Трудово-правна консултация на "Труд news": Забавена заплата: законови възможности за работника

Въпрос: Работодателят ми бави заплатата вече повече от месец и не ми дава ясна информация кога ще я изплати - какви са правата ми и какво мога да направя по закон в такава ситуация?

Р. Хинков, гр. Бургас

Отговор: Според Кодекса на труда работодателят е задължен да изплати поне 60% от дължимото трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната работна заплата. Останалата част остава дължима, като към нея се начислява и лихва за забавяне. Дори минимално закъснение в плащането се счита за нарушение на закона.

Когато забавянето надхвърли един месец, работникът или служителят има право да прекрати трудовия си договор без предизвестие, като за целта се изисква подаване на писмено заявление до работодателя. Това заявление влиза в сила от момента на получаването му, без да е необходимо съгласието на работодателя. В случай на прекратяване на договора по този начин, работникът или служителят има право на обезщетение, което зависи от вида на договора. При безсрочен договор обезщетението покрива срока на предизвестие, посочен в договора, докато при срочен договор работодателят е длъжен да покрие действително претърпените вреди. Освен това, работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван годишен отпуск за текущата календарна година.

Ако работодателят продължава да не изплаща дължимите суми дори след прекратяването на договора, работникът или служителят може да предприеме допълнителни действия. На първо място е препоръчително да се подаде заявление за получаване на извлечение от ведомостите за заплати. При отказ от страна на работодателя, може да се подаде жалба до Инспекцията по труда, която има правомощията да изиска съответните документи и да наложи глоба. При наличие на тези документи, работникът или служителят може да подаде заявление до районния съд за издаване на заповед за изпълнение є, при необходимост, да се обърне към съдия-изпълнител за принудително събиране на дължимите средства.

Работникът или служителят има право и да предяви искова молба срещу работодателя в районния съд по местонахождението на работодателя или по мястото на извършване на трудовата дейност. Срокът за подаване на такъв иск е до три години от датата, на която плащането е трябвало да бъде извършено. При успешно приключване на съдебното производство разноските по делото също ще бъдат покрити от работодателя.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор.

Най-четени