Талибаните ни показват колко опасно е, когато личните данни попаднат в неподходящи ръце

Системите за цифрова идентификация са мощен инструмент за разработка, предоставящ юридическа идентичност на милиони, но злоупотребата с тях може да бъде смъртоносна

Талибаните открито заговориха за използването на американска технология за цифрова идентичност за преследване на афганистанци, които са работили съвместно с международната коалиция на НАТО, а вече представлява огромна заплаха за всички, които са записани в системата. В допълнение към, екстремистите вече имат достъп и контролират системите и технологиите за цифрова идентификация, изградени с помощта на  международната помощ.

Тук са включени e-Tazkira, една биометрична карта за самоличност, използвана от Националния орган за статистика и информация на Афганистан, в която са регистрирани пръстовите отпечатъци, сканиране на ириса и фотография, както и базата данни от регистрацията на избирателите. В нея са включени още и афганистанската система за персонала и заплащането, която е използвана от министерствата на вътрешните работи и на отбраната за заплащането в армията и полицията.

За афганистанците и за широката общност, които са работили и работят развитието на цифровата идентификация, това означава, че в ръцете на талибаните има чувствителна лична информация, която според тях ще бъде използвана за насочване към онези, които те смятат за врагове или за заплахи. Докато някои афганистанци трескаво се опитват да изтрият всяка следа от цифровата си активност, в официалните бази данни изтриването от страна на потребителите не е опция.

Това е поредното събуждане, което ни илюстрира рисковете, които новите цифрови технологии могат да представляват, когато попаднат в неподходящи ръце. Това напомня на работещите в областта на цифровата идентичност и в областта на цифровата публична инфраструктура за развитие, че ползите от системите за идентификация, заложени като цел в модела за устойчиво развитие 16.9, че правото на юридическа идентичност, никога не трябва да става и да бъде за сметка на личната безопасност.

Както всички технологии, системите за цифрова идентичност не са нито добри, нито са лоши, и никога не да неутрални.

Досега усилията на международната общност за развитие бяха фокусирани върху усвояването и приобщаването като най-бързите и евтини начини да направят хората видими за държавата, и за да могат да бъдат управлявани достъпа им до права и привилегии. Ползите от включването в цифровия идентификатор са много широки, независимо дали това позволява достъпа до здравните и социалните услуги, или за записване на детето в училище, или за откриването на банкова сметка или за получаване на мобилен телефон, или за намирането на работа, гласуване или регистриране на бизнеса.

Но защитата се нуждае и трябва да бъде с по-голям приоритет. Подобно на всички технологии, системите за цифрова идентичност не са нито добри, нито лоши, но никога не са неутрални и винаги усилват силата на тези, които ги контролират. Нито една технология няма да промени играчите, които я ползват, като например усилията на талибаните да се насочат към тези, които искат да намерят. Но внедряването на системи за цифрова идентичност трябва да бъде много по-интелигентно от разбирането на политическите интереси и рисковете, които оформят съдържанието, което тези системи ще използват.

Дори ако това бъде решено, системите за идентификация все още ще бъдат внедрявани на места, където политическите рискове са очевидни, точно какъвто е случая в Афганистан. Трябва да се съсредоточим върху нововъзникващите подходи за управлението на данните и ограничаването на злоупотребата с тези технологии.

Например, трябва да приемем „принципа за минимизиране на данните“ и това е идеята, че трябва да се събират и съхраняват само необходимите лични данни. Нуждаем се и от подход, който да свежда до минимум централизираното събиране на данните и да дава повече контрол над хората. Държави като Германия, Испания и Холандия разработват системи за идентификация на базата на цифровите портфейли, които децентрализират съхранението и контрола на данните, и паспортът за ваксинацията срещу Covid на ЕС използва подобен модел.

Макар да има изолирани примери за усилията за разработване на усъвършенствани подходи към тези системи и предоставяне на иновации в тях, които да ни защитават по-добре, няма един установен и независим набор от знания. Има богат опит в различните правителства, компании и асоциации по целия свят, в групите, създаващи бюлетини и онлайн публикации, които биха могли да допринесат за размисъл по този въпрос и за разработване на политически позиции. Но съществува и един пропуск, че са необходими независими и критични изследвания и консултантски услуги по тази важна тема. И по-специално за донорите на това развитие, за да подкрепят вземането на решенията и инвестициите, които могат да помогнат за напредъка от ползите в цифровата идентификация, като същевременно гарантират, че рисковете ще са намалени.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)