Трагедията на съветските подводници опровергава мита за началото на Великата отечествена война

Дори сега, когато се отбелязват 80-години от началото на Великата отечествена война (22 юни 1941 г.), се водят спорове за това колко внезапно е било нападението на Германия върху СССР и колко подготвени са били съветските въоръжени сили, за да го отблъснат. Големите загуби на съветския Балтийски флот още през първите дни на войната поставят под съмнение този много разпространен мит за началото на Великата отечествена война.

В продължение на десетилетия се водят спорове дали СССР е изненадан от нападението на Вермахта или това беше неподготвеност на съветските въоръжени сили да го отблъснат. Безспорен факт е, че Германия нападна СССР, без да обяви война. Обаче е странно, че за съветските сухопътни войски началото му е пълна оперативна изненада, но военноморските сили на СССР успяват да приведат своите сили в бойна готовност преди вражеска атака. Поне това е общоприето и това е официалната позиция на съветската история.

Съветският официоз, в шест тома за историята на Великата отечествена война, публикуван през 1960-1965 г. обяснява тази разлика с по-голямата сръчност на моряците. Въпреки че ВМС на СССР също получиха предупреждение за заплахата от нападение през нощта на 22 юни 1941 г., военноморското командване успя да приведе своите сили в бойна готовност много по-бързо от командването на Червената армия. Според този източник това е направено благодарение на по-ефективен начин за предаване на инструкции до флота, както и на специфичните условия на организацията и бойната дейност на ВМС.

В мемоарите си адмиралът от флота на Съветския съюз Н.Г. Кузнецов разкрива тайната на своя "оперативен метод". Той пише, че преди полунощ на 21 юни той се е срещнал с народния комисар по отбраната С.К. Тимошенко и началникът на Генералния щаб Г.К. Жуков, и след като получи инструкции от тях, той приведе флота в пълна бойна готовност за възможното немско нападение. Кузнецов незабавно изпрати адмирал Алафузов, който беше заедно с него, да изпрати телеграмите. Но, желаейки да ускори този процес, Кузнецов, който се връща в своя щаб, започна лично да звъни на командването на флотите, без да чака те да получат своите писмени заповеди, които изпращаше Алафузов.

В резултат на това моряците успяха да приведат своите сили в "оперативна готовност No1" преди армията. Така че Балтийският Червенознаменен флот (БЧЗФ) го направи в 23 часа и 37 минути на 21 юни 1941 година. В мемоарите си народният комисар с гордост отбелязва, че във фаталната нощ на 22 юни съветският флот не загуби нито един кораб. Благодарение на навременните мерки, техните бази посрещнаха войната напълно въоръжени. Според Кузнецов това им е помогнало да избегнат съдбата на 1-ва тихоокеанска ескадрила в Порт Артур през 1904 г., и на италианците в Таранто през 1940 г. и на американците в Пърл Харбър през 1941 г.
Нощта на 22 юни 1941 г. обаче е последвана от първата седмица на войната и буквално за няколко дни съветският флот понася големи загуби. Те се отнасят главно за корабите на БЧЗФ, който загуби 2 миноносеца и 10 подводници. Повечето от потопените подводници бяха от 1-ва бригада на подводниците на БЧЗФ, която беше под командването на ''Героя на Съветския съюз'', капитан 1-ви ранг Н.П. Египко, които бяха унищожени или във военноморската база в Либава, или в нейния район.

Защо подводните сили на БЧЗФ понесоха тези загуби, въпреки че първи, привеждат своите кораби и бази в готовност?

Готовност за войната

След присъединяването на балтийските републики към СССР, БЧЗФ получава редица нови военноморски бази на тяхното крайбрежие, включително Либава и Виндава. Тези бази значително разшириха зоната на действие на флота през зимата, като се отчете замразващия Фински залив. Освен това наличието на корабостроителница в Либава, построена още през царската епоха, направи това пристанище удобно за базирането на корабите. Но имаше и недостатъци - близостта на Либава до държавната граница я правеше уязвима в случай на вражеско нашествие.

Както отбелязва изследователят Е. Чирва, в деня на нападението на Германия върху СССР подводниците на БЧЗФ са 69 единици, обединени в 3 бригади и отделна учебна дивизия с учебен отряд за гмуркане. Но от общия брой подводници само 7 бяха напълно готови за бойни мисии, а още 17 подводници се считат за условно готови за бой. Към тях бяха включват подводниците, които все още не бяха завършили напълно своя курс на бойната подготовка, имаха обновление на екипажите, с млади командири, а също така наскоро бяха влезли в експлоатация или бяха в процес на текущ ремонт. Останалите подводници се смятаха за не готови поради различни други причини.

Подготвяйки се за войната, БЧЗФ организира взаимодействие с Ленинградския и Балтийския военни окръзи и неговия щаб, заедно със централите на окръзите, разработиха план за това взаимодействие, в който на флота бяха възложени следните задачи: Да предотврати неочакваното приближаване на врага откъм морето. Да постави минни полета и да използва крайбрежна отбрана, за да не допусне завземането на военноморски бази откъм морето или от въздуха, както и проникването в Рижския залив и десант на войски на брега. Най-ясните раздели от този план, бяха тези които се занимаваха с отбраната на военноморските бази, операциите с подводници и първото полагане на мини.

Но тревожната ситуация, развила се през май 1941 г., изисква от БЧЗФ да започне патрулна служба: една подводница да дежури на подстъпите към Ирбенския проток, а друга с разрушител да наблюдава устието на Финския залив. На 19 юни във флота е обявена готовност № 2, а два дни по-късно и готовност № 1. Но въпреки това, когато войната започна, отбранителните планове на БЧЗФ не сработиха, тъй като врагът не се придържаше към нападателна концепция откъм морето. Немският флот също стоеше в отбраната, и охраняваше своя бряг, след като отдели незначителни сили за активни операции срещу СССР. Според плана на ''Барбароса'' съдбата на БЧЗФ трябваше да бъде решена от бързата офанзива на Вермахта по сушата. Лишавайки го от балтийските морски бази, германците се надяваха да изтикат корабите до Ленинград, където беше подготвена смъртта на съветския флот.

Трагичната седмица на войната

Преди началото на войната 1-ва бригада с подводници, беше базирана в Либава през зимата, но започна да се премества в Рига. Още преди немската атака двете плаващи бази и всички изправни подводници успяха да се преместят там. Останалите 15 подводници все още бяха в Либава и завършваха своите ремонти: това бяха C-1, C-3, C-9 и Л-3, както и наскоро влязлите в състава на БЧЗФ чуждестранни подводници ''Калев'', ''Лембит'', ''Спидола'' и ''Ронис''. Освен тях в базата имаше още 7 подводници от типа ''М''.

В 04:22 ч., на 22 юни, следвайки инструкциите на щаба на БЧЗФ, Египко разпореди незабавното прехвърляне на лодките, останали в Либава, до Виндава и Уст на Двинск. След 19:20 часа на същия ден командирът на бригадата получава съобщения, че подводниците Л-3, M-79, M-81 и M-83 излизат в морето за извършване на патрулиране, а подводниците С-9, М-77, М-78 са изпратени в Уст на Двинск, а "Лембит" и "Калев" във Виндава. Два часа по-късно от Либава идва ново съобщение, че останалите С-1, С-3, М-71, "Спидола" и "Ронис" не могат да излязат в морето.

Съдбата на гореспоменатите лодки беше различна. В ранната сутрин на 23 юни М-78 е открита и торпилирана от немската подводница U-144, и става първия съветски военен кораб, загинал във войната. Тъй като врагът вече беше пробил до Либава, започнаха битките за града. Считайки ситуацията критична, старшият командир на групата кораби, които се ремонтираха, капитан-лейтенант Ю.М. Афанасиев заповядва да взриви разрушителя ''Ленин'' и подводниците С-1, С-3, М-71, М-80, ''Ронис'' и ''Спидола''. Впоследствие тази заповед му излиза солена, тъй като по-късно Афанасиев беше застрелян, обвинен в малодушие и паника.

Но командирът на С-3, Н.А. Костромичев отказва да взриви кораба си. Въпреки че подводницата му не можеше да се потопи, тя взе на борда част от екипажа на C-1 и плавайки на повърхността стигна до Виндава. Но уви, и нейния поход завърши с трагедия, тъй като на сутринта на 24 юни C-3 беше прихваната от два немски торпедни катери. В последвалата за един час и половина битка съветските подводници показаха смелост и героизъм, но силите бяха неравномерни. C-3 беше потопена и повечето от хората на борда бяха убити.

Следващият ден беше последният и за друга подводница от Либава - M-83. От 22 юни тя беше в патрул в Либава, но 2 дни по-късно се връща в базата заради повреда на перископа от немски самолет. По това време в Либава вече течаха улични боеве. "Малютка" поддържаше своите защитници с огъня на своята артилерия, а след като свършиха боеприпасите, тя беше взривена от екипажа.

Но, загубите на балтийските подводници през първата седмица на войната не свършиха дотук. На 27 и 28 юни бяха потопени М-99 и С-10. Първата е торпилирана от немската подводница U-149, а втората е взривена от вражески мини на запад от Мемел. Така от 22 до 30 юни БЧЗФ загуби 10 подводници наведнъж.

А можеше ли да бъде различно?

Въпреки готовността си, първите дни на войната бяха шокиращи за БЧЗФ: кораби и моряци загинаха, без да изстрелят нито един изстрел по врага. Освен това заплахата от загубата на базите стана реалност. И след това вражеските сили успяха без никакви пречки да минират водата в оперативната зона на съветския флот.

Това нанесе щети на съветските подводни сили: през юли и август 1941 г. още 6 подводници загинаха от мини.
Но можеше ли да се случи иначе? За съжаление не. Привеждането на флота в бойна готовност няколко часа преди войната направи много малко. Военноморските сили се нуждаят от време, за да приведат корабите си в позиция, и колкото това е по-рано, толкова по-добре. Например, британците разположиха своите подводници в Северно море, за да прихващат немските кораби 2 дни преди нападението на Германия върху Полша. Но закъсняха, тъй като времето, когато британските подводници излязоха на позиции, немските надводни кораби и подводниците вече бяха в Атлантическия океан, тъй като те напуснаха Германия една седмица по-рано.

За съжаление в първите дни на войната БЧЗФ действаше не само не бавно, но и неагресивно. Предвоенните планове бяха фокусирани повече върху отбраната на брега и противодействието на десант, а не върху ударите по вражеските комуникации. Въпреки че германците на 22 юни 1941 г. почти напълно спряха своето корабоплаване, но след 3 седмици те го възобновиха и тогава не липсваха цели. През първите дни на войната няколко подводници от бригадата на Египко се опитаха да атакуват немските комуникации близо до Мемел и залива на Данциг, но без резултат.

Действителният резултат от действията на съветските подводници в Балтийско море през юни-юли 1941 г. не бяха потопените от тях кораби, а собствените им тежки загуби и присъдите на военните трибунали за екзекуцията на командирите С-8 и Щ-308. 1-ва бригада от подвоници на БЧЗФ практически беше победена, след като от началото на войната до септември 1941 г. тя загуби 13 от своите 24 подводници от своя състав. Още по-тежки времена очакваха балтийските подводници, преди те да започнат да нанасят сериозни щети на врага.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)