му фен.

Писателят Джеймс Патерсън

Излага се с политически приказки

Стивън Кинг е надценен автор на ужаси, но е тотален аматьор в анализите на реалния свят. Говори пълни глупости за политика. Не разбира от икономика, няма поглед върху американската история и винаги заема твърдо партийни позиции на страната на Демократите, независимо от логиката и доказателствата. Беше един от най-големите фенове на Обама, а в последните години се излага постоянно в опитите си да обясни какво се случва в САЩ и по света.

Мат Уолш, коментатор и водещ